Константин Пенчев - омбудсман на Република България пред БНТ

Водещ: Добро утро, гост ни е националният омбудсман Константин Пенчев, добро утро и за много години.

Константин Пенчев: Добро утро.

Водещ: Да започнем с една от най щекотливите теми, проектът на Наредба за между блоковото пространство. Преди два дни излязохте с позиция. Казахте, че имате много сериозни основания да се съмнявате, че така предвидения регламент ще постигне целта на наредбата да се даде възможност на гражданите активно да участват във всички тези мероприятия за подобряване на жизнената среда в жилищните комплекси. Защо, господин Пенчев, откъде идват тези ваши съмнения?

Константин Пенчев: Първо да похваля Столична община защото наистина такава законова възможност има за такава наредба да се предоставят на хората да ползват междублоковите и предблоковите пространства, както намерят за добре, както най-много им харесва. И Софийска община най-сетне, поставя на дневен ред обсъждането на такава наредба, защото без такава наредба няма как да стане това предоставяне. Това е едно. Второ, законът дава възможност на общините да предоставят площите на всички граждани, тоест, императивно, без да ги питат искат или не, или пожелание. Столичната община, по моему, е избрала единственият работещ вариант, че ще ги предоставя, ако съответната етажна собственост изяви желание за това. До тук, добре. Сега въпросът е следния ,че принципа все пак е известен - чувствай се като у дома си, но не забравяй, че си на гости. Това са площи, които са частна и общинска собственост и остава такава. Никой не трябва да се заблуждава, че общината прехвърля собственост на когото и да било. Общината просто прехвърля задълженията и отговорностите по стопанисване на тези площи на съответните етажни собственици. Това е добре, защото някой иска да има градинка, да има детска площадка, да му е красиво около блока и е добре да има възможност действително да направи това. Но, оттук нататък в проектонаредбата има само задължения - тези собственици нямат право да преотстъпват тези площи на други, нямат право да сключват наеми, това е нормално, площта не е тяхна, тоест, те имат само задължения. Но имат и други задължения, с които не биха могли може би да се справят. Защото вие знаете, че за да се построи една беседка или детска площадка, пак трябва да имат съответните разрешения. Това е строителство, това се неща, които могат да бъдат опасни за децата, тоест, трябва да има съответните разрешения. Освен това, аз се питам, ако пред нашия блок си направим една градинка, а хората от съседния блок я тъпчат и късат, какво може да направим ние. Пак трябва да прибегнем към общината, която има съответните административни права да санкционира и наказва. Това ние не можем да го направим от етажната собственост. Тоест, моята препоръка беше хвалейки общината, че тя най-сетне се сети първа да започне тази инициатива, аз не знам в България дали има друга такава наредба, проект за наредба, просто обръщам внимание, че в концепцията на тази наредба трябва да залегне взаимодействието между общината и тези хора. Тоест, ние като не прехвърляме собственост, не е и целта това разбира се, ние няма как да искаме от тези хора да имат само задължения и да не им оказваме помощ, да нямат права.

Водещ: Още малко по-конкретно, вие предлагате на Столична община да намери едни по-подходящи форми за съдействие, на взаимодействие с етажните собственици...

Константин Пенчев: Не ги видях в проекта за наредба...

Водещ: ...Имате ли вие самия идея какви биха могли да бъдат тези по-удачни форми на взаимодействие?

Константин Пенчев: В този проект за наредба, който аз гледах, предоставяме на етажната собственост еди какво си, и оттук започваме - те нямат право, те нямат право.... Те имат право да вложат труд и средства, това е за тяхна сметка и оттук нататък само административно-наказателни разпоредби. Тоест, ако нарушат собствениците нещо, те ще бъдат наказани. Няма никакво съдействие върху тази все пак чужда собственост, която те ще облагородяват и стопанисват. Би трябвало самият собственик, който е общината, по някакъв начин да им съдейства, да има някакво взаимодействие. Аз такъв момент в тази проектонаредба не видях. И това ми е съвета, просто да се преосмисли концепцията, една добра концепция, но да бъде доразвита с евентуално съответни помощи от страна на общината. Хайде, да не кажем отговорности, да не кажем задължения на общината, но някакво съдействие, без което не би могло да се осъществи добрата идея.

Водещ: Добре, нека да чуем по тази тема още две мнения. Сега Катя Анева е на пръската ни линия. Нейни събеседници са главният архитект на столицата ни господин Петър Диков и домоуправителя Моник Пилигосян. Добро утро, Кате, очакваме от вас коментарите.

Репортер: Добро утро. Ние сме пред блок 28 в ж.к. „Разсадника", тъй като въпросната наредба, за която става въпрос се отнася именно за такива комплексно застроени площи и квартали. Господин Диков, вие чухте коментара на омбудсмана. Кажете първо, какви са главните пунктове и какво ви накара да стигнете до тази наредба, след което ще ви помоля накратко да коментирате и неговото мнение?

Петър Диков: Първо, искам да кажа, че господин омбудсмана чука на отворена врата. Ние затова качихме наредбата на сайта, както на сайта на Столична община, така и на сайта на управлението. Предстои ни обществено обсъждане на текстовете на наредбата и съм убеден, че ще възприемат общинските съветници и ние, като съставители, всички добри предложения, за да стане тази наредба добра, полезна и работеща.

Репортер: Това, че ще има обществено обсъждане означава, че ще се чуе мнението и на управителите на етажната собственост и на хората, тъй като вие казахте, че няма голям ентусиазъм да се приеме бързо и скоро тази наредба? Кажете обаче, какви са конкретните пунктове по нея. После ще коментираме самото състояние на околоблоковите пространства.

Петър Диков: Ентусиазъм няма, но воля има да се приеме, защото самият факт, че има такава реакция по наредбата и в повечето случаи тя е конструктивна, тоест, има предложения за подобряването и, а не се отрича като позиция, мисля че ще доведе до едни добри текстове. А що се отнася до конкретните сега заложени постановки в наредбата, тя на практика формално изпълнява закона за създаване на такава наредба, която да предостави на етажните собственици възможност да стопанисват прилежащите им...

Репортер: Какво им пречеше досега на етажните собствености... /.../ собствеността... Какво ви пречеше досега вие да си ремонтирате околоблоковото пространство - /.../ счупени пейки, разбити тротоари. Кажете ми, вие...

Моник Пилигосян: Тука вече тридесет години се стараем да възстановяваме тротоарните плочки и бордюри, но има коли, които зареждат магазините, спират пред заведенията и т.н. и ги рушат и ние непрекъснато трябва да ги сменяваме.

Репортер: Добре, ако на вас ви дадат правото да се разпореждате, вие какво може да направите? Нямате право да преотдавате, нямате право на рекламна дейност, според тази наредба? Кажете ми вие, вие сте дама, управител на етажна собственост...

Домоуправител: Почти нищо не може да се направи, ако след като се направят добре тези пространства не се пазят и се рушат.

Репортер: Господин Диков, ще може ли инспекторатът да се намесва и в такива случаи, тъй като и в момента има глоби за паркиране върху тревни площи, но както виждате, това продължава да се случва?

Петър Диков: Не само ще може, а задължително ще се намесва. Освен това, това което каза госпожата, получи подобен коментар и в комисиите на Общинския съвет. Общински съветник предложи да се проучи възможността част от глобите, примерно за неправилно паркиране, има много хора, които са външни за етажната собственост, които паркират и рушат това, което тя създава. Да може част от тези глоби да влизат в бюджета на етажната собственост и те да се използват...

Репортер: Как на практика може да стане това, тъй като на мен веднага ми хрумва следната идея: Има една паркирана кола, прави се глоба, тя влиза в общинския бюджет. Как обаче се разпределят оттук нататък глобите между блок 27 и блок 28? Няма ли да станат междусъседски войни?

Петър Диков: Питате ме за неща, за които в момента не съм готов да отговоря.

Репортер: Все пак, предлагайки такава наредба, трябва да ги мислите тези неща?

Петър Диков: Работи се и включително финансовият отдел на общината ще работи по този въпрос. Ние искаме гражданите сами да се грижат за тези пространства, не защото искаме да им тропосаме някакви допълнителни задължения, защото в края на краищата те живеят в тази среда. Общината видимо няма възможност за поддръжка на всичко. Освен това, особено при тези обсъждания на плановете, които правим вече от 4-5 години, непрекъснато повтаряме - ние поддържаме тези пространства, моля ви, не ги застроявайте. Сега в момента, ние вече говорим за финала на тази процедура. Те наистина ги поддържат и някои от етажните собствености влагат и труд и пари, и време и усилия.

Репортер: Факт е, но те са много малко. Искам да направя едно важно уточнение, че от тази наредба могат да се възползват единствено етажните собственици, които са регистрирани по Закона за етажната собственост, а това са едва 50 процента.

Петър Диков: И, които имат желание за това нещо.

Репортер: Вие имате една идея да се даде собствеността. Как обаче ще стане това нещо?

Моник Пилигосян: Действително трябва да се даде собствеността под блоковите пространства, да се получи на символична цена от жителите на блоковете и на входовете на собствениците, също и прилежащите територии към входовете...

Репортер: Тъй като трябва да приключваме, защото е важно да чуем и мнението на омбудсмана, господин Диков, накратко?

Репортер: Само едно изречение по повод на собствеността. Аз съм категоричен привърженик на това, че тези етажни собственици трябва да получат собственост върху прилежащите територии.

Репортер: Някои от тях са имали имоти, върху които са построени, други не?

Петър Диков: Аз съм го казвал, че най-голямата национализация в България е проведена именно чрез Закона за планово изграждане на населените места и по-нататък ЗТСУ, когато се отнемаха имоти на хора, след това те да придобият само право на строеж върху тези същите имоти.

Репортер: Тоест, вие сте готов да приемете и тази идея за обсъждане?

Петър Диков: Аз не съм готов, аз отдавна я коментирам тази идея, но сега трябва да видим как хората ще се отнесат към тази възможност и да проведе законодателят необходимите действия, за да може това нещо да стане, а то със сигурност ще стане, чрез закон.

Репортер: Много ви благодаря за тези коментари. Жени, това е от нас. Ние ще продължим да следим темата, защото тя вълнува изключително много хора и може би наистина ще доведе до решаването на тези проблеми, които виждаме ежедневно по улиците.

Водещ: Благодаря ти и на теб, Кате, благодаря и на Петър Диков и на двамата домоуправители. Връщаме се в студиото към разговора с господин Пенчев. Като че ли, повече съгласие имахте с казаното от господин Петър Диков, още повече, че той каза - вие чукате на отворена врата?

Константин Пенчев: Така е, и се надявам, че няма нищо по-добро за един омбудсман, ако чука на отворени врати. Надявам се на всяка една администрация на която почукам, вратата да бъде отворена за диалог и за обсъждане. За това става дума, не за конфронтация.

Водещ: Очевидно е желанието да има широка дискусия по тази тема, да бъдат нанесени корекции разумни, предполагам в тази наредба...

Константин Пенчев: Така е, и аз се надявам.

Водещ: ...така че, това е нещо, към което се върви. Добре, да поговорим и за още други неща, свързани с вашата работа. Помня миналата година, по-скоро края на октомври, поискахте от Конституционния съд да се върне възможността на шофьорите да обжалват наказателните постановления и електронните фишове на КАТ?

Константин Пенчев: Чакаме решение.

Водещ: Чакате, шансовете ще прецените ли?

Константин Пенчев: Е, това е Божа работа.

Водещ: Божа работа, вие по-добре от мен знаете, че нещата са различни.

Константин Пенчев: Надявам се, аргументите бяха много разумни, които съм изложил, оттук вече това е власт на конституционните съдии да преценят.

Водещ: В същото време изпратихте препоръка до министър Тотю Младенов да приеме едни необходими действия по регламентирането на понятието „дете" в Закона за интеграция на хората с увреждания. Какво точно ви притеснява в този закон?

Константин Пенчев: Имаше там едни законови неясноти. В един нормативен акт за „дете" се приема лица до 18 години, в друг 16, и така се получи фактически деца с увреждания между 16 и 18 години, попадат в някакво по-лошо положение. И аз просто се обърнах към министър Младенов с препоръка да се изяснят тези неща и да не се получава такава аномалия, поради някакви разминавания терминологични в държавните нормативни актове и да се ощетяват хора. Хора с увреждания още повече.

Водещ: Обратен отговор от социалното министерство имате ли?

Константин Пенчев: Нямам спомен да съм получил нещо специално, но не е важно да ми се отговори, важно е да се свърши работа, да се работи по въпроса.

Водещ: Като заговорихме за децата, виждате какви разгорещени дискусии през последните дни предизвика проекта за Закона за детето. Правозащитници, адвокати, твърдят че, едва ли не този закон отнема правата, исконните права на родителите върху техните деца и ги подарява на държавата. Те категорично не са съгласни с част от текстовете.

Константин Пенчев: Аз съм много учуден от хода на тези дискусии, защото Законът за детето е един амбициозен проект, който поставяше много спорни въпроси, които наистина имат нужда от обществена дискусия. Примерно ставаше дума да се децентрализират и органите по закрила на детето и социалните служби да минат към общините, нещо много революционно. Другата идея, да се премахнат институциите - детските домове, сиропиталищата и т.н., които се ползват с недобра местна слава. Голяма част от Семейния кодекс преминаваше правно към този закон. Тоест, аз очаквах много, много дискусии от много кръгове специалисти, но смислени дискусии. Това, което се поставя в момента, от това, което мина, за мен, очевидно в нашето общество, за голямо мое учудване, още не сме наясно с въпроса... Понеже ще използвам един от изказалите се на една дискусия, че България е на такива географски ширини, които да се побийва детето е нормално, прието е...

Водещ: Да се пошамаросва?

Константин Пенчев: Да, да се пошамаросва, да. Аз искам да попитам, вече съвсем цивилизационно, както казваше един бивш президент, искам да попитам - на кои ширини е България? На Ориента или на Европейския съюз, на който сме членове вече от пет години. Искам да кажа, правата на родителите е прекрасно, но ние изглежда забравяме, че и детето има права. Новороденото кърмаче и то се ражда с права, това всеки юрист го знае. И аз питам тук - къде са правата на детето? Детето не е собственост на своите родители, нека това да е ясно. Значи, собственост на човек върху друг човек е имало само в робовладетелския строй. Такова нещо вече няма, слава Богу, от векове. Това, че е дете и че, детето е мое и аз му мисля най-доброто, не значи, че ако аз по някакъв начин, искам или не искам, волю или неволю наруша правата на моето дете, не трябва държавата, чрез своите институции и обществото да се намеси. Тука се поставят едни много сериозни въпроси. Аз дори чух някакви изказвания от неправителствени организации за дисциплиниращо обучение на децата, значи - с малко насилие но за негово добро. Тоест, ние се връщаме в килийното училище. Аз не смятам, че трябва да се върнем в килийното училище. Аз съм възпитал две деца, които слава Богу, са пълнолетни, с образование и с добра кариера... Не съм използвал методите на килийното училище, но станаха хора.

Водещ: Не сте ги шамаросвали?

Константин Пенчев: Не, за мен е учудващо, ние се връщаме към този спор и не само това. Атакувани са постановки, което се оказва, че това са постановки в сега действащия Закон за закрила на детето. Тоест, не е нещо ново. Затова, понеже говорим за родителски организации, а децата нямат свои организации по обясними причини, те не са дееспособни, не може да се сдружават, нека да напомня, че преди да се създаде детски омбудсман, има такива идеи, има един омбудсман, националния, който е омбудсман и за децата, и за хората с увреждания, и финансов омбудсман, и пациентски омбудсман, и за всичко, защото съм един. И аз мисля в най-скоро време аз да инициирам една дискусия, очевидно да се върнем към това, ние на коя географска ширина сме, и ще си бием ли децата, или няма да си ги бием.

Водещ: Направете го, господин Пенчев.

Константин Пенчев: Защото трябва аз, от името на децата може би, да изразя и едно друго становище, алтернативно.

Водещ: Така е, направете го. Малко време ни остана, но ще ви помоля за коментар на новия пректозакон за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин. Помня, че имахте известни резерви по предишния, метафорично образно наречен „Попова". Сега, доколкото разбирам, вносител на този законопроект е господин Красимир Велчев от управляващото мнозинство? Потърсиха мнението ви, преди да се стигне до окончателно...

Константин Пенчев: Не, не са потърсили... По стария закон много хора имаха възражения и самия факт, че парламентът не го прие на първо четене, само показва, че може би са били сериозни тези възражения. Новият проект, аз също прочетох във вестниците, че е внесен от народния представител, от уважавания от мен господин Красимир Велчев. Не съм го чувал и не съм го виждал. Нека да кажа едно нещо само. Това е очевидно приоритет на правителството, приоритет на мнозинството, те имат право, имат приоритети, това е политиката, те ще носят отговорност за тези приоритети. Нека да го приемат този закон, щом е приоритет, щом е приоритет и на Европа. Дай Боже да действа добре, дай Боже да не нарушава човешки права. Но ако този закон и неговото приложение нарушава дори правото на един човек, аз ще се намеся, това може да бъде сигурно.

Водещ: Добре, да завършим само с няколко думи. Всичко спокойно ли е, всичко наред ли е в приюта на отец Иван?

Константин Пенчев: Сега всичко е наред, в понеделник имаме среща при министър Попова, как вървят нещата при отец Иван. Надявам се, че...

Водещ: Няма да вадят децата във фургони посред зима, нали?

Константин Пенчев: Не, няма, категорично, гарантирам.

Водещ: Добре, благодаря ви, това беше националният ни омбудсман Константин Пенчев.