Интервю на ИА „КРОСС” с професор Васил Николов-бивш директор на Археологическият институт с музей при БАН:

Здравейте, доц. Николов. Преди няколко дни премиера Бойко Борисов заяви, че археолозите са виновни за забавяне строителството на магистралите в България. Бихте ли споделили Вашата гледна точка по този въпрос?

- Аз съм бил в продължение на четири години директор на Археологическият институт с музей с БАН, четири години преди това бях заместник-директор, а сега съм председател на Научният съвет на Националния археологически институт така, че съм наясно с тезите и на двете страни по този въпрос. Тъй като съм отдавна в тази сфера искам да поясня на читателите няколко неща. Първо – никога досега археолозите – или поне аз не знам за такива – не са пречили за развитието на инфраструктурните проекти в България. Дори напротив: аз знам за случаи, когато благодарение на участието и връзките на нашата археологическа гилдия, един или друг проект е бил „задвижван” по-бързо. И това подчертавам – не се е случвало само веднъж. Вижте, по принцип – ние археолозите сме наясно със съвременното развитие на обществото и знаем много добре, че една икономика без добре уредена инфраструктура е обречена на провал. Затова ние сме свикнали да правим и продължаваме да правим компромиси както по отношение на по-бързото завършване на даден обект, така и по отношение на финансирането. Ние никога не сме били тесногръди, коне с капаци, които непременно се придържат към буквите на закона. Винаги сме търсили компромиса за запазване на най-важното, за проучването на най-важните обекти от археологическото наследство, без да се задълбочаваме излишно. Като при това винаги сме се съобразявали с всякакви срокове, без да натякваме за това пред някои и т.н. Въобще, смея да твърдя, че българските археолози са свикнали да работят при условия, които са далеч под нормалните, под обичайните дори за средноевропейското равнище. И въпреки това, както всеки непредубеден читател знае, резултатите от нашия труд са придобили отдавна световна известност. Не случайно днес, много от откритията на нашите предшественици отпреди 100 и повече години по-често обикалят залите на световните музеи, отколкото стоят из студените помещения на музеите ни. Затова категорично заявявам, че не мога да се съглася нашата гилдия да бъде своеобразна изкупителна жертва за неспазването на срокове от страна на различни държавни институции. 

***

Ние винаги сме казвали, ще го кажа и сега пред Вас, че за подобни големи инфраструктурни обекти, каквито се явяват например магистралитея трябват поне две или три години планиране и проучване на археологическите пластове по трасето. Поне! И въпреки, че това сме го обявявали нееднократно пред различни инстанции практиката е такава, че винаги в последния възможен момент, винаги по най-бързия начин ни заявяват „да си свършим нашата работа” без да се замислят дали за времето, което ни отпускат можем да извършиме това, което трябва или не. Искам да обърна внимание и на нещо друго, което малко хора го знаят. Досега много често се случваше, при строежа на пътищата самите трасета да се променят в последния момент. А това винаги ни е затруднявало, тъй като разкопките и разкриването на определен археологически слой отнема доста време. Съвсем не е достатъчно както си мислят някои „да вземеш багера” и да тръгнеш да копаеш. 

***

Мисля, че е крайно време да се пояснят някои неща. Първо: за да тръгнем да разкопаваме определен обект от трасето, трябва да минат няколко процедури свързани с отчуждаването на земите. Много често ми се е случвало и на мен, и на мои колеги, буквално в последния момент да се променя трасето заради спорове между собствениците. А ние през това време вече сме извършили предварително проучване на периметъра, което отнема време, а често и пари. Затова не мога да се съглася с доводите на някои хора, които не са запознати със самия процес, че тъкмо археолозите са виновни за забавянията. Напротив, още веднъж искам дебело да подчертая, че ние сме хората, които се налага да загърбваме понякога нашите „правила” и да работим много често дори посред нощ за да „тушираме” забавянето, което е породено от редица други институции, чиито имена засега няма да споменавам. 

***

Ще ви дам и един пресен пример. Преди два месеца, съвсем случайно научихме, че министър Дянков планира завършването на последния участък от магистрала „Марица”, който се намира на самата граница при „Капитан Андреево”. Ние, разбира се по закон трябваше веднага да се самосезираме и побързахме да проведем срещи с различни инстанции. Така ни стана ясно, че проекта, който е спечелил одобрението на Световната банка, разполага със само 16 месеца за да бъде окончателно завършен. Повтарям – окончателно! Е кажете, как може да стане това при условие, че по закон има толкова много условности през които трябва да премине нашата работа, че ако тръгнеме да ги спазваме, времето ще измине само в проектиране и първоначално проучване. Затова някои смятат, че ние забавяме проектите, а както Вие сами виждате това съвсем не е така. Значи ние сме принудени или да спазваме закона, или „да си затваряме” очите постоянно, за което все някога ще ни бъде поискана сметка.