/КРОСС/ Според българските вярвания празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден.

Последните три названия са свързани с основната обредна практика - жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд. В онези домове, където има момиченца, стопаните колят обикновено ярки петли за тяхно здраве. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват.

С тях бабите кадят болни или урочасани деца. Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и предпазва от "детешката" и "вънкашната болест" (детски паралич и епилепсия). На Петльовден не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не "църнеят", т.е. да не жалят починал.