Левон Хампарцумян: Банките не са рекетьори
Секция: Интервюта
20 Януари 2012 11:39
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Левон Хампарцумян: Банките не са рекетьори

Левон Хампарцумян - председател на Асоциацията на банките в България в сутрешния блок на БТВ

Водещ: Председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян е при нас, добро утро.

Левон Хампарцумян: Добро утро.

Водещ: Поводът отново да повдигнем въпроса за правата ни в отношенията с банките е историята на юриста Георги Георгиев, която ви разказахме преди два дни. Той успя, на първа инстанция засега, да осъди банката заради многократно вдигане на лихвата на неговия кредит. Първо ще си припомним накратко казуса и после ще вървим към обобщение на проблема: /запис от 18.01.2012 г./

Георги Георгиев, юрист, осъдил банка: Изтеглихме кредит за покупка на жилище и още на втория месец разбрахме, че вноската по кредита, която сме договорили с банката е повишена. Вноската в продължение на две години беше няколкократно вдигана и в момента тя е с около 22 процента по-висока от това, което...

Водещ: Да го кажем в цифри, няма какво да се крие вече, теглили сте над 200 хиляди евро и е трябвало да плащате по няколкостотин евро месечно в повече, от това, което ви е било обещано.

Георги Георгиев: От първоначално договореното в момента плащам 330 евро в повече.

Водеща: Всеки месец?

Георги Георгиев: Да, всеки месец.

Водеща: 330 евро в повече, без да подозирате когато преди две години сте взели кредита, че вноската през 2011-та и 2012 година ще достигне тези размери?

Георги Георгиев: Да.

Веска Волева, адвокат: И най-интересното е, че във всички дела и всички кредити, които опират до нас, това става на втория месец... Тоест, няма случайности, няма пазар, няма индекси, а има предварително договорено поведение на банките. Всички банки, схема. Всички банки, на втория месец... На петия вдигат още един път, на шестия вдигат още един път...

Водеща: А вие, как го разбирате? Никой не ви се обажда да ви каже - господин Георгиев, вашата вноска този месец е с 30 евро по-висока, следващия месец с още 50... и така до 330...

Георги Георгиев: За щастие ползвам интернет банкиране и там редовно си следя погасителните вноски...

Веска Волева: Защо за щастие? За да разбереш, че трябва да плащаш повече?

Георги Георгиев: Защото ако не ползвам, тогава ще започнат да текат лихви, защото аз ще внасям тази вноска, която предварително съм договорил...

Водеща: Която си мислиш, че има да внасяш.

Водещ: Пак ли не ви казват?

Георги Георгиев: Никой не ме уведоми. Вноската ми е вдигана общо шест пъти... /край на записа/

Водещ: Защо се стига до случай, като този, който видяхме току що? Как се определят и променят лихвените проценти на банките у нас. Организацията „Активни потребители" си е направила труда да опита да разшифрова на разбираем език общите условия на финансовите институции. Стоян Георгиев с подробностите:

Репортер: Всяка банка има собствена политика за начина и условията за промяна на лихвения процент при вече договорени кредити. Тази политика се регулира от закон, който в България е доста либерален за банките и не така щадящ за потребителите. Законодателството у нас позволява на банките сами, едностранно, при вече договорен кредит, да променят лихвата.

Богомил Николов, „Активни потребители": В развитите страни никой не си позволява да си помисли за подобна формула. Просто при нас, така да се каже, този номер мина. Българският законодател можеше успешно да преустанови тази практика, но в дефиницията за референтен лихвен процент, продължава да стои условието - междубанков лихвен процент, или друга формула определена от банката, която трябва да бъде публикувана на интернет страницата. Мисля, че няма голямо значение за кокошката дали ще и отрежете главата с трион или с брадва.

Репортер: В развитите страни, условията за промяна на лихвата са обвързани с обективни фактори, като междубанкови лихвени проценти, инфлация и други реални условия, които не могат да бъдат повлияни нито една от двете страни - банка или клиент. Могат да бъдат повлияни само от пазара. Организацията „Активни потребители" е направила проучване на типовите договори за кредити на почти всички банки у нас. „Активни потребители" са анализирали онези дребни точки и подточки в договорите за кредит, които повечето потребители не четат, а трябва.

Богомил Николов: От 19 или 20 банки, чийто условия анализирахме, имаше само две, които използваха класическия почтен способ за определяне на плаващата лихва - независим индикатор плюс фиксирана надбавка. Останалите под една или друга форма съдържат компонент, който е чисто субективен, определя се изцяло от тях. Това, което се случва в българската практика за мен е много опасно, най-малкото, защото създава прецедент в световното банкиране. Идете и намерете една швейцарска банка, която определя лихвите си по подобен начин. Намерете една такава, след което аз ще замълча.

Репортер: Резултат на голямото раздаване на кредити в България от годините преди кризата са около 20 процента необслужвани към днешна дата. Кредитирането на хора, които не са се оказали надеждни се плаща от добросъвестните.

Богомил Николов: Тя, така да се каже, е ме закрепостила за 30 години и в случай, че не и достигат пари, тя ще обяви по-висока лихва по депозита, за да даде някой при нея средства и ще вдигне и моята лихва. Тоест, нейното пазарно поведение при привличането на средства вече е силно... накърнено, силно променено. А проблемът от наша гледна точка, чисто като потребители е, че ние се превръщаме в един модерни роби на кредитните институции. Потребителят е оставен единствено на благоволението и на милостта на банкера, който да му определи лихвата, да си определи собствената печалба, такава, каквато му е удобна, такава, каквато му е изгодна, такава, от каквато има нужда.

Водещ: Левон Хампарцумян търпеливо изслуша всички тези съмнения и обвинения изцяло към банките. Да се опитаме да бъдем полезни и практични. Действително ли ви се налага на шефовете на банката, лошите кредити, тези, които не се обслужват навреме, раздавани доста и по много, да се покриват от добросъвестните...?

Левон Хампарцумян: Вижте, ако от три дена водите една кампания, която обвинява банките, че рекетират, обобщавайки...

Водещ: Няма кампания.

Левон Хампарцумян: Как, всяка сутрин това нещо...

Водещ: Това е предаване, второ правим сега...

Левон Хампарцумян: Днеска е трето, ако не се лъжа.

Водещ: Второ, но няма значение.

Левон Хампарцумян: Добре, и там... 30 хиляди души работят в банковата система. В България има милиони кредити. Сега, извинявайте, някакъв човек взел 250 хиляди евро, половин милион лева да си купи жилище. Колко хора взимат по половин милион... не си е направил сметката, сега са му високи лихвите. Извинявайте, но не е коректно на базата на един случай, който не знам кой прав, кой крив... защото първа инстанция, още две... Не знам дали ще обърнете толкова внимание, ако в един момент тази жена и клиента и загубят. Сигурно няма три дена да говорите за това...

Водещ: Сега не обвинявайте нас. Въпросът е...

Левон Хампарцумян: Не, напротив...

Водещ: ...Ще ви дам примери и с по-малък кредит.

Левон Хампарцумян: По-малки или по-големи... Сутринта ми казвате лавина от писма, колко писма има в една лавина? В смисъл, това не е обективно, кажете десет, сто, хиляда и сто... колкото и да е.

Водещ: Добре, ще ги броим.

Левон Хампарцумян: И ако тези писма съдържат някакво съществено значимо нещо, пратете го на тази институция, за която се оплакват...

Водещ: Хората масово не разбират следното нещо. Ще ви дам пример и с по-малък кредит. Сутринта колеги... не 250 хиляди, а 60 хиляди лева: Започва да плаща 420 лева вноска, четири пъти се вдига в последните две години и сега се изискват 670 лева вноска. Големият въпрос е - дали има многократно е по неясен принцип увеличаване на лихвата? Кое е това плаващо, което...?

Левон Хампарцумян: Аз не знам какъв е този казус, но пак ви казвам. Нека да ви дам един много прост пример: Ако вие искате 50 хиляди евра да кажем, да не са такива страшни цифри, за 30 години, банката ще ви даде една ипотека, но от другата страна няма депозити 30-годишни, с които тази ипотека да бъде обезпечена. Тоест банката разчита да събира... и клиентът разчита да събира на пазара депозити в продължение на 30 години, тримесечни, шестмесечни, едногодишни, двугодишни - няма значение и да плаща толкова, колкото струва депозита на пазара. В зависимост от развитието на икономиката... Никой не може да направи прецизна хипотеза какви ще бъдат лихвите в 30-годишен срок. Затова лихвата се прави гъвкава, всъщност, лихвата трябва да се фиксира, тоест, да знаете точно колко ще плащате 30 години напред. Тогава трябва всички възможни рискове да се калкулират - че ще се влоши икономиката, че ще стане не знам какво си с еврото, че ще дойде края на света и т.н. и кредита ще изчезне. Така че, всичките тези господа, които искат държавата да регулира това, държавата да регулира онова, ще доведат или до поскъпване или до изчезване на даден вид кредит, ако той стане неизгоден за институциите, които го дават. Защото, не забравяйте, нека да бъдем коректни, банките съществуват за да печелят нещо за акционерите си.

Водещ: Въпросът е дали има ясен регламент, колко могат да товарят добросъвестните...

Левон Хампарцумян: Има ясен регламент.

Водещ: ... и дали ги заблуждават?

Левон Хампарцумян: Не мисля, че ги заблуждават. Ако има случай, в който някой е заблуден, някой се смята, че е неравноправен, той или се споразумява... Защото в крайна сметка спорът между банка и клиент е един търговски спор. Търговски спорове, дал Господ, може между фирма и банка, между физическо лице и банка. Той се решава по два начина - или чрез споразумение между банката и клиента, или в съда. При всички случаи обаче не се решава през медията, което тези дни вие се опитвате да направите.

Водещ: Ние правим дискусия, уверявам ви, че много хора са клиенти на банки, вие сам знаете и са притеснени от големия брой увеличение на самата лихва. Искат да разберат кое е толкова плаващо и винаги е в посока нагоре. Плаващата компонента каква е тя? Как я смята банката, смята ли я според това, че примерно не е успяла да си направи тази печалба, която иска да си направи?

Левон Хампарцумян: Разбира се че не, и печалбата на банковата система в последните години отива надолу. Точно, защото банките поемат част от негативните ефекти на кризата...

Водещ: Четири или шест пъти увеличение на лихвата, кое може да е причина, обективна?

Левон Хампарцумян: Причината е развитието на пазара. Развитието на пазара.

Водещ: Кое точно?

Левон Хампарцумян: Кризата, която имаше финансовата, по-скъпата ликвидност, това, че депозитите стават по-скъпи. Знаете ли, например, че... това, от което банката печели - разликата между цената на депозита и кредита в Чехия, в Германия, в Полша, е по-голяма отколкото в България. Тоест, там тази рентабилност е по-голяма. Защото тук всички говорим - лихвите по кредитите и т.н., а колко са лихвите по депозитите.

Водещ: А там не са ли по-ниски лихвите...

Левон Хампарцумян: Значително по-ниски са и двете неща, в по-развитите страни и дай Боже и ние да отидем там.

Водещ: Има ли ограничение... например ако съм теглил... Дадохте пример с 50 хиляди евро - такова, което да ми гарантира, че няма да ми искат накрая един милион?

Левон Хампарцумян: Няма. Но винаги може да кажете - вижте какво, ако ми искате един милион, ето ви ключовете от това жилище, и то става ваше. Разбирате ли?

Водещ: Не, не ви разбрах с жилището.

Левон Хампарцумян: Взимате 50 хиляди и си купувате едно жилище. Утре, ако банката каже - няма 50 хиляди, аз искам да ми върнеш един милион. Тогава казваш - обезпечението на този кредит е не моя живот, не моите стари обувки, а този апартамент. Затова ето ви ключа от апартамента, той става ваш, вземете си го.

Водещ: Ако вече си платил сто хиляди? Да не си.

Левон Хампарцумян: Е, разбирате, че примера и хиперболизиран.

Водещ: Хиперболизиран е, обаче вие казвате, че е възможно изключително много повече да се поиска от това, което не си сънувал и в най-големия си кошмар?

Левон Хампарцумян: Не, не е възможно, защото има условия, при които тези кредити са направени.

Водещ: Не трябва ли да бъде независим...

Левон Хампарцумян: Кой да бъде този независим? Господин Любомир Христов?

Водещ: Не знам кой, той дава тази идея.

Левон Хампарцумян: Да, господин Любомир Христов когато се върна от Америка, обиколи всички банки, искаше банките да му плащат, за да бъде той независим консултант по кредити. Всички му отказахме и тогава станахме най-лошите в света. Сега иска да накара държавата да направи някакъв вид регулации и той да стане шеф на този регулатор. Да стои там в една кабинка или едно гише и да казва - ти си о,кей, ти не си о,кей.

Водещ: Аз не му знам личните мотиви...

Левон Хампарцумян: Аз ви казвам каква е мотивацията му.

Водещ: Но по същност, по смисъл и по съдържание, възможно ли е да има такъв орган, институция, или някакъв независим фактор, който все пак да определя по някакви по-обективни причини този плаващ момент, а не всяка банка сама.

Левон Хампарцумян: Това нещо, по комунистическо време се казваше Комитет по цените и казваше - бананите ще се продадат 20 дни в годината и ще струват еди колко си, чушките...

Водещ: Вас, примерно, от Северна Корея.... така ли ...?

Левон Хампарцумян: Не, не казвам Северна Корея, казвам, че имахме Комитет по цените в продължение на петдесет години. Имаше два вида дънки - едни в „Кореком", едни в ЦУМ и това беше. Възможно е и такъв вариант. Възможно е да има някакъв централен комитет по цените на банките, в който

Водещ: Разбирам иронията, но между това, което си планирал горе-долу, като вноска и това, което скача толкова много - четири или шест пъти е доста голямо.

Левон Хампарцумян: Вижте, обобщавате на базата на един, на два, пет или десет случая, обобщавате... Защо толкова много хора са си направили добре сметката, успяват да си обслужат кредитите, успяват да си развиват фирмите, успяват да си развиват бизнеса, дори в криза, а пък някой, който си е объркал нещата очевидно, вместо да отиде да се договори с банката, да се съди или да прави каквото иска, вие го правите някакъв обобщаващ, генерален казус за всички.

Водещ: Според вас, това са изключения, така ли?

Левон Хампарцумян: Това са хора, които не могат да си правят сметката, не са преценили...

Водещ: То, едно е да си направиш сметката, като не знаеш какво ще ти поискат накрая...

Левон Хампарцумян: ... не са преценили варианти. Защото, ако някой е взел в най-добрите години на кредита, когато кредитите бяха много евтини, когато имаше излишък, когато имаше супер конкуренция между банките и т.н. Аз не казвам, че това е добре, казвам, че тогава са се взимали възможно най-добрите условия и когато вземеш при тези условия кредит на ръба на тези си възможности, тоест, тогава когато икономиката беше в бум, всички бяха оптимисти, когато нещата се влошат , ти си отвъд възможностите си и някои хора се опитват да се справят с това нещо реорганизирайки си бизнеса, други, по-слабите търсят външна причина, някой друг да им е крив, това е типично и правят кампании срещу банки. Имаше един Светозар... не знам какъв си, който щеше да освобождава блокадата от тракторите, бореше се срещу банките и т.н. Той в момента има да дава на банките... доста пари, не мога да кажа колко, защото банковата тайна го пази. Опита се да ни съди, загуби делото, осъдили са го да плаща още, но вие от това не правите, няма да направите голям случай.

Водещ: Извинете, че ви каним, но искаме да ви дадем думата.

Левон Хампарцумян: Аз ви го казвам, просто има частни случаи на търговски спорове между недоволни клиенти, или затруднени клиенти, или каквото искате. Понякога се реализират обезпечения за съжаление.

Водещ: Оспорвате ли ситуация, при която заради това, че банките раздадоха доста кредити, точно в този бум, в този период, за който говорите, хора изпаднаха в ситуация, при която не могат да си ги погасяват, и накрая нагърбени...

Левон Хампарцумян: Какво значи нагърбени?

Водещ: Тези, които шест пъти в рамките на две години им се увеличава лихвата по кредита и месечната вноска, скача с по няколкостотин лева се чудят, кое е обективното обстоятелство, което се е променило?

Левон Хампарцумян: Ако техният договор, включва някакви клаузи, които позволяват това да се случва...

Водещ: Факт, позволява.

Левон Хампарцумян: След като го позволява, какво да направим. Аз ви обясних, че в крайна сметка, когато става дума особено за дългосрочно кредитиране, банките трябва да намерят баланса между цената на ресурса, който не е 20, 30, 50-годишен, тоест, продължителността на този ресурс...

Водещ: Може ли да е нарушен баланса с повишена лихва на най-добросъвестните...

Левон Хампарцумян: Не на най-добросъвестните, повечето клиенти на банката са добросъвестни.

Водещ: Преценява ли се на кого да му е вдигнат два пъти, на кого шест пъти?

Левон Хампарцумян: Не, разбира се, че не се преценява.

Водещ: А как се решава.

Левон Хампарцумян: Въобще тези конспиративни теории, които чухме тук, това са градски легенди.

Водещ: А градска легенда ли е, че банката има достъп до... и е абсолютно видимо и разбира кога имаш повишение на заплатата и ти вдига...

Левон Хампарцумян: Това даже не е градска легенда, това е идиотизъм. Това твърдение, да. Разбира се, че банката вижда вашата заплата, когато я преведат и мислите, че е мотивирано, че има някакъв софтуер или нещо друго... Пак ви казвам, недейте да обиждате 30 и няколко хиляди души, които работят в банковата система и да ги демотивирате ... Защото излиза, че има някакви зли гноми, които гледат, ако на някой му повишат заплатата и веднага искат да вземат това повишение. Какви глупости ми говорите?

Водещ: Имаше такива твърдения и аз ви питам, защото...

Левон Хампарцумян: Между другото, чували ли сте за Уолтър Кронкайт?

Водещ: Не.

Левон Хампарцумян: А е хубаво в Гугъл да го намерите, това е един журналист, супер влиятелен в Америка, за съжаление вече покойник. Ако прочетете какво е казвал и какво е правил, ще ви бъде изключително полезно....

Водещ: Дайте да сме полезни на хората... Не се обиждайте банките, когато говорим и се опитваме..., а по-скоро дайте отговор...

Левон Хампарцумян: Отговор, на кое? На една истерична кампания? Някой, който спечелил на първа инстанция едно дело в една банка. Ами три дена говорим за това нещо...

Водещ: Дайте...

Левон Хампарцумян: Незавършено дело, не ви ли се струва, че влияете върху съда с това нещо?

Водещ: Не, не ми се струва.

Левон Хампарцумян: А на мен ми се струва.

Водещ: Дайте пример, по-полезен... По какъв начин, господин Хампарцумян, тази плаваща компонента се преценява, разбираем за хората, те не са банкери, не са толкова ловки в...

Левон Хампарцумян: Какво значи ловки? Вие продължавате да бутате в тази посока, че има зла сила, която преценява в ущърб на клиентите на банките? Това ли искате да ми кажете?

Водещ: Не, аз ви питам...

Левон Хампарцумян: Не, това ли искате да ми кажете? Аз ви питам...

Водещ: Не, не искам това да ви кажа, аз искам да разбера популярно, доколкото е възможно...

Левон Хампарцумян: И аз искам да разбера, как се трансплантират бъбреци, примерно, но за съжаление, за да разберете как се трансплантират бъбреци, трябва да учите шест години медицина, след това трябва да практикувате, след това може би трябва да ви умрат един-двама в ръцете и след това ще се научите как става това. Същото нещо... Недейте да се опитвате, един доста сложен бизнес, какъвто е банковият бизнес, да го опростиме и да го вкараме в петминутно интервю с въпроси от типа - ама защо така? Точно Уолтър Кронкайт е казал - „Защото е така". Прочетете го в Гугъл, ще видите, че е интересно.

Водещ: Защото така, е отговор, за който...

Левон Хампарцумян: За който, какво?

Водещ: За който, казвате че правим кампания.

Левон Хампарцумян: Правите кампания. Уолтър Кронкайт го е казвал тридесет години

Водещ: Обяснете, каква ни е причината?

Левон Хампарцумян: Не знам, сутринта казахте, че рейтингът ви доста се е вдигнал.

Водещ: Вдигнал се е и това е показателно колко много хора се вълнуват от тази тема.

Левон Хампарцумян: Да, значи правим кампания, вдигаме рейтинги...

Водещ: Взаимно си помагаме - банки и медии? Нямам какво да ви кажа, аз разчитах, че внесете повече яснота и зрителите, които

Левон Хампарцумян: Че ще разберете нещо... Каква яснота?

Водещ: Пак ви давам пример - в един процент...

Левон Хампарцумян: В един търговски спор...

Водещ: от 420 лева излизат...

Левон Хампарцумян: Не, не ме карайте да анализирам досиета в ефир. Не знам кой какви ангажименти... Аз пак ви казвам, както във всеки търговски спор, тоест, ако има клиент, който е недоволен от една банка...

Водещ: Какво да направи?

Левон Хампарцумян: ...негово право е да отиде в банката и да кажа - аз съм недоволен защото това, това, това... с някакви аргументи. Ако това не сработи и двете страни не могат да се договорят, решението на търговския спор е в съда. Да се обърнат към съда, при всички случаи това е решението, а не медийни разправии. Защото ние за пет или десет минути не можем да анализираме обстоятелствата, фактите, всички взаимоотношения между клиент, банка, или между два клиента, или между две корпорации. Не ни е това работата.

Водещ: Можехме да бъдем полезни с повече конкретика от гледна точка на банката, как се формира плаващият компонент... Дали е възможно да се извади от субективното решение на банките?

Левон Хампарцумян: Не е възможно за десет минути да формализираме това и не е възможно да се обясни в детайли, защото има променливи, доста, които влияят върху формирането на цената на един ресурс, цената на депозита, цената на кредита, риска на средата и т.н., един куп неща... И пак ви казвам, 30 хиляди души работят това и не може да ги обвинявате, че са рекетьори, мафиози и не знам още какво, което са думи, които са чули от вашите уста в ефир.

Водещ: Ставаше дума за това, дали е възможно законодателство да се променя чрез лоби, под натиск, на заинтересовани. За това ставаше дума.

Левон Хампарцумян: Не знам, какво е... Пак ви казвам, 30 хиляди души работят в тази система, не ги обиждайте. Също не обиждайте хората, които са сложили парите на депозити, защото те взимат доста добри цени в днешно време, а цената на кредита и депозита са свързани.

Водещ: Разговорът по тема, която засяга много хора, не може да бъде свеждана до това ,че ние обиждаме, поставяйки въпроса. Така че, съгласете се...

Левон Хампарцумян: Не, ама квалификациите - мафиози, рекетьори...

Водещ: Няма квалификации, много болезнено явно реагирате

Левон Хампарцумян: Или, ако сте получили сто писма... бъдете така добър, кажете получихме сто, или хиляда и сто, или десет хиляди, а не лавина, защото лавината от писма, не знам колко. Вие знаете колко има в една лавина, но аз не знам.

Водещ: Може да погледнете и форуми, в които...

Левон Хампарцумян: Хейтерските форуми ги гледаме, отвреме-навреме, знаем какво се случва.

Водещ: Добре, благодаря ви. Ще ви сменим със следващия събеседник, адвокатката, която казвате, че от едно дело прави големи неща...

Левон Хампарцумян: Помогнете и, тя може да си намери още клиенти така.

Водещ: Благодаря ви. Левон Хампарцумян с отговора на банките по чувствителния въпрос за начина, по който скачат лихвите. Опитахме се да разберем малко повече. Надявам се, да не се приеме нашето любопитство и желанието да бъдем полезни за зрителите, като кампания.