Събития

1690 г. — Индианското племе Ирокези подписва мирен договор с британските власти в Северна Америка.

1723 г. — В Русия е издадена заповед за борба с некачествената продукция на Тулския оръжеен завод. Счита се, че това е първата намеса на държава за по-качествени стоки.

1724 г. — Петър I издава заповед за задължителното познаване на законите и указите от държавните служители и въвежда глоби за неизпълнение.

1771 г. — Испания отстъпва на Англия Фолкландските острови.

1863 г. — В Полша избухва т. нар. Януарско въстание срещу руското робство.

1872 г. — Изпратени са писма от патриаршията на всички български митрополити, в които с ултимативен тон се иска да се покаят, че са нарушили клетвата си към "Великата църква".

1873 г. — Султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски.

1878 г. — Открити са първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово.

1878 г. — Руски войски са съсредоточени в Одрин.

1893 г. — Обнародван е Законът за търговските и индустриалните марки.

1901 г. — Едуард VII става крал на Обединеното кралство, след като неговата майка, кралица Виктория, умира.

1903 г. — САЩ и Колумбия подписват договор за строителството на Панамския канал.

1905 г. — Поставено е началото на трудовото законодателство в България с приемане на Закон за защита на женския и детския труд.

1905 г. - Кървавата неделя в Русия: Царската лейб-гвардия открива огън срещу мирна демонстрация в Санкт Петербург, при което загиват над 1000 души; актът става повод за избухване на Революция в Русия през 1905 г.

1918 г. — Украинската народна република обявява независимостта си от Русия.

1920 г. — Учреден е Руско-български културно-благотворителен комитет с председател архимандрит Стефан в залите на Руската легация.

1931 г. — В Англия е открит метод за имунизация срещу детски паралич.

1935 г. — Съставено е петдесет и първото правителство на България, начело с Петко Златев.

1939 г. — В Колумбийския университет е разделен атомът на урана.

1941 г. — Втората световна война: Неуспешно завършва мисията на американския полковник Донован, който идва в България за да за предотврати сключването на съюз с Германия.

1944 г. — Втората световна война: Американската армия навлиза откъм морето в Анцио (Италия).

1944 г. — Издадена е съветска нота против строежа на германски военни кораби във Варна.

1947 г. — 6 Велико народно събрание обсъжда на първо четене законопроекта за БАН.

1947 г. — Стартира съдебния процес срещу нелегалната военна организация "Неутрален офицер".

1972 г. — Великобритания, Дания, Ирландия и Норвегия се присъединяват към Общия пазар.

1973 г. — Върховният съд на САЩ разрешава абортите.

1980 г. — Андрей Сахаров е арестуван в Москва.

1984 г. — Фирмата Apple представя първия си компютър Макинтош.

1991 г. — Регистрирана е партия Български бизнес блок.

1997 г. — С официалното встъпване на Петър Стоянов като президент на България започва традиция, която е последвана от Георги Първанов през 2002 и 2007 г.

Родени

1440 г. — Иван III, велик княз на Московското княжество († 1505 г.)

1561 г. — Френсис Бейкън, английски философ († 1626 г.)

1592 г. — Пиер Гасенди, френски философ и математик († 1655 г.)

1729 г. — Готхолд Ефраим Лесинг, немски писател и драматург († 1781 г.)

1788 г. — Джордж Байрон, британски поет († 1824 г.)

1842 г. — Аугуст Стриндберг, шведски драматург († 1912 г.)

1861 г. — Костадин Халачев, български военен деец († 1885 г.)

1869 г. — Григорий Распутин, руски монах († 1916 г.)

1875 г. — Дейвид Уорк Грифит, американски режисьор († 1948 г.)

1880 г. — Фридеш Рис, унгарски математик († 1956 г.)

1891 г. — Антонио Грамши, италиански писател († 1937 г.)

1892 г. — Марсел Дасо, френски авиоконструктор († 1986 г.)

1899 г. — Петер Ебен, композитор († 2007 г.)

1904 г. — Аркадий Гайдар, руски писател († 1941 г.)

1904 г. — Джордж Баланчин, американски балетмайстор († 1983 г.)

1906 г. — Густав Себеш,унгарски футболист и футболен треньор († 1986 г.)

1906 г. — Робърт Хауърд, американски писател († 1936 г.)

1908 г. — Лев Ландау, руски физик, Нобелов лауреат през 1962 г. († 1968 г.)

1909 г. — У Тан, доминикански генерален секретар на ООН († 1974 г.)

1921 г. — Арно Бабаджанян, арменски пианист и композитор († 1983 г.)

1926 г. — Слободан Сотиров, български художник от Сърбия

1930 г. — Мариви Билбао, испанска актриса

1931 г. — Сам Кук, американски музикант († 1964 г.)

1935 г. — Григор Велев, български учен и общественик, националист

1940 г. — Джон Хърт, британски актьор

1946 г. — Вельо Горанов, български актьор мим

1953 г. — Джим Джармуш, американски режисьор

1954 г. — Крис Лемън, американски актьор

1957 г. — Пламен Бончев, български дипломат

1959 г. — Урс Майер, швейцарски футболен съдия

1960 г. — Майкъл Хътчънс, австралийски певец († 1997 г.)

1965 г. — Васил Илиев, български борец († 1995 г.)

1967 г. — Елена Панайотова, български театрален режисьор

1971 г. — Светлин Нончев, български футболист

1972 г. — Гейбриъл Махт, американски актьор

1973 г. — Рожерио Сени, бразилски футболен вратар

1974 г. — Биляна Петринска, българска актриса

1976 г. — Стефан Учиков, български футболист

1977 г. — Хидетоши Наката, японски футболист

1982 г. — Мартин Кох, немски ски скачач

1982 г. — Фабрицио Колочини, аржентински футболист

1985 г. — Мохамед Сисоко, малийски футболист

1985 г. — Христо Златински, български футболист

1987 г. — Шейн Лонг, ирландски футболист

Починали

1666 г. — Шах Джахан, император на Великите Моголи (* 1592 г.)

1830 г. — Анастасиос Каратасос, гръцки революционер (* 1764 г.)

1840 г. — Йохан Фридрих Блуменбах, германски биолог (* 1752 г.)

1901 г. — Виктория, кралица на Обединеното кралство (* 1819 г.)

1906 г. — Найден Дринов, български революционер (* 1846 г.)

1922 г. — Бенедикт XV, римски папа (* 1854 г.)

1922 г. — Камил Жордан, френски математик (* 1838 г.)

1922 г. — Фредрик Байер, датски политик и пацифист, Нобелов лауреат през 1908 (* 1837 г.)

1942 г. — Рачо Петров, български офицер и министър-председател на България (* 1861 г.)

1945 г. — Елзе Ласкер-Шюлере, германска поетеса (* 1869 г.)

1947 г. — Макс Берг, немски архитект (* 1870 г.)

1959 г. — Майк Хауторн, пилот от Формула 1 (* 1929 г.)

1967 г. — Ксенофонт Иванов, български ветеринарен лекар (* 1898 г.)

1972 г. — Георги Бакърджиев, български художник (* 1899 г.)

1973 г. — Линдън Б. Джонсън, 36-ти президент на САЩ (* 1908 г.)

1979 г. — Али Хасан Саламех, палестински терорист (* 1943 г.)

1985 г. — Михаил Громов, съветски авиатор (* 1899 г.)

1993 г. — Кобо Абе, японски писател (* 1924 г.)

1994 г. — Жан Луи Баро, френски артист (* 1910 г.)

2008 г. — Венец Цонев, български статистик и социолог (* 1917 г.)

2008 г. — Хийт Леджър, австралийски актьор (* 1979 г.)

Празници

Сейнт Винсент и Гренадини — Национален празник

Полша — Ден на дядото

/НИ/