Слово на Георги Първанов, президент на Република България

Георги Първанов: Почитаеми представители на държавните институции в България, Ваши високопреосвещенства, Ваши превъзходителства, драги сънародници, в аналите на следосвобожденската българска история няма запазени ярки спомени за внушителни тържества при встъпването на нов държавен глава. И в годините на прехода тази традиция се формираше не леко, не без своите проблеми и все пак днес имаме основание да кажем, че този ден в политическия календар на българите е знаков, значим и тържествен. Тази формираща се нова традиция има своя смисъл, има своето осъзнаване в усилията ни да разберем, да осмислим ролята на президентската институция в системата на българските власти. Да, президентската институция е относително млада на фона на вековното развитие на българската държавност. Млада, но веднага бих добавил стабилна и солидна, със своите ясни правила, със своята действена структура, със своите вече утвърждаващи се традиции, които и аз, както и моите предшественици сме следвали безотказно. Вярвам драги сънародници, че събраните тук и онези, които проследяват церемонията медийно сме обединени от едно разбиране, това че България е имала и трябва да има силен, активен, действен и работещ президент. И прави чест на моите предшественици д-р Желев и г-н Петър Стоянов, че при всички превратности на времето отстояваха една такава позиция, че не допуснаха обезличаването на институцията. И аз със своите усилия надявам се да имам скромен успех в стремежа да не се допусне ограничаването на президентските правомощия и което е още по-важно - да се утвърждава нейния авторитет именно като силна, като ангажирана институция. Иска ми се да вярвам и пожелавам на президента Плевнелиев, на неговия екип да продължи усилията, за да не се допусне превръщането на институцията в протоколна, в декоративна такава.
Днес, както и в предишните години, българският президент се кълне преди всичко в това, да бъде държавен глава на всички български граждани - няма нищо по-естествено от това. И през изминалите 10 години президентската институция се постара, опита се да даде своя принос за преодоляването на пагубния разкол за българското общество в най-широкия смисъл на думата. И ако днес ние говорим за национално единство, то това означава преди всичко създаване ролята на президента като фактор на толерантност в стремежа за поддържането на етническия мир, за консолидацията на различните религиозни и етнически общности в името на национално значимите цели.
Националното единство, уважаеми госпожи и господа, означава, че държавният глава на Републиката е ключов фактор в стремежа за издигането, утвърждаването, развитието на нова политическа култура в противовес на омразата, на агресията, на демонизирането на опонента. Когато говорим за национално единство, това не означава политически единомислие. Винаги съм смятал и пожелавам на всеки следващ президент оттук нататък да отстоява своята позиция, разбира се, в интерес на широките обществени очаквания за повече справедливост, защото едно общество, което не е справедливо, трудно може да бъде единно. Националното единство предполага преди всичко баланс на властите, не партиен монопол върху тях, а баланс, взаимодействие между институциите, широк диалог и търсене на съгласие между управляващи и опозиция, конструктивни отношения между държавните структури и гражданското общество.
Преди 10 години, драги сънародници, аз бяха избран в името на промяната така, както всеки президент, разбира се. И тогава, и сега аз съм убеден, че е важно да има сигурност в промяната, а това предполага на първо място приемственост - приемственост в реализацията на стратегическите цели и националните приоритети. И аз така разбирам, и оценявам високо посланието на президента Плевнелиев за надграждането - нищо по-добро и по-важно, когато става дума за основните конституционни ангажименти на държавния глава. Президентът представлява страната в международните отношения. Воден от тези съображения, аз и моят екип през тези 10 години дадохме всичко от себе си, за да се реализират стратегическите цели на външната ни политика за членство в ЕС и в НАТО. Нещо повече, ние постигнахме най-добрите отношения със САЩ в над вековната им история. Ние възстановихме отношенията с Русия на равноправна взаимноизгодна основа. Не би било пресилено ако днес кажем, че в своя 21 век България, българската дипломация е еднакво добре приета в Брюксел, Вашингтон, Москва, Пекин, Токио, в много други, други европейски, арабски, азиатски, латиноамерикански столици. Ние не само постигнахме най-добрите отношения със своите съседи от Освобождението насам, но и в редица пунктове България стана своеобразен лидер във формирането и отстояването на политики - културната политика, енергетиката и т.н. Смятам за особено важно, уважаеми дами и господа, за особено актуална онази идея, която винаги съм отстоявал - идеята за икономизацията на българската външна политика - толкоз повече, че тя е необходима в условията на усилията за изход от кризата, и особено за да скъсим дистанцията между нас и други европейски страни в след кризисното ни развитие.
Горд съм, уважаеми господа генерали, адмирали, офицери, сержанти, войници, гвардейци, за това, че бях върховен главнокомандващ за тези 10 години и се постарах да подпомогна вашите усилия за една реформа, която да доведе до силна боеспособна и модерна Българска армия. Армия, която не само да отговори на изискванията и критериите на нашите съюзници, но армия, която преди всичко да е в състояние да гарантира военната сигурност на страната, защото няма, не може да има силна държава без силна армия и няма да се уморя да повтарям, че след професионализацията и успоредно с модернизацията на Българската армия, ние трябва да се обърнем с лице към проблемите на военнослужещите, защото човешкият фактор е ключов за бъдещето на въоръжените сили. И най-сетне, но не на последно място по значение - една дискусионна тема за дейността на президента, тази за социалната му ангажираност. Ще кажа само това, че не мога да си представя социалният критерий да не е водещ тогава, когато се оценяват важни, ключови за развитието на страната ни закони. Искрено се надявам, че както беше досега, така и бъдещите президенти ще бъдат необходимия фактор в социалния диалог, ще бъдат онзи така необходим социален партньор и посредник тогава, когато има напрежение или, не дай Боже, социални конфликти.
Уважаеми сънародници,
Аз имах шанса да бъда държавен глава в един успешен, в един градивен за България период. Зная, че мнозина от вас таят своето разочарование или огорчение, но искрено вярвам, че и всеки един от вас, а и историята най-вече ще оцени българския успех от първото десетилетие на 21 век. В личен план бих бил доволен, ако се прави изследователите, твърдейки, че си тръгвам с доверие не по-малко от онова, с което съм прекрачил прага на „Дондуков" №2. Имах много амбиции. Бих казал, че постигнатото е повече, отколкото е заложеното в преките конституционни правомощия, може дори повече от стореното преди мен, но много по-малко, отколкото бяха собствените ми амбиции и най-сетне много по-малко, отколкото хората очакват от президентската институция. И за това твърдя, че резервите, възможностите пред новия президент са много и за това откровено бих казал, че не бих ревнувал, че ще бъда първият, който ще адмирира ако президентът Плевнелиев постигне повече, ако достигне по-напред към по-доброто бъдеще на България. На добър час, г-н президент! За мен беше чест да живея в България!