Вицепрезидентът Ангел Марин е помилвал 209 престъпници с тежки присъди по време на мандата си. Кои са те – обществото не знае и никога няма да научи. Общо той е помилвал 533-ма затворници. Списъкът им е засекретен и не се предоставя публично. Официално от затвора се пускат престъпници с леки присъди, но дали  е така? Възможно ли е вицепрезидентът Марин да е търгувал с влиянието си? Какво пречи на един престъпник да си плати,  да речем, 50 или 100 000 лева, и да бъде амнистиран от президента? Защо помилванията на престъпници у нас са обвити в мъгла и защо президентството крие информация за хората, които са помилвани. Отговор на тези въпроси потърси журналистката на „Всеки ден” Марина Чертова от адвокат Александър Кашъмов, който ръководи правния отдел на Програма
„Достъп до информация”.

- Адвокат Кашъмов, излезе справка, че вицепрезидентът Ангел Марин е помилвал 209 тежки престъпници. Има ли право обществото да знае имената на помилваните и мотивите за подобни решения?

- Обществото има такова право, още повече че дебатът тече от години. Има една непрозрачност на този процес от страна на президентството. Преди няколко години по изрично заявление за достъп до информация на ваши колеги от в. „Сега" президентството отказа тези данни и този отказ се обжалва в съда. Трябва да се има предвид, че съдът частично отмени, частично го остави в сила. Но ние обжалваме пред Върховния административен съд, тъй като бихме искали да има пълна информация. В казуса, за който става въпрос, е поискан списък с имената на помилваните, поискани са и имената на Комисията по помилване, която всъщност разглежда тези преписки. Не по-малък интерес представлява и въпросът какви са обективните критерии, които се ползват в президентството, за да се стигне до предложение да бъдат помилвани едни или други осъдени лица. Съпоставяйки практиката в други държави, тук на дневен ред стои въпросът съществуват ли видове престъпления, за които помилването е по-нежелателно, съществуват ли поводи, по които примерно вицепрезидентът извършва помилвания, или това е един напълно произволен и безразборен процес, който дава възможност да се преследват различни цели от това, което е смисълът на Конституцията.

- В едно свое интервю вицепрезидентът Марин каза, че когато помилвал, е бил особено строг към изнасилваните. Също така той влезе в задочен спор с вас. Вицепрезидентът ви посъветва, когато вие поемете отговорностите на държавник, тогава да поемете тежестта да разгласявате лични данни. В личните данни ли е заровено кучето в случая?

- Не може да се отрече фактът, че подобна информация ще идентифицира хората, които са помилвани. В правото на цивилизованите държави обаче винаги се поставя въпросът за т.нар. баланс между публичността и защитата на личната сфера на хората. По въпроса за имената на помилваните трябва да се отчете, че в редица държави, и то в по-напреднали демокрации от нас, балансът категорично е в полза на публичността на имената на тези хора. Нещо повече - не става въпрос само за имената, става въпрос за публичност на престъплението, за което те са осъдени с неговата квалификация, за да стане ясно именно какви категории престъпления са били наказани и впоследствие са били опростени. В други държави има дебати дали дадено лице правилно е било помилвано. Но там тези дебати се водят свободно, защото хората имат достъп до тази информация. Докато при нас хората нямат достъп до нея. Затова и дебат у нас провежда на сляпо, защото на повърхността излизат само отделни случаи, които са скандални. Но ние не знаем какво стои под тази повърхност. Все пак става дума за хора, които са осъдени с влязла в сила присъда, която е публична. Опрощаването, което е смисълът на помилванията, е един голям акт на снизхождение към тях. А когато става тайно от обществото, при положение, че помилването се извършва от името на обществото, е една прекомерна защита на тези хора. Това е нещо, което и те, и българските граждани не заслужават. Българските граждани, които на свободни избори са избрали своя президент и вицепрезидент, имат най-малкото правото да знаят какво се върши в тяхно име. Все пак правомощията на президента и вицепрезидента са очертани от Конституцията. Тази Конституция е гласувана от народни представители, които са представители на всички граждани. Не може висш акт на държавната власт, при това свързан с помилване, с едно премахване на установена от съдилищата справедливост, да се извършва на тъмно.

- А има ли някаква статистика колко от помилваните отново извършват престъпления?

- Нямам представа някой да прави такава статистика. В интернет страницата на президентството, което е компетентната институция в случая, можем да намерим статистика за броя постъпили молби и броя на помилваните лица. Друга информация няма. Въпросът за имената е само един от въпросите. Има и много други - какви са квалификациите на престъпленията, какви са квалификациите на престъпленията по години, какви са поводите за помилванията - т.е. дали това се извършва по конкретни поводи - да речем празници, или просто така. От сайта на президентството се вижда, че през различните години са помилвани различен брой хора годишно. Но аз като гражданин не мога да разбера дали това е случайно, дали има някакви правила. Какво определя една година броят на помилванията да бъде 27, а друга година да бъде 104. Това е сериозно разминаване и ние не можем да намерим обяснение на тези факти в сайта на президентството. Не можем да разберем и дали комисията по помилванията разглежда подробно документите на хора, които искат помилване. В крайна сметка обяснението за обществото на тези обстоятелства ще направи ясни и прозрачни тези разумни основания, които са довели до помилването. Хората очакват, че държавният глава е образец на разумността на управлението, а щом едно управление е разумно, трябва да бъде и ясно за гражданите.

- При положение че съдът прие, че имената на помилваните не могат да бъдат обявявани, тъй като това нарушава правото на яйчен живот, смятате ли, че президентството всъщност е използвало именно този мотив, за да откаже информация?

- Всеки един мотив, който е облечен в законова форма, може да има зад себе си съвсем други истински мотиви и цели. Това важи за всяко едно решение в държавната администрация. То може привидно да почива на едни основания, които са написани в закона, а в действителност да има други цели. В областта на достъпа до информация това често се случва - една информация да се отказва било като лични данни, било като класифицирана или на друго основание, а в действителност да се цели прикриване на някакви неща, които администрациите и лицата, заемащи висши държавни длъжности, не желаят да споделят с обществото. Все още този случай не е намерил своето финално решение, което трябва да дойде на ниво Върховен административен съд. Делото е насрочено за месец май. То ще обхване мандата на новия президент и вицепрезидент.

- Георги Първанов и Ангел Марин изкараха 10 години в президентството. През това време обаче наистина не се направи нищо процесът по помилванията да бъде прозрачен и ясен за обществото. Смятате ли, че те са имали интерес цялата тази процедура да не бъде публична? Имали ли са цена тези помилвания?

- Не само в България, но и в други държави се случва да текат скандали и обществени дебати по въпроса. Защо едно или лице е било помилвано? Например защо е помилван един човек, който, възползвайки се от това да се кандидатира на избори и да стане народен представител. И има ли някакви скрити връзки между властта и някакви криминални елементи, които в името на политиката да добият приоритет, възползвайки се от института на помилването. Това също е важен въпрос за обществото. Трябва да е ясно, че от една страна, помилването съществува навсякъде. Исторически то произтича от кралската власт, наследена от президентската. Някога то се е практикувало само по отношение на смъртни присъди, но идеята на този хуманен институт е той да бъде напълно безкористен. Всяка промяна и всяка възможност милостта да се превърне в инструмент за едни или други възможни интереси вече задава въпроси.

-Бихте ли отправили съвет по повод на помилванията към новия президент Росен Плевнелиев и към вицепрезидента Маргарита Попова. Самата Попова бе правосъден министър и е наясно с процедурата по помилванията.

- Моята обща препоръка е президентството да върви към една по-голяма откритост по този въпрос. Има западни примери, които може да следва. Особено в една страна като нашата, където за съжаление дебатът за противодействие на престъпността е достатъчно разгорещен и има достатъчно много основания за него. За обществото не може да остава скрито какви са критериите за помилванията, при положение че преди това публично са изложени мотивите, поради които дадено лице е било осъдено. Това е разумно, нормално и това е нещо, което гражданите очакват от новия президент. Още повече че той идва от една политическа сила, която още през 2009 г. взе изборите с обещание за една по-голяма прозрачност и достъп до информация.