Интервю на Христо Христов от „Всеки ден” със защитника на Цар Киро – адвокат Хари Харалампиев

Адвокат Хари Харалампиев е защитник на Кирил Рашков, по-известен като Цар . Киро. Преди дни Районният съд в Асеновград постанови присъда от 3,5 години м Затвор за ромския бос. Магистратите го признаха за виновен по обвинение за Закана за убийство към Веселин Христов и жената, която живее с него на семейни начала Иванка. В кулоарите на Съдебната палата в Асеновград подсъдимият си изпусна нервите и отправи заплахи срещу журналист на БНТ. Хари Харалампиев заяви, че ще обжалва присъдата пред Окръжен съд Пловдив

-   Г-н Харалампиев, сравнихте съдебния процес срещу българските медици в Либия с този срещу цap Киро, тъй като и медиците, и Кирил Рашков са ваши клиенти. Това няма ли да ви изиграе лоша шега? 

-   Не. Казах, че по асоциация това, което видях пред съда в Асеновград, особено при определяне на мярката за неотклонение задържане под стража, неистовите крясъци на жителите на Катуница, ми напомниха на онова, което беше станало в Триполи. Тогава, когато се придвижвахме към сградата на Върховния касационен съд и хората, които се бяха насъбрали около съда, неистово крещяха: „Вожде Кадафи, смажи българките, така както смаза опозицията". Това е един паралел между вълненията хорски и онова, което се случва вътре в съдебната зала.

- Т.е няма общи неща между двата процеса. Така ли? 

- Ама то е кощунствено процесът в Либия, където невинни българки страдаха над 8 години с най-тежкото наказание - смърт, да се съпоставя с това елементарно престъпление, по което според мен е обвинен Кирил Рашков. 

-  По време на процеса в Асеновград казахте, че съдът трябва да се пребори с опасна хидра - предубедеността. С оглед на осъдителната присъда това случи ли се? 

- Вижте, аз казах, че председателят на съдебния състав - съдията Шейтанов, създаде една много благоприятна атмосфера, при която ние, защитниците, и прокуратурата развихме тезата си спокойно. Въпросът е би ли стигнал куражът на един съд да постанови оправдателна присъда, първо, по отношение на Кирил Рашков и второ, да се игнорират неистовите викове от страна на жителите на село Катуница. Много е трудно. Иска се мъжество и смелост. 

- Това означава, че при обжалването пред Окръжния съд в Пловдив ще настоявате за оправдателна присъда?

- Ами, когато един подсъдим не се признава за виновен, неговият адвокат е длъжен да се съобразява с тезата на своя клиент. В противен случай той няма място в съдебната зала. Но аз съм убеден, че не  се  събраха  доказателства, и то годни, за да обосноват извод за вина и наказателна отговорност. Вярно е, че на процеса се събраха две групи свидетелски показания - тези на потърпевшите и близките на Кирил Рашков. Но има една трета група, на която трябва задължително да се обърне внимание. Това са двама полицейски служители, които опровергаха изначално твърдението на заплашения с убийство Веселин Христов. Те твърдяха, че той пред тях не е споделял, че е бил заплашен. Нещо повече, те казаха - той прояви необоснована агресивност към нас полицаите, ако имаше закана, той беше длъжен да ни каже. И наистина на кого трябва да се каже в първия момент, ако не на полицаите, които отиват да разследват случая. Затова аз твърдя, че обвинението не беше доказано. 

- На първа инстанция съдът постанови осъдителна присъда за Кирил Рашков за закана за убийство. Как ще коментирате, че клиентът ви още в съдебната палата си позволи да заплашва журналисти, че ще им счупи главите, което си е пак закана?

- Не, той каза само и единствено на представителя на БНТ. Аз не чух изреченото. Но с мен репортерът сподели подобно нещо и аз го посъветвах. да бъде над

нещата. Защото, как би могъл да реагира един човек с вътрешния усет, че е признат за виновен и осъден за едно престъпление, което не е извършил. Разбира се, изисква се в достатъчна степен култура и интелигентност човек да се въздържи. Но има случаи, при които той действа първосигнално.

-   Но тогава защо обществото да вярва, че той не е извършител и на престъплението, за което бе осъден. В крайна сметка хората го чуват да го казва в съдебната палата, какво остава навън тогава? 

-  Когато чуя общественото мнение, изпитвам потрес. Ще се позова на един голям френски адвокат - Моро Джефери, който казва, че общественото мнение прилича на лека жена, която държи съдията за ръкава. Когато в съдебната зала влезе общественото мнение от едната врата, съдът трябва да излезе от другата. Защото там се твори правосъдие и нищо повече. Място за обществено мнение в съдебната зала няма. 

- Тогава кое е за предпочитане - съдът да се влияе от общественото мнение или да го игнорира въобще? 

-   Съдът трябва да се ръководи от разум, от юридически усет и доказателствата по делото. Ако той се съобрази с общественото мнение, правосъдието приключва своята дейност. Просто няма правосъдие.