Г-жо Вапцарова, в новата Ви книга „Просяци" за кои просяци става дума-за духовните или за материалните?

И за двата. Просията, която е една от старите професии в света, се оказва една от най-стабилните професии. Както в духовната, така и в материалната сфера.

Добре, тогава можем ли да говорим за едно „опросячаване"в обществото? Ние в духовни просяци ли се превръщаме?

Това е така, защото кризата води до там. Защото, все пак, моите двама типажи са един химик от БАН и един поет. Само че той става, трубадури са ги наричали по онова време, ние ги наричаме по друг начин. Но той, горкият свири или в подлеза пред „Шератон" . това са истински хора. Нямам никакви нагласи, никакви измислици. Това са хора, чиято съдба, чисто и просто се опитвам да проследя. Естествено, че вътре има и примес от националния ни бит, но основно, това опустошаване на човешката душа, тази бедност, в която попада днес духовния ни елит. Аз го казвам не бедност материална, а духовна, не води до нищо добро. Радваме се на падането на следващия самолет, за да можем да продадем останките му.

Което е страшно и което води до една девалвация на ценностите в България.

Аз вече не говоря, по-рано темата ми беше ерзац-изкуството , аз вече не говоря за това. Говоря за човешкия дух.

Имаме ли го още този типичен, български, як човешки дух.

Имаме го. В края на книгата си аз казвам, че въпреки всичко, много е възможно да оцелеем.

Това ни е надеждата. Така като говорим, имам чувството, че това е една книга „смях през сълзи, или да се усмихна, за да не разплача"?

Това наистина е смях през сълзи. Това е фактически България през няколко времена. Аз третирам и периода на България след 9 септември, на България след 10 септември.Една визия между тези двама души-единият на единия тротоар, другият на другия. Естествено, между тях има и конфликти и се събират отново. В Същото време визирам и онази по-голяма общност от просяци, която се намира и на „Пенчо Славейков", долу в подлеза на „България"... Недейте да мислите, че тези хора не са запазили духа си. Между тях има и преподаватели в университета, хора от БАН. Всеки един си живее с мечтата, че като изпроси пари ще си направи творението или творбата. Те запазват един дух, запазват една българска идентичност.

Това означава, че ние сме яко българско племе и си запазваме духа.
Съвсем случайно видях моята учителка по литература, която ровеше по кофите.Естествено, тя също ме забеляза и си скри лицето. Докато проучвах образа по принцип, кой е просякът в нас, след това й се обадих и разговаряхме дълго с нея. Тя абсолютно точно оценява литературата, чете книгите, които се изхвърлят до кофите или в тях. От една страна, действително в мен самочувствието ми е паднало, но все пак надежда има.

И един последен въпрос- всъщност, кой е просякът у нас?

Аз разглеждам просяка малко по-философски. Тръгвам от тезата, че ние всичките трябва да си стиснем ръцете, да си опростим онова, което е било в миналото, което, може би е в сегашното, да не бъдем толкова настървени един срещу друг. Въпреки че чалгата, имам предвид духовната чалга, постепенно създава в човека едно чуство на хъс към другия. Става въпрос за душевната чалга. Просякът за мен, независимо през какви перипетии минава, може да стане и абсолютно материален. Има такъв образ в книгата, но в същото време той може да е притежава и на големи духовни ценности. Както третият ми просяк -той направи изобретение. Той наблюдава с години гарваните и тяхното зание къде ще има смърт.Той събира много гарки, изважда ДНК от малкия мозък на птиците и си създава една кутийка, която показва кой докога ще оцелее. Просяците, когато виждат, че има някаква нова идея, се скупчват около него и почват даже да му събират пари. Той отива и по болниците. Там, където е предсказано, че ще има смърт той казва: Това не е вярно, тази работа няма да стане. Но в един прекрасен ден тука идва делегацията на ОЛАФ,тях ги изчистват, те не знаят. Даже, ако сега ги попитате кой е ОЛАФ, те ще ви отговорят, че е висок мъж с мустаци. никой няма да свърже ОЛАФ са тази организация на Европа. За тях това е негативния образ. Идва ОЛАФ и тях ги гонят.Върху това е изграден целия хумор в книгата. Имам и просяк-милионер. Съществува в България, това е една жена, която, за съжаление, ако щете на цялата ви редакцията и на телевизията да взима, тя има много повече от нас. И ги държи съшити под седем фусти.

За мен тя е духовният просяк.
Да,наистина.