През 2010 г. в анализ, който още е актуален, АСТА беше наречена оръжието на развлекателните индустрии.

Сега АСТА получава нови оценки от експертите като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн.

Независимо от това медийната про-АСТА кампания има преднина благодарение на съвършено несиметричната информация, с която разполагат държавата, съответно индустриите на съдържанието, и гражданите. Каквото и да кажат сега представителите на държавата, едва днес - и не по-рано - АСТА официално беше защитена в новините на една телевизия от ресорен държавен служител.

Про-АСТА кампанията има на своя страна и мощта на този бизнес, който е истинският двигател на предлаганото споразумение. Индустриите на съдържанието ни убеждават, че споразумението е отлично балансирано и в него няма нищо ново.

Отлично балансирано ли е споразумението? Или тъкмо обратното, непропорционално се засягат правата на гражданите онлайн?

Според Европейския надзорник за личните данни, опасност има: масово наблюдение, невидим мониторинг на милиони хора, независимо дали са под подозрение, и систематично записване на данни. Към това трябва да се добави предвиденото приватизирано прилагане на мерките от интернет компании-посредници, както и неяснотите при дефинирането на основанията за санкция (по-рано ЕП предложи критерий търговски мащаб).

Отделна тема е какво означава фактът, че България е подписала АСТА в Токио, а например Германия не е. Отделна тема е и действието на АСТА в САЩ (sole executive agreement) - твърди се, че не може да обвърже законодателната власт за промени.

Съществено е, че вероятно през юни предстои гласуване в Европейския парламент. Засега Метин Казак , член на ЕП, е говорил по АСТА - напълно в духа на официалната позиция ("ЕП получи информация и уверения от Еврокомисията, че в споразумението има достатъчно гаранции за защита на правата на гражданите").

Нели Атанасова, nellyo.wordpress.com