Вашингтон, САЩ /КРОСС/ "Посланик МакФаул или Майк, както го наричат повечето ​​приятели и колеги, беляза първите си стъпки от посещението в Москва с грандиозен скандал в медиите, интернет, в Думата и на още много други места. Въпреки това, имам силно подозрение, че Майк стана жертва на някои от интригите на висшите прослойки във Вашингтон.

МакФаул е добре познат и известен американски професор по политология. Той е възпитаник на Станфордския университет, признат е за един от най-добрите славянски и руски специалисти (някои дори го определят като "русофил"), автор е на множество монографии за Русия и т.н.

Но в политиката Майк стана по-известен като своеобразният "архитект" на политиката на "рестартиране" на отношенията между САЩ и Русия.

Всичко това, обаче, можеше да се каже преди той да стане новият американски посланик в Русия, преди да облече дипломатическите дрехи. Защото като дипломат, МакФаул трябва да бъде държан като отговорен за актове и ситуации, за които той вероятно няма никакво желание да отговаря.

Тази статия не е опит да се подкрепят всички гледни точки и действия на МакФаул, тъй като аз често не съм бил съгласен в миналото с него, но, ако се вземе предвид сегашната силно негативна атмосфера спрямо Русия във Вашингтон, Майк вероятно не е най-лошият вариант за посланик.

Да, наистина, той обича да се среща с руските опозиционни фигури и неведнъж досега ги е канил те самите да се срещат с президентите на САЩ по време на техните посещения в Москва. Но включването му още от първия ден в силно емоционалната президентска кампания е тотално неадекватна позиция. Дори ако за това той е получил нареждане от своите началници. 

След тази злополучна среща е безсмислено МакФаул да казва, че самият той няма нищо общо с нея, или пък че тя е била едва ли не част от протокола и т.н. 

Въпреки, че инициаторът за тази среща може да е действително Уилям Бърнс, трудно е да се повярва, че в нея не участва МакФаул. Още повече, че самият Бърнс се слави като един от най-добрите и квалифицирани американски дипломати с голям опит в руските работи. Но дори и да е имал висока температура в този ден, той никога не би допуснал да се създаде толкова огромен и неудобен конфликт с Кремъл, с които Вашингтон ще трябва да се справя през следващите най-малко шест години. 

От сега нататък ще бъде изключително трудно да се докаже, че зад “гостоприемният прием”, даден на опозицията в американското посолство, не стой всъщност "вездесъщата" Хилари Клинтън.

С тези действия на всички вече ни стана ясно, че Майкъл МакФаул като интелектуалец и Майкъл МакФаул като винтче във византийската дипломатическа машина са две коренно различни неща. Случилото се не предвещава нищо добро за кариерата на новия американски посланик в Москва", завършва коментара си в "Руски блог" професор Лозански.

* Едуард Лозански е президент на Американският университет в Москва и професор във факултета по световни политики към Московският държавен университет.