Български бази ще бъдат използвани от САЩ при евентуален удар срещу Иран - това беше една от спекулациите около целта на посещението на Хилари Клинтън в България. Защо толкова много хора повярваха на тези измишльотини, пита в днешния си материал "Дойче веле"

Сред многобройните спекулации в български медии около целта на мимолетното посещение на американския държавен секретар Хилари Клинтън в София се откроиха твърденията за някакви тайни договорености с Вашингтон военното летище в Безмер да бъде превърнато в транзитна база за американски военни самолети в случай на конфликт с Иран. Все по-склонната към подозрения в задкулисни сделки и катастрофични сценарии местна аудитория беше засипана с внушения, че пристигналата директно от конференцията по сигурността в Мюнхен г-жа Клинтън със сигурност е потърсила подкрепа от България за поредната бъдеща военна авантюра на САЩ, че изборът й тъкмо от София да изпрати важни послания около кризата в Сирия съвсем не е случаен, както и че точно на пресконференцията си с премиера Борисов тя намери за необходимо да акцентира върху необходимостта от „най-добра противоракетна отбрана за Европа /съответно и за България/, както и върху търсенето на начини „за задълбочаване на военното сътрудничество и цялостен преглед на неговото състояние".

Да, ама не!


В края на август миналата година военният министър Аню Ангелов обяви открито, че авиобазата „Безмер" ще остане пункт за предно базиране към другата важна авиобаза „Граф Игнатиево", а летището ще се използва от военни части на армията на САЩ, както и от транспортни самолети на НАТО. Отдавна е известно също, че планираното разширяване и удължаване на летателната писта в „Безмер", сиреч достигане стандартите за кацане на стратегическата транспортна авиация на НАТО върху нея, беше отложено за 2014-15 година поради кризисното съкращаване на средствата от алианса.
От друга страна ден преди пристигането на Хилари Клинтън в София, външният министър Младенов публично заяви, че четирите съвместни американо-български военни съоръжения в страната, които са под местна юрисдикция и военно командване, няма да бъдат използвани при евентуален удар срещу Иран. В няколко специални интервюта българската посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова също обстойно поясни защо американският дипломат номер едно не идва в България да прави тайни сделки, нито да размахва пръст срещу някого.

Песента на Пенка

Казаха го, но кой да ги чуе? Онези уж опитни офицери от резерва с генерал-щабни съветски академии, които изглежда треперят от внушенията на иранската военна пропаганда, че Техеран щял да атакува всяка държава, от чиято територия бъде осъществен военен удар срещу него, а ракетите му спокойно достигали до летището „Безмер", та и отвъд? Или горестните симпатизанти на агента с псевдоним „Гоце", балансьор в руско-българските отношения и автор на „Големия енергиен шлем" с Русия, които се ужасяват от мисълта, че без него в президентството членката на НАТО България ще бъде превърната в пионка на американския и световен империализъм? А може би неуморните червени активисти, които възприемат истинския патриотизъм единствено като демонстративна омраза към Запада и най-вече като редовно почистване с парцал на „оскърбителните" драсканици по свещените за тях безбройни паметници на някогашната „българо-съветска дружба"?

През жълтите очила


Каквото и да бъде казано на тези хора, те едва ли някога ще схванат, че „златното" време на задкулисните сделки и секретни решения, като например да се вкара суверенна България в някогашния Съветски съюз, или страната да участва във военната окупация на Чехословакия през 1968 година, вече отдавна е отишло в мрачната тоталитарна история.
Днес, уви, те все още трудно умопостигат, че в епохата на интернет, на съвършените космически комуникации и Уикилийкс, да прикриеш нещо съществено във военната област е непосилна задача дори за силно развитите държави, камо ли за малки и бедни страни като България.
Затова може би е разумно и в бъдеще въпросната категория българи да бъдат окуражавани да се доверяват на своите партийни органи и най-вече на жълтите медии, които печелят прилично от невероятните си измишльотини. Така агнето ще си остане цяло, а вълкът ще продължи да е сит и доволен.