Коментар на Емилиян Лилов, с редактор Александър Андреев, Дойче веле

Иваново, Огняново, Тополица... Като символи на смърт и отчаяние. Рухнали язовирни стени, водни стихии, повлекли със себе си човешки животи, къщи и съдби. А Борисов? Той ще "бута" язовири и ще чака "някой да изписка".

Като нови сезони от ужасен сериал се сменят местата, лицата, имената. Постоянни са само безсилието и скръбта. Както и безхаберието, безстопанствеността и човешката лакомия, цинизмът и нищонеправенето, маскирано като многоговорене. От страна на всички отговорни лица и организации - политици, ресорни органи, медии. И за да е по-ефектно – на живо и по възможност директно от БТР-а или хеликоптера. Понесли със себе си одеяла и торби с консерви, защото банковият път често води до грешния адрес.

Природно бедствие ли?

Внимание обаче! Стихията не е съвсем природна, тя идва от природата на концесионера. В повечето случаи неговият интерес започва и свършва например с рибата във водоема или с водата за напояване, а не с поддържането на стени и диги и осъществяването на надежден контрол на съоръженията. В последното важна роля е отредена и на ресорните министри, кметовете и общините. Които обаче предпочитат да играят в една друга игра - по прехвърляне на топката на отговорността.

От разградения двор на социализма е останал само споменът за бригадирското дръзновение, днес дори числото на язовирите се губи. В българската книга на абсурдите записваме почина за преброяването им чрез сателитна локализация. Току виж още някой тузарски имот (в чашката на язовира) е попаднал така в полезрението на "преброителите". Ама не за друго, а за да не бъдат притеснявани после собствениците им, както стана например с митничарските селища.

Но да не си помисли някой, че липсва управленска воля. Премиерът се изправи в цял ръст и обяви създаването на нова държавна структура, която да оправи бакиите по язовирите. И образно се закани, че при установена неизяснена собственост направо ще се бутат язовирни стени, и тогава “който изписка пръв” – него щели да гонят. След всичките трагедии през последните десетина години не съм чул никой досега да е “изпискал”. Като изключим писъците на давещите се и сподавените ридания на почернените им семейства.

А как е в Германия? След Втората световна война почти няма инциденти със скъсани язовирни стени. Последният такъв случай е от август 1977 година с язовира Ибращаузее, провинция Хесен. Тогава придошлите води, вследствие на обилни валежи, причиняват частично скъсване на язовирната стена, половин млн. куб. метра водна маса се изливат в долината и приливна вълна с височина 3 метра залива 6 прилежащи селища. Жертви няма поради взетите навреме мерки от властите. След този инцидент има още два подобни случая, но те касаят скъсвания на речни диги - през юни 1984 година край Гисигхайм и през 2002 година край Гласхюте - отново без човешки жертви.

Трагедии с предизвестен край

Инциденти като този с язовир "Иваново" не са изключени и в Германия, но са малко вероятни, ми каза д-р Фолкер Бетцийхе, един от водещите експерти по надзор на язовирните стени и речните диги, с когото разговарях след случилото се в хасковското с. Бисер. Две, според него, са основните причини за това: консервативният начин на изграждането на тези съоръжения и високите стандарти за наблюдение и контрол в Германия. Така например освен многобройните технически съоръжения, следящи състоянието на язовирните стени, се осъществява и визуално наблюдение, което при по-големите язовири е ЕЖЕДНЕВНО!

Всяка язовирна стена, по-висока от 15 метра, задължително се оглежда всеки ден от експертна група начело с отговорно лице. При по-малките язовирни прегради този контрол се осъществява веднъж седмично. Препоръките после стигат до специален надзорен орган, който в различните провинции може да е държавна или частна организация, която следи за изпълнението на предписанията на контролните групи.

Със сигурност и в България се осъществява контрол. В задачата обаче се пита как точно се инспектират големите водоеми. Почти съм сигурен, че на книга всичко е изрядно. Докато не гръмне поредното Иваново, а преди него - Огняново, Тополица... Трагедии с предизвестен край. След които никой не „изписква” - нито пред съда, нито пред обществото.