Коментар на Анелия Иванчева пред "Всеки ден"

Пробвайте да напишете в интернет търсачка думата „благотворителност". На български. Поне половината резултати, че и повече - се отнасят за измами с благотворителност, лъжовна, псевдо благотворителност и т.н. анти на иначе прекрасното словосъчетание, означаващо да твориш благо, да раздаваш от сърце, да получаваш с благодарност. Защо е така? Защото с годините и това благо действие бе овъргаляно в калта, сдъвкано и изплюто, превърнато в кирлива риза от всички, които я обличаха, за да се възползват по всякакъв гнусен начин от нея.

Стигна се дотам да нямаме вяра в благотворителността. Да търсим винаги задни мисли зад нея, нечиста употреба. Да надничаме в канчето на другите, за да видим колко ще дарят те и няма ли да се прецакат, преди да дарим ние. Така у нас вече даряваме само от дълбоко, ама много дълбоко съжаление. Единици са тези, които биха дарили например от уважение към постиженията на някого, с което да помогнат тези постижения да се реализират или развият.

У нас благотворителността масово ни спохожда само когато гледаме „на живо" трагедията на някого. Затова и тълкуванието на „благотворителност" на български - пак в интернет, е следното: Процес на събиране на средства или други материални блага за подпомагане на изпаднали по една или друга причина в лошо материално състояние. Както се вижда - тясно специализирано. Съвсем тясно, ако сравним с написаното по въпроса във все още най-четената книга на света - Библията.

В Свещената книга ясно и точно, но и много широко скроено е казано: Господ помага на всички, които помагат на другите хора. Просто „помагат". Без да е нужно да ти се къса сърцето пред телевизора или вестника от нечия трагедия, за да решиш да дариш. Така е и сега, на всички нас наистина ни се късат сърцата за хората, пометени от водните талази, за къщите им, за животните им. За мечтите им, зарити в калта. И тръгнахме да помагаме дори още преди да питаме кой е виновен.
Отвсякъде към Хасковско - засега, тръгнаха дарения. И в същото време едни хорица стоят на най-топлото и защитено местенце и си траят. Продължават да заличават значението на благотворителността.

„Хорицата", на които иначе им викаме депутати, народни избраници. Една част от тях реагира - прати си партийната субсидия. Може и други по единично да са дали някой лев. Има обаче там - в парламента, едни пари, които висят в пространството и депутатите им налитат от всички страни. И повечето искат да ги вземат, а не да ги дадат. Искат ги за нови лъскави коли, с които може би да стигат бързо и безаварийно до райони, пострадали от бедствия. Искат ги, за да си сложат сини лампи на служебните автомобили - може би, за да светят като морски фарове в наводненията. Искат ги за по-високи заплати на администрацията, та по на ниво и с по-качествен персонал да бъдат обслужвани народните избраници - независимо те колко са качествени. Но да спрат да искат!

Тези толкова желани и спорни 16 млн. лв., които парламентът икономисал за година, моментално да заминат за село Бисер и околността. Та да покажат и те - депутатите, как вкупом и без пазарлъци могат да творят благотворителност. Пък било и от мъка, а не от сутринта. Защото на избраника на народа задължително му се полага да мисли за хората, да твори благо всеки ден - и то наистина от сутринта та чак до вечерта. За да му помогне не само Господ, но и избирателят.