Коментар на журналиста Тошо Тошев в днешния брой на в. „Преса”

Живеем си като държава на мерките и теглилките - четем си доклади на Брюксел и като писарушки скалъпваме мерки. Тряскаме министерски юмрук по дигите и знаковите дела, срещу крадците на европари и босовете на мафията, срещу корупцията по разни високи етажи и из сутерените на властта, срещу побойниците в полицията и мизерията на циганите, срещу перачите на пари и на съвести...

Вземаме мерки с изплезен език, когато ни заболи, засърби...

И си мисля - не е ли държавата като един организъм, като един жив човек? С всякаквите системи - кръвоносна, дихателна, отделителна... Когато сме здрави, щастливи и весели, ние не усещаме в каква кондиция са ни бъбреците, действат ли предпазните диги на имунната ни система и колко кръв изтласква сърцето.

Усещаме наличието на своите органи само когато ни заболи, когато е дошъл момент за тревога и страх за живота.

Всъщност не е ли така и с държавата ни - прилича ми на хилав инвалид, опасан от маркучите на химиотерапията?