В апостолските времена във фригийския град Колоса живял християнин от знатен род на име Филимон. Той бил един от седемдесетте апостоли, а впоследствие бил посветен в епископски сан.

Филимон още до обръщането си имал роб на име Онисим. Веднъж той се провинил пред своя господар и като се страхувал от наказание, побягнал от него и дошъл в Рим.

Тук намерил свети апостол Павел, който бил държан в окови. Онисим останал при апостола, слушал проповедта му и повярвал в Господ Иисус Христос. Бил кръстен от светия апостол и заедно със свети Тихик останал при него и му служел усърдно. След време апостол Павел изпратил своето послание до колосяните по Тихик, а за спътник му дал Онисим, както разбираме от края на посланието:

„Колкото за мене - пише апостолът, -всичко ще ви съобщи Тихик, възлюбеният брат и верен служител и сътрудник в Господа, когото тъкмо затова изпратих при вас, за да узнае, как сте, и да утеши сърцата ви, заедно с Онисима, верния и възлюбен наш брат, който е от вас: те ще ви разкажат за всичко, що става тука".
Посланието си до колосяните апостолът изпратил по Тихик, а чрез Онисим предал специално лично послание до Филимон, неговия господар.

Апостол Павел изразил молбата си до Филимон да прости на роба Онисим прегрешението и да го приеме като негов пратеник, сякаш него самия, наричайки го свое чедо: „моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си: той някога беше непотребен за тебе, а сега е потребен тебе и мене, и го пращам назад; а ти го приеми като мое сърце".

Филимон с радост изпълнил молбата на апостола: не само приел Онисим с любов, но му дарил свободата и го изпратил обратно в Рим при светия апостол Павел, за да му служи, както сам апостолът желаел: „Аз исках да го (Онисим) задържа при мене си, за да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието; ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна".

Тъй свети Онисим останал в Рим, служейки на апостолите до самата им кончина. Те го посветили за епископ заради благовестието на словото Божие. След кончината на светите апостоли Петър и Павел Онисим излязъл от Рим, обходил много градове и страни, проповядвайки Христос в Испания, в Карпетания, в Колоса, в Патрас, а после заел епископския престол в Ефес след свети Тимотей и свети Йоан Богослов.

За епископството в Ефес ясно свидетелства свети Мгнатий Богоносец в Посланието си до ефесяни, писано в град Смирна.

Когато го водели от Антиохия за Рим, осъден да го хвърлят на зверовете, свети Онисим излязъл с някои жители на града да го посрещне на пътя за Смирна. Свети Игнатий пише за този случай в посланието си до Ефесяните:

„Аз приех в Божието име вашето многочислено общество в лицето на Онисим, вашия епископ, мъж на неизказана любов. Обичайте го, умолявам ви в Иисуса Христа и всички бъдете подобни на него; понеже е благословен Оня, Който ви е дарил да бъдете достойни за такъв епископ." А в посланието си до антиохийци свети Игнатий отново пише: „Целува ви Онисим, пастир Ефески."

Оттук става известно, че свети Онисим, след като обходил много градове и страни, пристигнал накрая в Ефес, вече старец. Там известно време бил пастир на Църквата Христова, после бил хванат от езичниците и доведен в Рим, по време на управлението на император Траян.
В Рим бил предаден на мъчение от епарха Тертил. Епархът го разпитвал:

- Кой си ти?
Свети Онисим отговорил:
- Аз съм християнин.
Епархът отново запитал:
- От кое съсловие си?
Светията отвърнал:
- Някога бях роб на един човек, а днес съм верен раб на благия Господ и наш Спасител Иисус Христос.
Епархът продължил да разпитва:
- Защо си преминал при друг господар?
Свети Онисим отговорил:
- Защото познах истината и възневидях идолопоклонството.
Тогава епархът запитал:
- На каква цена беше продаден на новия си господар?
Свети Онисим отговорил:
- Божият Син Иисус Христос ме изкупи от смъртта със Своята Честна кръв и ми дари нетление, както е написано в нашите писания: „не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос".

Епархът запитал:
- Кажи ни какво е суетен живот според вашите писания?
- Суетният живот е беззаконие прелюбодеяние, което за малко плътска наслада готви вечен огън за страстните грехолюбци. Той се съдържа и в сребролюбието, заради което оскърбяват ближния; в чародейството, когато съжителстват с бесовете - това последно зло е корен на всяка клевета и лукавство. Той е в гордостта, когато със своето високоумие се превъзнасят над другите - в завистта, която научи Каин на братоубийство - в злословието и необуздания език, който се разпростира като смраден облак и издевателства над всички. Той е в лицемерието и лъжата, противница на истината, помощница на дявола, чрез която и Ева била прелъстена от всезлобния враг. Той е в гнева, който подбужда към проклятия, към свади и убийства. Той е в пиянството, съпроводено от невъздържание и пораждащо сладострастие, подбуждащо към сквернословие; в него няма добър помисъл, само - безобразие. Всички тези пороци - това е суетният живот.

Причина за такъв живот и за всяко зло се явява служението на идолите, което вие извършвате. То е основа на блудодеянието, лъжеучител на незнание за Бога, заслепение на ума възбудител на сладострастни стремежи, в него няма чест то воюва против Всевишния, старае се да разруши истинското Богопочитание. Това служение довежда смъртта, служи на змията то е храна на злото, противник на добродетелта, то бяга от нетлението.

То проповядва вашия пагубен закон, влече ви към тъмнината и скръбта, приятел е на кръвопролитието, княз на ненавистта.

То улавя незнаещите Бога, чуждо е на светлата благодат, свързва своите служители с връзките на безчестни дела, учи на тщеславие. То изпълва с безчестие побелели старци, внушавайки им да скачат под звуците на жреческа тръба; то погубва девическото целомъдрие, изпълва своите празници с дрънчене на меч и оръжия, с проливане на кръвта на животни и техните нечистотии.

То заставя мъже да събличат дрехите си сред града и ги показва голи на жените; то съпровожда своите тайнства с убийства и прелюбодеяния. То вълнува силно по най-различен начин човешките умове, люшка ги като безпомощни ладии: ту повелява на своите жреци да ядат отровни змии, ту ги увещава да изяждат чуждите богове. Внушава им ту да заколят вол, ту да принесат жертва на вола; или пък да принасят в жертва на овцата - овца, почитайки едно и също нещо като бог и като животно.

Убива човек в жертва на човек, направен от камък и дърво тъй, че вместо благодеяние, върши убийство, принасяйки в жертва на бездушни статуи одушевени същества. Но какво говоря? Вашето зловерие дори на чесъна въздава божествена чест, та да ви унизи в пълното ви заслепение и да ви свали в ада.

Като видях това суетно, нечестиво и скверно битие, което имате вие във вашето служене на бездушни идоли - битие, което Свещеното Писание изобличава, аз побягнах от него като от бушуващи морски вълни и се подслоних в доброто пристанище - праведното и благочестиво житие, заключаващо се в светата вяра в Единия Истинен Бог и в любов към ближния.

И тебе увещавам, Тертил, изпълни закона на любовта, който повелява да възлюбим ближния като самия себе си; тогава и ти като мен ще познаеш истината, ще оставиш временната суета и всичко, което е в този свят и преминава като сън или сянка от дим; тогава и ти ще пристъпиш към Бога, Творец на всичко, и ще се спасиш, идвайки на себе си, като познаеш истинската премъдрост. Бог не се радва на смъртта на онези, които съгрешават против Него, но се весели заради тяхното обръщане и покаяние и прощава предишните им грехове.

Епархът Тертил отговорил:
- Ти не само не желаеш да се поклониш на боговете, но си се изплашил от мъките и се опитваш да увлечеш и нас със своето заблуждение.
- Твоите мъки - отвърнал свети Онисим - не могат да ме изплашат, колкото и жестоки да са те, понеже аз се утешавам в очакване на бъдещите блага и силата на моя Христос ме укрепява. С лекота ще понеса страданията, на които ще ме подложиш.

Тогава епархът заповядал да го заключат в тъмница. Светията прекарал тук 18 дни и тъмницата била за него не затвор, а място светло и пълно с духовна радост, рай, където душата му се веселила в Господа. Верните християни идвали при него, прославяйки страданията му, утешавали го и го укрепявали за неговия подвиг. През цялото време светията проповядвал словото Божие на езичниците, които идвали заедно с християните и ги обръщал към истинската Христова вяра.

Епархът, желаейки да се покаже милосърден пред народа, не го осъдил на смърт, но го изпратил на заточение в Путеола. И там светият апостол ревностно проповядвал Христовото учение и наставлявал мнозина в истинската вяра и пътя на спасение. Тертил узнал това, веднага заповядал да го оковат и да го доведат на съд обратно в Рим.

Разпитал го и разбрал, че както и преди, свети Онисим непоколебимо изповядва Христовата вяра. Тогава епархът заповядал на четирима слуги да го бият с тояги. Мъчителите жестоко и продължително били светия страдалец, строшили коленете му и други негови кости и накрая му отсекли главата с меч. Така загинал свети Онисим.

Една знатна жена от царски род взела светото му тяло, поставила го в сребърен ковчег и извършила служба в памет на мъченика. С това тя си спечелила вечна памет от Господа в Царството Небесно по молитвите на светия апостол Онисим, с което и нас да сподоби Господ Иисус Христос, Комуто слава во веки. Амин.