Автор: Милка Димитрова, БНР

Българите са депозирали в банките над 30 милиарда лева, сочи статистиката. Несигурността, породена от дълговата криза в Европа, продължава да държи нащрек нашенеца, който заделя бели пари за черни дни в очакване на по-добри времена. За сметка на това свива потреблението и отхвърля всички ненужни разходи. Заможни ли са българите, след като над 80 процента от тях имат и собствено жилище? Над този въпрос напоследък се умува доста в медийното пространство. Малко данни за българската заможност.

Спестяванията на българите в банките достигат рекордните почти 32 млрд. лв., като само за декември те са нараснали със 768 млн. лв., сочи банковата статистика. И вероятно продължават да растат. Ако се позовем на консултантската компания „Индъстри Уоч”, всеки пети банков депозит у нас е между 50 хиляди и 200 хиляди лева, а 11 процента от всички спестявания в банките са по над 200 хиляди лв. Влоговете между 20 хиляди и 50 хиляди лв. представляват 21 процента от всички депозити в банките. Останалото са по-малки влогове, вкл. и такива до 1000 лв. Не са малко и онези от българите, които нямат и лев спестявания. По-голямата част от депозитите са в български левове. Около 43 процента от хората са предпочели спестявания в евро. Лев или евро, няма значение, това в доста случаи са спестените пари и от продажбата на дядовите нивички… За разлика отпреди 15-ина години, българинът вярва на банковата система, която е добре капитализирана дори във времена на криза, благодарение именно на пестеливостта му. Да й поверят спестяванията си предпочитат и доста от българите, емигрирали от страната. Сравнително добрата доходност на банковите депозити дава по-голяма финансова сигурност на много български домакинства. Но едва ли ги прави по-мързеливи и по-малко предприемчиви… Експерти сочат, че сумата на изтеглените кредити се колебае около 20 милиарда лева.

По-голямата част от благосъстоянието на българите се гради върху притежанието на недвижим имот. Почти всяко българско семейство има поне по едно собствено жилище. Не са малко тези, които имат повече от едно, купени или получени по наследство. Българинът не изневерява на традицията, предавана от поколения и запазила българския корен – собствен дом. И тук е силата му. Инвестирането в недвижима собственост особено във времена на криза е сигурен пристан. По груби оценки богатството на българите само в недвижима собственост се оценява на повече от 200 милиарда лева.

На българските милионери е посветен цял един сайт в Интернет. Според него общото богатство на първия от 10-те най-заможни българи се оценява на 735 милиона лева, а на десетия – на 197 милиона лева. В началото на 2011 г. 1673 българи са декларирали получени доходи за над 1 млн. лева през 2010 г. И в кризисните времена броят на българските милионери е нараснал, обяснението според сайта е, че много хора са продали бизнеса си.

И, обратно на всичко казано досега, по данни на Асоциацията на колекторските агенции /събиращи просрочени плащания/, в кризисните времена средностатистическите българи все по-трудно се справят с текущите сметки за дома, в това число и с вноските по кредити. Причините могат да се търсят в забавените или неизплатени възнаграждения от работодатели, в замразените заплати, в загубата на работно място и в растящите цени. Типичният български длъжник, според асоциацията, може да се опише така: на около 50 г., който, за да се справи с положението поне в началото, спира плащанията по лизинга, който има. Най-трудно му е да се раздели обаче с колата си, ако се налага да го направи. Известен факт е, че заплатите на българите са най-ниските в Европа. Минималната работна заплата е само 270 лв. Обяснението на ниските заплати с ниската производителност на труда у нас не звучи убедително. Минималната работна заплата в съседна Гърция, дори и при сегашните рестрикции гони 600 евро. Поради което много българи предпочитат да работят там, макар и на минимална заплата. У нас почти ежедневно цените на жизненоважни стоки и услуги /най-вече отопление и храни/ пълзят нагоре. Стряскащите сметки за отопление през тази студена зима карат много българи да потръпват. А заплатите и пенсиите са замразени. Българите смятат, че ако се нормализират цените за отопление на жилищата спрямо заплатите, ще се справят по-лесно с другите проблеми.

Според прогнози на Центъра за икономическо развитие през следващата година българинът ще каже „сбогом” на кризата. Икономическият растеж ще се възстанови, доходите и в частния, и в държавния сектор ще се повишат. Редица утвърдени експерти обаче не споделят подобни виждания, според тях до сбъдването на оптимистичните прогнози има още време.