Меглена Кунева, бивш еврокомисар на България, в интервю за "България днес"
- Г-жо Кунева, къде е истината от всички искри между вас и премиера Бойко Борисов, който ви обвини, че носите вина за споразумението ACTA?
- Премиерът си прави много лоша услуга, той най-напред трябваше да проследи, че говорителят на ЕК заяви, че никога не съм работила по ACTA и нямам нищо общо с това търговско споразумение. То е подписано 2011 г., когато отдавна не съм еврокомисар. Работата по ACTA е на правителството, което е трябвало да изпрати свои представители, когато е било поканено. Второ, когато идва материалът за разглеждане в България, е трябвало да прочетат какво гласуват на Министерски съвет. А като си помислим, че има десетки търговски споразумения, за които не знаем какво се е съгласила България или какво преговаря с ЕС, стигаме до това, което аз често повтарям - парадоксално е, но след 2007 г. знаем по-малко за преговорите си в ЕС, отколкото когато бяхме отвън. Така че моето участие е напълно изяснено, не съм участвала и не съм работила по ACTA. Въпросът е, че премиерът изпитва ужас от поемане на отговорност. А и отделни министри също. В началото беше нелепа шега - подписали сме го били със симпатично мастило, което можело да изчезне. Това каза Трайчо Трайков и изглежда симпатично, ако го казва дете, но е ужасяващо, ако го казва министър. Тази шега лично ме вледенява. След това, както много пъти се случва, премиерът накара министъра на икономиката да поеме цялата отговорност, а всъщност ACTA е потвърдено с подписа на Бойко Борисов.
- Добре, защо тогава той ви атакува?
- Нямам представа, вероятно се дължи на някаква паника. Не съм предполагала, че толкова малко ще се знае, че така открито ще се лъже и толкова голям страх от поемане на отговорност ще се демонстрира. Чудя се всъщност, може ли да се прави политика от страна на управляващите, като се използват подли методи. Оставям го като открит въпрос. Не познават процедурите, не ги използват в интерес на България, не четат, не искат да знаят и лъжат. Незнание или директна лъжа, това са двете възможности. Но ACTA плаши българските граждани, защото те не вярват в методите на правителството - свързват го с подслушване и защо не под благовидния предлог на ACTA да има следене и в интернет. Не е защото не искаме творците да получат възнаграждение. ACTA е обсъждана и на заседание на ЕК, но явно министрите отиват неподготвени на тези заседания. Това обаче ще рефлектира и върху администрацията, хората са демотивирани и това ще е следващият код червено. Като се види, че хората са демотивирани и не работят с капацитета си, така, както очакваме всички. Хубаво, ще я съкратим тази администрация, но какъв е смисълът, ако
тези хора не са мотивирани.
- Как виждате развитието и най-вече реализацията на вчера приетия закон за гражданската конфискация?
- Въпросът пак не е обсъждан достатъчно на публичния дебат. Понякога неща, които работят добре в други страни, се притесняваме как ще бъдат внесени на наша почва. У нас дори и най-добрата идея може да се корумпира и изкриви и ако този закон служи за разправа с опоненти, управляващите трябва да кажат как ще предпазят всеки от злоупотреби и своеволия, които могат да минат през вратата на закона. Не може да се гледа формално на тези работи - вижте, помилванията са подписвани просто ей така, без да има грижа за работата, която вършиш, без да ти пука!
- Как ще коментирате и бонусите, които са раздадени в здравното министерство и съответно в здравната каса?
- Какви са тия работи?! Раздали са си общо 10 млн. лв. бонуси и едновременно с това правим пиар акция с 1 млн. лв. за онези нещастни хора от село Бисер! Кого лъжем? Хайде да говорим за солидарност вътре в страната, но не като подхвърляне на милостиня, а като политика. Хайде малко да си намалят субсидиите партиите, да няма бонуси тия години! Десет милиона ако спестим, може цялото село Бисер да е поправено с тези пари от бонусите. Да спрем с тези бонуси вече!
- Те не са прецедент, при предишни правителства беше същото.
- Да, но сега сме в криза! И дали не е време някой да каже стига! Все пак Борисов дойде малко като Индже Войвода, той каза, че ще спре с тези неща. Какво става с управлението на риска? За язовирите? Не съм чула сега по повод на кризата да има нещо конкретно по въпроса с наводненията. Абсолютно ясно трябва да се разбере, че когато става въпрос за риск, отговаря държавата. На който и да си дал язовира, за стената отговаряш ти. Когато си начело на държавата, първата ти задача е поне да не рискуваш живота на хората.
- Предлагате промяна в закона, за да се намалят субсидиите, или имате друга идея?
- Може и законът да се промени така, но целта не е да се стигне до там, че партиите да получават дарения под масата. Както се вижда, те обаче не спират прикритите помощи за бизнеса, който подпомага правителството. Или пък извиването на ръцете на онзи, който не го прави. Първата борба с корупцията е да се откажеш ти да го правиш.
- Имате много идеи, защо не са платформа на вашето сдружение „България за гражданите"?
- Защото не мисля, че може да отлагаме живота си. Когато една партия, особено управляваща, губи привлекателност и не трупа положителен имидж, тя започва да си го гради чрез отрицателния за други политици и партии. Бях много изненадана да видя, че кампанията за ACTA я подеха първо едни хора, мина през една медийна групировка, близка до правителството, и след това я поде Борисов. За мен това беше ясен знак, който дълго не исках да повярвам, че всички поръчки по време на предизборната кампания, поръчки за омаскаряваща кампания срещу мен са били от господин Борисов. Така го и приемам.
Сега няма никакъв смисъл премиерът да си измива ръцете с министър Трайков. Полският премиер Доналд Туск открито пое отговорността. Българският премиер няма такова мъжество и предпочита друг да застане на амбразурата.
- Как са отношенията ви с НДСВ? Оттам официално обявиха, че искат да им върнете услугата, че са ви подкрепили на изборите.
- С тях имам съвсем нормални отношения, винаги мога да се обадя на лидера Христина Христова, както и на други колеги. Получих много обаждания от тях и заради атаките сега, всички бяха подкрепящи моята позиция. Аз благодаря на НДСВ, че ме подкрепиха, но бях наистина независим кандидат за президент. Колкото до следващите избори, ще видим.
- Ще се явите ли на избори със сдружението, което сама казахте, може да се превърне и в партия?
- Понеже на господин Борисов не му издържаха нервите, а и на министър Трайков и ме поставиха в центъра, вече изглеждам като техен опонент. Привличаме доста гръмотевици. Ако продължа със същата настойчивост да показвам слабости и решения, ще бъда неудобна за която и да е партия, защото всеки ще ме вижда като конкурент в една борба за власт. На този етап моята борба е за истина. Напоследък у хората се създава впечатление, че влизането в парламента се прави с комерсиална цел. Партиите не се правят, защото някои хора са решили да отидат в парламента, те имат смисъл само ако представляваш хора. Моята задача е да събирам хората да дебатират, да се намира решение и да вдигам глас. Не си струва да си просто поредната партия, а да направиш така, че да промениш начина, по който се прави политика в България.
Вижте, една промяна става, когато дойде една ситуация. Така ни учеха в училище. Аз не знам кога ще дойде тази ситуация, в която достатъчно хора се проникнат от една мисъл и кажат стига толкова. Хора от младото поколение, 30-ина годишни, учени. Много е важно да има млади хора в политиката. Там няма ангели, но ако ми намерите ангел, пратете ми го.
- Нима политиката е дяволска професия?
- Е, все пак дяволите са паднали ангели.