Даниел Вълчев, юрист, политик, съучредител на „България на гражданите”, в интервю за БНТ,  „Денят започва”

Водещ: Добро утро казвам на Даниел Вълчев, един от учредителите на Сдружението „България на гражданите”, здравейте.

Даниел Вълчев: Добро утро, благодаря за поканата.

Водещ: Винаги сте добре дошъл тук, но, знаете ли, вчера си мислех, че  „България на гражданите” звучи малко като „вода за жадните”, някак естествено. Ако не е на гражданите, на кого е една държава?

Даниел Вълчев: Нека да се зададем въпроса: -На кого е България в момента? Например, ако на един човек не му хареса закона и затова затвори Витоша и никой не може да се качи горе с децата си и да кара ски, аз поне не помня в съзнателния си живот такова нещо да е имало. На кого е държавата? На гражданите, или на олигархията? На кого? Според мен, не е на гражданите. Или, ако този трудно събран фонд, така наречения „Сребърен фонд”, с който се надявахме, че след някоя и друга година пенсиите на хората ще бъдат увеличени, изведнъж бъде изхарчен от правителството. На кого е държавата? Според мен, по-скоро държавата си е на чиновниците. Не връзват бюджета, две-три сметки и нещата заминават. 

Водещ: Тук може би някой би поспорил с вас, би ви казал, че тези пари дремят в „Сребърния фонд”, че трябва да се раздвижат, че трябва да има по-голяма печалба?

Даниел Вълчев: Защо не ги раздвижиха три години? Защото им излизаше сметката. Сега в момента няма пари в бюджета и изведнъж трябва да ги раздвижат. Защо не взеха да сложат първо нещо в този „Сребърен фонд”, преди да го раздвижат? Лесно се харчи, трудно се събират пари. Но, така или иначе, според мен наистина България трябва да бъде върната на гражданите. Нека не звучи това като лозунг. Да бъде ясно, че всяко нещо, което се предприема, независимо от коя обществена сфера, трябва да служи не на самите политици, не на политическите партии, не на олигархията, не на монополите, а трябва да служи на гражданите. Такива примери биха могли да бъдат дадени много, в много държави това се случва.

Водещ: Господин Вълчев, като казахте България на чиновниците, България на олигарсите, само да ви питам, станахте учредител на това движене, но напуснахте ли НДСВ?

Даниел Вълчев: За мен, този въпрос отдавна е решен.

Водещ: Отдавна не сте член на НДСВ?

Даниел Вълчев: Отдавна е решен. Целият въпрос в случая е, че към момента има много хора в „България на гражданите”, които продължават да си имат някаква партийна принадлежност. Ние, честно казано, не виждаме нищо лошо в това. Това е един десен проект, затова никой не бива да се съмнява, и по начина, по който ще говорим и ще действаме в бъдеще, това ще стане съвсем ясно. Това е един не ляв, не популистки проект. Има много хора от различни политически сили, които симпатизират. Големият въпрос е, или подтекста допускам, че въпроса ви е такъв – ще се превърне ли проекта в политическа партия?

Водещ: Подтекстът на въпроса ми е малко по-различен. Затова само ще ви помоля да уточните – тоест, напуснал сте НДСВ? За вас това е...

Даниел Вълчев: За мен това е приключено.

Водещ: Приключено, затворена страница, кога се случи това?

Даниел Вълчев: Има си устав, в който много ясно се казва това нещо.

Водещ: Няма да ми припомните?

Даниел Вълчев: Не, аз не мисля да влизам в такива неща, от моя гледна точка, защото това подменя големия въпрос.

Водещ: Въпросът ми беше друг, контекста ми беше друг. Защо през последните седмици НДСВ с такава ревност гледат към всичко, което правите, вие и сдружението на Меглена Кунева?

Даниел Вълчев: Това не е само въпрос на НДСВ. Всички политически партии така гледат. Да не би ГЕРБ да са много щастливи от това, че има, да не би БСП да са много щастливи? Или пък ДПС, които като вечния трети са много щастливи от това, но в крайна сметка...

Водещ: Кой е най-нещастен от съществуването на вашето...?

Даниел Вълчев: Аз не съм голям специалист по щастието и нещастието, трябва да призная. От моя гледна точка никой на политическия терен не е много щастлив от раждането на един нов силен политически проект. Това е така, тъй като нещата в момента са разпределени. Много лесно е господин Борисов да казва: -Или мен, или онези лошите, от тройната коалиция. Много лесно е Първанов да каже: -Ето, аз ще дойда да възродя еди какво си... Чудно, защо за десет години нищо не можа да възроди.

Водещ: Срам ли ви е, че бяхте част от тройната коалиция?

Даниел Вълчев: Не, нищо подобно. Аз съм си свършил моята работа и мисля, че ако питате, всеки човек, който по някакъв начин е свързан с образованието и е непреднамерен в отговора си, той ще ви каже, че добри неща се случиха в образованието.

Водещ: Колкото до това допускане, което направи самата Меглена Кунева, че това сдружение на определен етап  може да се превърне и в политически обект, вие самият, виждате ли се обратно в голямата политика?

Даниел Вълчев: Това е въпрос на личен избор на всеки. Според мен, такъв проект е нужен на България. Сега дали аз ще участвам или много хора, които, честно казано, предварително заявиха, че на гражданско равнище биха участвали, но в партиен проект не биха участвали. Аз разбирам и тази позиция.

Водещ: А вашата позиция каква е, вие в партиен проект бихте ли участвали?

Даниел Вълчев: Много личен е този разговор, няма нищо против да отговоря на този въпрос. Аз не се страхувам да участвам в партиен проект. Това е така. Като дойде това време да се случи, ако дойде такова, аз ще си взема решението. Но, по-важното е, още веднъж да кажа, че България има нужда от такъв проект. Иначе аз нямам проблем да отговоря на всеки такъв въпрос, но едва ли зрителите се интересуват дали аз ще участвам или някой друг ще участва. Въпросът е по-скоро – ще има ли някаква алтернатива истинска? Защото в момента какво ни се казва? В момента ни се казва: -Не, няма никаква алтернатива, това е. Ето, примерът с АСТА: -Ама как, ние чудесно постъпихме. Първо, не знаехме за какво става – прекрасно постъпихме После се изплашихме – пак правилно постъпихме. И най-накрая се опитахме да стоварим на някакъв друг човек или на някаква друга група отговорността – и разбира се, пак правилно постъпихме.

Водещ: Честен ли е Борислав Цеков, който нарече Меглена Кунева „предател” за това, че не е защитила като еврокомисар по защита правата на потребителите, интересите  ни?

Даниел Вълчев: Аз не знам какво е казал господин Цеков, така че, не мога да го коментирам.

Водещ: Много добре знаете, какво е казал господин Цеков?

Даниел Вълчев: Не, не знам какво е казал господин Цеков. Ако е /.../ известен факт това, което е казал господин Цеков, бих го коментирал. Но друго бих искал да кажа. Не знам защо отново търсим някакво странично оправдание. Добре де, еди кой си бил виновен. Три години не разбраха ли, че това нещо става. На мен това ми се вижда много странно. На заседанието на МС преди това има седмици процедури по съгласуване. Никой ли не се сети, че има такъв проблем? Между другото, и други държави допуснаха тази грешка, но коя е разликата? Разликата е, че като видяха обществените настроения, премиерите излязоха и казаха: -Извинявайте, не дооценихме този въпрос, сгрешихме – и това е честната позиция. Нашите също сгрешиха, това е разбираемо, човек може да сгреши, в управлението стават много неща, някой път ги оценяваш, друг път не можеш. Добре -  сгрешили сме, извинявайте. Няма такова нещо: -Ние никога не грешим, как ще сме сгрешили, какво говорите вие...

Водещ: Министър Трайков пое отговорността, каза: -Виновен съм, готов съм да си подам оставката.

Даниел Вълчев: Да, понеже е един възпитан и културен човек, господин Трайков, моите уважения към него.

Водещ: Ако малко върнем нещата назад във времето, без значение това кой какво е казал и кой как е нарекъл, според вас, като еврокомисар, отговарящ за правата ни като потребители, мислите ли, че Меглена Кунева има някаква вина, че не е алармирала да кажем за подводните камъни, които дебнат в това прословуто споразумение?

Даниел Вълчев: Аз мисля, че говорителят на Европейската комисия достатъчно ясно обясни, че госпожа Кунева няма нищо общо с този въпрос. Аз и до ден днешен се чудя, как е възможно управляващите да не обяснят въобще за какво става въпрос в АСТТА. Аз имам чувството, че и в момента хората не знаят за какво става въпрос в АСТА. АСТА всъщност има две части, просто да го обясня. В едната част се променят наказателно-правните стандарти за преследване на престъпления срещу авторското право. Да го кажа просто – ако в момента могат да бъдат подведени под наказателна отговорност повече държави в света, само онези, които с търговска цел, нарушават авторски права, с цел да извлекат търговска печалба от него, в момента ни се предлага да се криминализира поведението на всеки един, който има макар и малка икономическа изгода. Тоест, ако вашите деца, ако моите деца или който и да е друг, си изтегли два филма, от това ще има икономическа изгода, защото няма да си плати за първо, второ, трето или четвърто... те могат да отидат в затвора. Ето, за това става въпрос. Към това нещо се прибавят, втората част на АСТА, тя не е втора по структура, едни засилени правомощия на всякакъв вид органи, полиция и т.н. правозащитни, за да могат да контролират това нещо. По друг начин казано – ако България се присъедини, това на практика означава, че ние ще криминализираме сегашното поведение, например на 70 процента от нацията. Това е пълен абсурд. Въпросът не е дали някой е участвал или не е участвал. Госпожа Кунева не е участвала, но не е въпроса в това. Въпросът е, че за три години, тези хора въобще не можаха да разберат за какво става въпрос. Притеснявам се, че и в момента не разбират за какво става въпрос. Защото, вижте каква е реакцията? Първата реакция беше – няма проблем, подписваме – тури един подпис и какъв е проблема. Виждат какво става, некомпетентност. Второ, страх, една страхливост – е, какво направихме. И трето – никога ние не сме виновни за нищо – и казват – кой, кой, кой.... а, Кунева. Я да видим дали Кунева не е виновна. Защото ако не беше Кунева, щеше да е Първанов например, ако не е Първанов, щеше да е Доган, ако не е Доган, щеше да бъде Хан Аспарух... и който и да е. Ето това е, според мен гражданите много трябва да се замислят. Нещата не са прости, решенията не са прости. Ето сега има нов образователен закон, някой път може да ме поканите да поговорим по него.

Водещ: Понеже остава минутка, няма как да не ви попитам за него. Сигурно се интересувате от образованието...

Даниел Вълчев: Интересувам се.

Водещ: Сега министър Игнатов казва – предлагам на Народното събрание един европейски закон за средното образование. Защо вие не успяхте да предложите, като вицепремиер такъв европейски закон?

Даниел Вълчев: Тъкмо обратното, почти същия законопроект аз съм го предложил през 2009 година.

Водещ: Разпознавате вашето дело в това?

Даниел Вълчев: Как да не го разпознавам. То основното в този законопроект са две неща. Първо, че трябва да се смени образователната структура. Основно образование до 7 клас, два гимназиални етапа – до 10 и до 12 клас, това го има в законопроекта. И на второ място, според мен, ключов въпрос също, да бъде външното оценяване, в това число и матурите, закрепено по един устойчив начин. Това са двете основни неща. Разбира се, има и много други, но вие ако ми кажете кое е новото в този законопроект, аз бих се изненадал. Тук целият въпрос е друг, в българското образование винаги се е знаело какво трябва да бъде направено. Големият въпрос е, че няма воля да бъде направено. Това отдавна се знае. Три години ли се пише законопроект?

Водещ: Добре, ако имаше воля, нима това нямаше да бъде факт още по времето на тройната коалиция?

Даниел Вълчев: Разбира се, че щеше да бъде факт.

Водещ: И тогава е нямало воля?

Даниел Вълчев: Разбира се, че е нямало, аз за какво се боря в последните години като прасе с тиква. Също беше с нужните изследвания.

Водещ: БСП ли бяха тогава проблема?

Даниел Вълчев: Сега не искам пост фактум да обвинявам този или онзи. Воля нямаше. Вие помните какво беше с матурите. В момента, в който първата година казах, че матурите няма да са от тази година, а от догодина, всички казах: -Как, и този...

Водещ: Вече може да бъдете спокоен, че битката с матурите вече е спечелена. Не е сътресение за нито едно семейство, че детето му ще се явява на матури.

Даниел Вълчев: То и тогава беше ясно, че няма да е, само че, големи говорители, големи разбирачи от образование, тогава направиха чудеса, за да не се случи това.

Водещ: Добре, господин Вълчев, в мига, в който направим по-широка дискусия за въпросния законопроект, поканен сте за участие...     

Даниел Вълчев: Благодаря, дай Боже да се случи този законопроект, тъй като воля аз до тук не виждам. Виждам само заместник-министри да говорят по него.

Водещ: Ще видим, добре.