Липсата на указ, с който Георги Първанов да овласти вицепрезидента Ангел Марин по време на втория мандат, логично получи широк обществен резонанс. Няма как да е иначе, защото проблемът засяга дейността на президентската институция през изминалите пет години - от 2007 до 2012 г. Като конституционалист съм категоричен, че Георги Първанов е трябвало да издаде повторно указ, с който да прехвърли определени правомощия на вицепрезидента. Това коментира пред "Всеки ден" бившият конституционен съдия Димитър Гочев. 

Твърденията, че указът, издаден по време на първия мандат, е безсрочен, са смешни. Един правен акт може да има сила само в рамките на неговия мандат. Овластяването се издава в рамките на мандата, а не, да речем, до края на века, независимо кой е президент. Сега ще бъде сезиран Конституционният съд и той ще трябва да излезе с тълкувателно решение по отношение на чл. 104 от Конституцията, който се отнася до правото на президента да упълномощава вицепрезидента. За да изпълнява вицепрезидентът функциите на президента, той трябва да бъде овластен. И тогава, когато президентът е издал указ при предишния си мандат за овластяване, това не може да важи при един следващ мандат. Първият мандат е изчерпан с изтичането на срока му като президент.

Запалва ми се главата само като си помисля какво би станало, ако КС излезе с решение, че е трябвало да има нов указ по време на втория мандат. От това ще произтекат много проблеми. Това означава, че всички актове на вицепрезидента ще бъдат поставени под съмнение по време на втория му мандат. Тогава всеки един указ може да бъде оспорен по съдебен ред, както беше направено в някои случаи. Ще се постави и въпросът за легитимността на всяко едно помилване, отнемане или даване на гражданство. Няма как да бъде подминат проблемът, че те нямат правно действие, тъй като са издадени от некомпетентен орган. А в правната теория се смята, че когато един правен акт е издаден от некомпетентен орган, той е нищожен и не произвежда правни последици.

Самата съдебна система също попада в доста сложна ситуация, защото съдът е осъдил и пратил в затвора даден човек затова, че е извършил престъпление. Идва обаче момент, когато този човек е пуснат от затвора, но опрощаването на присъдата му става с един нищожен акт. Това е парадоксалното. Не се наемам да решавам практически каузи и да кажа какво би могло да се случи, ако указите на вицепрезидента се окажат нелегитимни и дали затворниците ще трябва да се върнат в затвора. Но всичко е възможно.

Актовете на президента, независимо дали са подписани от президента или вицепрезидента, обаче не подлежат на контрол от страна на парламента. Единственото нещо, което може да се контролира, е по линията на конституционния контрол, който се извършва от Конституционния съд за конституционносъобразност на създадените укази. Никъде в Конституцията не е казано, че парламентът може да контролира и проверява работата на президента, както не може да контролира например работата на Върховния съд.

Народното събрание може да упражнява контрол върху изпълнителната власт. Затова създадената парламентарна анкетна комисия е противоконституционна. Има принцип на разделение на властите, който изключва възможността парламентът да се занимава с това дали едно помилване или даване на гражданство е правилно или неправилно. Това е един акт, който се извършва по преценка на самия президент, след като предварително е изготвена документацията от страна на съответните компетентни органи и на Министерство на правосъдието. То създава всички подготвителни документи и президентът издава указ и не е контролируем от никакъв друг орган.