Антоанета Василева, шеф на Агенцията за борба с трафика, пред вестник „България днес”

Антоанета Василева е шеф на Националната комисия за борба с трафика на хора, Тя има голям опит с този вид престъпления. Знае, че светът трудно би се преборил с този проблем, но стремежът й е той да се ограничи до минимум.

- Г-жо Василева, напоследък у нас се говори по-рядко за трафик на хора, означава ли това, че престъплението е намаляло? 

-  Съжалявам, че се говори малко. Колкото повече случаи се изнасят, толкова повече хората ще бъдат предупредени за рисковете. В трафика на хора у нас няма намаление, дори тъкмо обратното. Статистиката за 2011 г. сочи, че 541 жертви са подали оплаквания в прокуратурата и са свидетелствали по делата срещу трафикантите. През 2010 г. имаме 432 подобни случая. Ясно е, че трафикът на хора не намалява, дори напротив - има увеличаване на трудовата експлоатация. Интересното е, че се е увеличил броят на измамените мъже. От 541 случая на трафик 91 са с жертви от силния пол. Това е повече от когато и да било. Принуждават нашенците да работят много за по-малко пари, понякога ги третират като роби. Поради наближаване на работния сезон съм сигурна, че идните месеци жертвите ще се увеличат драстично. Разбира се, най-често трафикът на хора е свързан със сексуалната експлоатация и там той продължава да расте. Но по линия на проституцията сигналите са много по-ясни, жертвите по-лесно говорят с институциите, в тази област имаме много по-голям опит. С трафик на мъже с цел експлоатация обаче започнахме да се сблъскваме през последните години и там материята е много по-сложна. 

- Как се лъжат хората? 

-  Използва се подвеждането с лъжливи красиви оферти. Прилагат се също така психологически техники върху емоциите на жените или финансовото им състояние. Все по-често жените знаят, че ще стават проститутки, и имат договорка със сводника да делят наполовина, но впоследствие не взимат нищо. В Холандия например проституцията е законна, но когато проститутката не е получила едно евро, това е престъпление.

-  Кои са страните, в които най-често се изнасят българи? 

-  Германия, Франция, Белгия, Австрия, Италия. Напоследък често се изнасят българи във Великобритания и Кипър. Също така за трудова експлоатация се изпращат в Швеция, Норвегия, Чехия и Полша. В Гърция също няма намаляване на броя на експлоатираните жертви. 

-  Защо . Толкова трудно се открива отвлечено дете? 

-  Много е тъжно, когато родителите нямат никаква информация. Децата са най-уязвими за трафик на хора. Има обаче и много случаи, когато семейства изнасят децата си. Направили сме всичко възможно да има силен контрол по границите против детския трафик. Трябва да питате МВР за повече информация.

-    Като заговорихме за МВР, често родители твърдят, че полицаи са замесени в отвличанията? Как гледате на това? Имате ли такива данни?

-  Нямам информация и не мога да кажа нищо конкретно. Много ми се иска това да не е вярно, защото ми се вижда ужасно тежко един служител на МВР да участва в схема за трафик на деца. Ако имам такива данни, бих ги споделила, защото такива хора трябва да бъдат жестоко наказвани.

- Често хората напускат страната ни доброволно. Кога можем да говорим, че става дума за жертва на престъпление? 

- Вече са много редки случаите на насилствено напускане на страната. По-лесно е да подведеш някого с обещания за работа и добри доходи и после, когато се озове в непозната страна и обстановка, да го експлоатираш. В това отношение трафикантите стават все по-добри, като непрекъснато измислят все по-примамливи и истински звучащи оферти. 

- Как се извършва подборът на жертвите? Има ли предварително

проучване,  или  в  повечето случаи става случайно? 

-  Няма нищо случайно. Трафикантите са наясно кой може да бъде подведен. Имат си хора за наблюдение по малките градове, които седят по заведения и събират информация. Не се прави инвестиция в проучването. Търсят хора без работа, в тежко положение, каквито има много в провинцията. Там всичко се знае и информацията се събира лесно. 

-  Кой е случаят, който най-много ви е развълнувал? 

-   Всеки случай ме вълнува силно, защото става дума са човешки съдби. Затова и удоволствието, и емоцията, когато помогнем, е голяма. Усилията дадена жертва да си стъпи на краката са огромни. Много често успехите вървят заедно с разочарованията. Имахме например случай с жена, станала жертва на трафик, която спасихме. Бяхме много доволни от това, което направихме, докато не се оказа, че тя е ХИВ позитивна. Все пак остава утешението, че я спасихме от ада, в който живееше. 

-  Случвало ли се е насила да помагате, без другата страна да го желае? 

-  Има външни фактори като семейство, роднини и деца, които променят нещата и правят нашата работа изключително трудна. Понякога жертвите не мислят за себе си, предпочитат да рискуват заради семейството си. 

-  Вярна ли е съпоставката слаба държава - много трафик? 

-  Не.  Холандия   слаба държава   ли е? България има   едни   от най-силните законодателни правила за борба с трафика. Ето, давам    пример с   Холандия.  Има     много жертви      на сексуална   и трудова експлоатация там, въпреки че са силна държава. В Холандия просто има търсене, защото проституцията е легална. 

-  Има ли държава, която се е преборила изцяло с трафика? 

-  Не съм чувала за такава страна. 

- Често пътувате на Запад във връзка с работата си. Какво бихте посъветвали българите, които искат да напуснат страната ни? 

- Всеки има право да търси по-добро бъдеще. Там е чисто, няма дупки полиците, но във всяка страна има проблеми и трудности. Хората не знаят, че като им се предложи 1000 евро заплата, тези пари няма да им стигнат. Наемите, храната са много скъпи. Българинът приема по подразбиране, че и в чужбина е като при нас. Ако там заплатата ти по договор е 1000 евро, 50% отиват за данъци. Малцина са наясно, че трябва да имаш здравна застраховка, което струва много пари. Българинът не си дава сметка, че може да попадне на много по-лош стандарт, въпреки че получава повече пари, отколкото у нас. Ако въобще ги получи.