Д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването, в интервю за БНТ, „Денят започва”

Водещ: Добро утро казвам сега на министъра на здравеопазването Стефан Константинов, честита Баба Марта.

Стефан Константинов: Добро утро, честита Баба Марта на вас и на зрителите на БНТ.

Водещ: Да пазим здравето си, нали така, защото след това става по-сложно.

Стефан Константинов: Да сме живи и здрави всички.

Водещ: Така е, да сме живи и здрави, но аз никога не съм имала един единствен въпрос към вас.

Стефан Константинов: Не само вие.

Водещ: Не, нашето интервю, днешното, може да се изчерпи с един единствен въпрос и той е – могат ли цените на лекарствата у нас да станат по-ниски, лекарствата да станат по-евтини? Имате ли еднозначен отговор, господин министър, на този въпрос?

Стефан Константинов: И аз рязко съм имал еднозначен отговор, но сега е кратичък и ясен – да.

Водещ: Как?

Стефан Константинов: Това, което говоря около седмица, вчера на практика се потвърди от разговорите ми с фармацевтичните компании...

Водещ: Вчера поканихте и български и чужди компании на среща в министерството...

Стефан Константинов: Вчера поканих двете големи асоциации, тъй като компаниите са много, но те си имат асоциации. Едната е на иновативните, които са предимно чуждестранни, на най-новите лекарства, другата на генеричните, в която предимно членуват български компании. Така че, бяха поканени техните представители, между другото, там бяха и най-големите фирми-производители. Успяхме в много искрен и технически диалог да поставим картите на масата. Така че, факт ще бъде намалението. И това, което аз казах, че някои лекарства, някои, не всички, могат да бъдат намалени с 50-75 процента, съм сигурен, че ще бъде факт.

Водещ: Огнян Донев ви поля със студен душ преди няколко дни, като каза, че това, което твърдите, че има мегдан за резерва на 50 и повече процента намаление, е „рекламно политическо послание”.

Стефан Константинов: Когато се слушат медийните послания, но се пропускат ключови думи в тях... Моите думи за 50 процентно намаление бяха казани пред „Дарик радио” и там беше казано, че някои лекарства могат да бъдат намалени с 50 и повече процента. И като се пропусне думата „някои”, наистина остава, че 50 процента... И сега, хората ако очакват, че след две седмици цените на всички лекарства ще са 50 процента надолу, няма да се случи. Но има лекарства които са много скъпи, касата ги купува, хората дори не виждат цената каква им е, които обаче могат реално да бъдат намалени с много голям процент. Какъв ще е ефекта от това нещо – ще се освободят пари, с които да се купят други лекарства.

Водещ: Нека веднага да уточним, кои са тези лекарства, при които отново твърдите, че има потенциал отново да бъдат намалени с 50 и повече процента и кои са другите лекарства, където, при които това няма да се случи, където процентът ще е видимо осезаем по-малък, по-незначителен?

Стефан Константинов: Първите групи лекарства, тези, които не подлежат на някаква регулация, а се купуват свободно, без рецепта, там може да разчитаме само на пазарни сили и на конкуренцията, вероятно и там ще има някакво намаление. Втората група лекарства са тези, за които говорим, скъпите лекарства, които се плащат на 100 процента от касата. Това са предимно медикаменти, които бяха прехвърлени към НЗОК от Министерство на здравеопазването през миналата година. Там ще гледаме цените да бъдат върнати на нивата от 2010 година. И за някои медикаменти, това значи сериозно намаление, че дори и още по-ниско. Това са лекарства за лечение на трансплантирани болни, на редки заболявания, на хормонална терапия при туморни заболявания. Що се касае до останалите частично платими лекарства, там също има място за намаление и ще направим законови промени. Разбрахме се с представители на фармацевтичната индустрия, които могат да доведат съответно...  Но, всеки медикамент е различен. Дори да вземем средно, както вчера са се изказали представители на фармацевтичната индустрия за проценти, за около 10 процента средно, искам да ви кажа, е това също ще е голям успех, ако това е среден процент, това ще е нещо страхотно.

Водещ: Какви ще бъдат тези законови промени?

Стефан Константинов: Законовите промени, първо може да ги направим по отношение на реферирането. Вие знаете, че в момента се реферира по европейски държави с най-ниски цени. Ако тези държави, осем от тях, не може да намерим  медикамент, се реферира по още други европейски държави, но няма механизъм, по който да се реферира, примерно  по съседни нам държави. И ако едно лекарство не е регистрирано никъде в ЕС, а само в България, производителят има възможност да си сложи цена, каквато той реши, че са му разходите. Но, ако се окаже, че същото лекарство със същите разходи, някъде около нас се продава по-скъпо, би следвало да намерим механизъм това да не бъде така, така че, това е едната ни посока на действие.  Другата ни посока на действие, към момента наредбата казва, че договарянето на отстъпки важи само за 100 процента платимите лекарства от Здравната каса. Така трябва да стане, че лекарствата да важи за всички, независимо дали ще е 50 или 25 процента отстъпка, да има механизъм, при който това нещо да се случва.

Водещ: Тоест, готови сте да промените тази наредба?

Стефан Константинов: Абсолютно, не е толкова прост въпроса. Та в такъв вид ни беше представена от самата каса. Защото тази наредба се издава от министерството, но в закона е написано, че се пише от Здравната каса. И ние сме я видели в този и вид. За да се случи това, те дадоха някои обяснения, че би следвало да се променят и законови текстове, имали са разговори и с НАП, по начина, по който чисто се формира цената на лекарствата. Но аз искам да ви върна в нещо друго, много важно. Механизъм ясен, при който лекарствата тази година ще се купуват от болниците, не трябва да бъдат на по-високи цени от миналогодишните. Съответно, миналогодишните, които са минали към касата, трябва да се върнат на цените на предходната година. Така че, освен намалението ние искаме да сложим и един много ясен критерий, към който да се придържаме. И това сме се разбрали с касата, цените в никой случай да не са по-високи от миналогодишните, слагаме една спирачка.

Водещ: Отварям една скоба. Каква беше атмосферата на вчерашния ви разговор с фармацевтичните компании, всъщност с фармацевтичните асоциации? Говорихте нормално, спокойно, без прехвърчане на искри? Или напротив, разговорът беше тежък, трудно вървеше...?

Стефан Константинов: Разговорът беше коректен и аз съм за експертен разговор. Те знаят, какво мога да направят.

Водещ: Кажете на широката аудитория, какъв ще е стимула на тези компании да ви дадат по-ниски цени на лекарствата, защо, какво ще ги накара?

Стефан Константинов: Защото това нещо те го правят и в други държави в ЕС. На въпроса, коя компания, за кое лекарство, колко отстъпки ще даде – в момента отговор няма, а вероятно и в бъдеще специално аз, да ме поканите в студиото – няма да ви го кажа Защото те държат на това, това е тяхна търговска политика. Фармацевтичните компании в крайна сметка имат основна цел да реализират печалби. Те са акционерни дружества, техните акционери трябва да получават средства. Интересът на държавата е обаче да регулира цените и максимално да ги сваля надолу. И това много държави в ЕС го правят и го правят по линия на преговорите. Защото, ако една голяма компания заяви, че в България започва да продава едно лекарство на много ниска цена, моментално, много по-големи пазари от България, като Франция, Германия и т.н. казват – чакайте сега, защо в България вие го продавате на тази цена, а тук при нас на друга. Поради тази причина, компаниите не искат официално да обявяват цените си на продажба. Ние обаче, този инструмент искаме да го използваме, пълноценно. За момента той не беше използван и по тази причина, те са склонни да работят. Повярвайте, дори с отстъпките, никоя компания няма да си продаде лекарството на загуба.

Водещ: Надявам се, ще ви цитирам коректно думи, изречени от вас вчера, по време на срещата,  която вече обсъждаме от началото на нашия разговор – „...Имам уверението, че производителите на лекарства ще дадат новите си оферти, като се съобразят с бедния български пражанин...”.  Така ли сте казал? 

Стефан Константинов: Да.

Водещ: Когато хората отидат на бензиностанцията, да си сипят бензин на колата, „Лукойл” не се съобразява с бедния български гражданин, нито, когато всеки един от нас влезе в магазина да си купи хляб, кашкавал и сирене. Производителите на хляб, кашкавал и сирене не се съобразяват с бедния български гражданин.

Стефан Константинов: Българският гражданин, беден ли е, първо? Бедни ли сме, най-бедни ли сме в Европа? Това факт ли е? Факт е. „Лукойл” е една рафинерия, разбира се има и внос от страни, но в България са много производителите. И най-накрая, „Лукойл”, или там производителите на нефтени продукти се съобразяват със световни пазари, защото суровините, от които се произвеждат са краен продукт, те се свършват и е  ясно на всички, че няма да кажа, ако за 30-40 години цената на тези неща ще расте, на нефтопродуктите. Само че, при фармацевтичната индустрия не е точно така. Там хапчетата не се копаят някъде в пясъците на Африка или на Арабския полуостров. Те се измислят, синтезират се, правят се, получават се едни средства, след това стават генерични лекарства, падат им още цените, години наред, десетилетия... И след като сме направили анализ, видели сме, че има място за понижение, поради тази причина аз се осмелих да кажа, че те могат да го направят и апелирам към тяхното добро чувство и те го разбраха. Ако, обаче те не го направят това в следващите две седмици, ще последват много твърди законови действия. Така че, тук не е въпроса дали ще се случи. Въпросът е, дали те ще го направят мирно и тихо, както се разбрахме, или ще стане с наши по-твърди действия.

Водещ: А, ето значи, има морков и тояга?

Стефан Константинов: Мисля, че всеки желаещ да постигне успех, трябва да се възползва и от двете възможности, като аз винаги съм предпочитал, морковът да излиза на предната ръка.

Водещ: Но сте решителен и твърд, ако морковът не подейства, да хванете тоягата?

Стефан Константинов: Беше ясно казано... В смисъл, това там са културни, много образовани хора и сега да кажа тояга... звучи грозно. Има мерки, които законово могат да принудят компаниите... Тъй като, между самите фармацевтични компании не е еднакво състоянието. Има някои, които водят изключително коректна и ниска ценова политика. Има други, които са по-агресивни и вдигат цените. И аз предпочитам те вътре, помежду си, да намерят общ език, и ги знаем тези компании, които са си позволили да покачат цените значително на определени продукти, да бъдат така добри, да ги нормализират. Ако това не стане, разбира се, че законът вече ще важи за всички. И аз съм сигурен, че при тази ситуация... да не говорим, че те вероятно ще бъдат съпроводени с още по-голям шумен медиен отзвук, при тази ситуация, мисля, че съвсем логичното решение, което и те го разбраха, знаят и го приемат е, да приведат в по-приличен вид своите надценки.

Водещ: А, своите надценки. Само че, хората, които в момента ни гледат и слушат си казват – чудесно, но защо досега министърът на здравеопазването е допуснал тези фирми да не се съобразяват с правилата на играта?

Стефан Константинов: Защото..., защо в този момент министърът на здравеопазването се включва така активно? Защото имаше ключова фигура в моя екип, която се занимаваше с лекарствената политика и беше топлата връзка със Здравната каса, едновременно и председател на Надзорния съвет и заместник-министър. И аз, сега като се замислям, най-логичното нещо за тези работи да бъда информиран много, много по-рано, като информация от касата, тъй като аз буквално преди седмица научих финалните цени, какво е продадено и какво е купено от касата през 2011 година и на какви цени. Виждайки това нещо, моментално реагирам. Това нещо разбира се, че е могло да стане по-рано, но така или иначе сигнали подобни не идваха.

Водещ: Господин министър, на вас стана ли и ясно, защо министър-председателят уволни Гергана Павлова?

Стефан Константинов: Вече ми става ясно.

Водещ: Кажете защо?

Стефан Константинов: Вероятно, точно за това, защото това и беше работата. Ние тези срещи можехме да ги направим през септември, да речем.

Водещ: А сега, не ви ли е обидно? Гергана Павлова – съветник на вицепремиера Симеон Дянков, който на практика ви е началник, защото той отговаря и за ресора здравеопазване?

Стефан Константинов: Аз не съм се чувал с нея от момента, в който и беше връчена заповедта на премиера и не знам къде е в момента. Не знам дали е там.

Водещ: Така твърдят голяма част от медиите, че министър Дянков, вицепремиерът Дянков я взима за свой съветник, за част от своя екип? Какво се оказва, човек който е уволнен, сега по своеобразен начин ще ви бъде началник? Ще съветва вицепремиера каква да е политиката в здравеопазването?

Стефан Константинов: Ако наистина това е така, трябва да го зададете към вицепремиера Дянков, който също така изразяваше във времето, доста сериозна подкрепа.

Водещ: Подкрепа, за какво?

Стефан Константинов: Към нея. Аз не знам изобщо дали тази информация е вярна, извинявайте, просто не съм се чувал с него да говорим по тази тема, нито пък с госпожа Павлова.

Водещ: Като казвате с вицепремиера, той беше наш гост миналата седмица, където публично изрази своята подкрепа за професионалните качества на вашия вече бивш заместник-министър Гергана Павлова. Но още нещо каза той в това интервю пред нас. Той каза, че иска да ви види по-решителен, те толкова плах. Иска да ви види като реформаторите в този кабинет. Можете ли да станете един от реформаторите?

Стефан Константинов: Аз се надявам, че вчерашната среща е точно в такъв дух. Така че, ето виждаме и много ясно става на всички, че волята за промени... а промяна да намалиш цените на мултинационали, които някои от тях имат обороти на средствата по-големи от брутния вътрешен продукт на България, мисля, че никак не е лесна задача. То това го вижда. А за професионализма, категорично мога да кажа – да, Гергана Павлова е професионалист, разбира си от работата. Аз винаги съм го казвал и винаги съм я защитавал, само че, не ми стана ясно, как може един професионалист да не информира и да предложи всички тези неща да не се случат, за близо година.

Водещ: А вие, както министър, за близо година, не я ли питахте – Гергана, какво се случва?

Стефан Константинов: Ами, да... и отговорът беше – с по-малко пари купуваме повече лекарства, всичко е о,кей, вървим, да, всичко е наред, продължаваме. И системата спокойна.

Водещ: А, то? Оказа се, че не е така.

Стефан Константинов: То се оказа, че има още големи резерви.

Водещ: Които сега смятате да използвате. След всички тези трусове в сферата, която управлявате и менажирате, премиерът зад вас ли е, имате ли му политическото доверие, политическата подкрепа?

Стефан Константинов: Самият факт, че вчера, докато беше срещата, премиерът дойде и разговаря с производителите, мисля че отговаря ясно на този въпрос.

Водещ: Един друг ключов момент, път към намаляване на цените на лекарствата – ДДС-то. Ще се опитате ли да убедите премиера  и вицепремиера  Дянков, че си струва да се помисли за намаляване на ДДС-то на  лекарствата?

Стефан Константинов: Не, като здравен министър бях длъжен да го спомена и да обясня, че и това е вариант за намаляване в определени граници. Позицията на вицепремиера беше ясна, позицията на премиера беше ясна, така че, този въпрос да го поставям и да настоявам, докато не сме изчерпали всички останали, в момента няма да се случи. Фокусиран съм изцяло върху намаляване цените на производителите.

Водещ: Един пример, който, поне аз оставам с впечатлението, че е удачен – Великобритания, където ДДС-то върху лекарствата е 20 процента, но за тези, които се плащат с публични средства е нула процента. Защо и у нас да не стане така?

Стефан Константинов: Няма никакво съмнение, че ако се намалява ДДС-то, цените на някои лекарства ще поевтиняват. Това е абсолютно сигурно. Въпросът обаче е в следното нещо –че, на държавата и трябват пари. Част от тези пари отиват за  здравеопазване. Това здравеопазване, което минава през бюджета на Министерство на здравеопазването. Това са спешните центрове, това са центровете по трансфузионна хематология, това са на институтите, хората, грижещи се за провитоепидемичната обстановка. И когато държавата има нужда от средства, и общо взето е намалила всякакви други данъци, се оказва, че това е политически въпрос. Аз не съм финансист и поради тази причина мога единствено да кажа – да, ето тук има резерв, и като вас да дам пример – като Великобритания и други страни, и с това приключвам. Но аз не мога да вляза и да правя бюджета и не е редно аз да се изказвам повече...

Водещ: Не е ваша работа.

Стефан Константинов: ...Нещата са комплексни. Защото, по същия начин и премиерът ви  каза – след лекарствата ще кажат – много важен е и хляба, много важни са и детските градини, учебниците... И то, наистина е така. Така че, всеки да си гледа своята работа. Аз си гледам моето министерство, финансовият министър си гледа неговото. За цялата държава, за всички министерства, отговаря министър-председателят. Моята работа съм я свършил, представил съм вариант, този вариант дотолкова, доколкото вече засяга цялостната държава за получаването на средства, които се ползват за какви ли не нужди, аз не мога да бъда тука много твърд и да се запъна и да кажа – йок, това е. А още повече ви казвам, има други неща, които трябва да извървим. Нека да ги направим, вероятно, надявам се, този дебат няма умре. Аз съм сигурен, че догодина или по-догодина пак ще се отвори, и се надявам държавата да стигне такива добри икономически параметри, при което наистина ние ще последваме примера на повечето държави в Европа.

Водещ: Съжалявам, че връщам разговора минути назад, но за да бъде съвсем ясно и категорично за тези, които в момента ни слушат. Като министър на здравеопазването вие сте за фиксиране на надценките на лекарствата, които се плащат с публични средства?

Стефан Константинов: О, не, не съм казал такова нещо. Аз съм за намаляването на техните цени и казах, механизмите по които може да стане. Ние няма как да ги фиксираме. Да, аз съм за фиксирането, но не да го фиксираме на цените, които са по позитивна листа, ако тогава искат, а да го фиксираме на много по-ниски цени. Но, разбирате ли, че това в крайна сметка е и пазар. Не ми се ще да се връща към годините на социализма, когато да направим една комисия в министерства или в каса и да казваме – на теб хапчето ще струва толкова стотинки, на теб – еди колко си. Този модел се провали преди двадесет и повече години. Така че, сегашната ни система не е лоша, има резерви, които трябва да се използват, има законови подобрения, нормативни, които също трябва да се направят, за да вървим напред.

Водещ: Преди няколко дни, тук в това студио, гости ни бяха Станимир Хасърджиев, председателят на Националната пациентска организация и Аделина Любенова, която е заместник-председател на Българския фармацевтичен съюз. Говорихме за същото, за което и с вас говорим – лекарствата. Един проблем, който те откроиха, е монопола на лекарствата у нас. Те казват, както според българското, така и според европейското законодателство не може едни и същи лица да са собственици на фармацевтични компании, на дистрибуторски компании, на аптечни вериги. Нещо, което те твърдят, че в България публична тайна е, че е така. Прави ли са, има ли монопол?

Стефан Константинов: В България примерно не може да има вериги аптеки, но явно това се заобикаля. Дали има монопол, зависи от това да видим кой производител, кой дистрибутор, и какви вериги аптеки каква част от пазара държат. В момента тече сериозна проверка на Министерство на здравеопазването и то не само за лекарствата, а и за апаратурата, която е продавана на болниците. И когато излезем с данните ще ви кажем. Към момента ние знаем, министерството, примерно по търговете, за коя година, кои дистрибутори са печелили и какви пари сме им плащали на тях. Открояват се два-три големи играча на пазара и множество по-малки. Тези данни, дали са монопол или не, ще реши Комисията по защита на конкуренцията, която ще е запозната с цялата информация, която съберем.

Водещ: Добре. На финала, г-н министър, за бонусите, вчера премиерът Борисов беше пределно ясен – връщайте бонусите, които сте взели или от понеделник уволнявам. Вие като министър на здравеопазването и вашият екип какви бонуси сте взимали през 2010-а – 2011-а година?

Стефан Константинов: Аз през нито една от годните не съм взел нито лев бонус. За миналата година Гергана Павлова е взела около 10 000 лева, Десислава Димитрова – 9 000, д-р Добрев, заместник-министър – 6 000. Запознал съм ги с решението на премиера. Вероятно средствата, които са взети по този параграф, ще бъдат дарени на Фонда за лечение на деца в чужбина.

Водещ: Съгласен ли сте принципно с това, което вчера каза премиерът за бонусите?

Стефан Константинов: Доколкото той е бил издал такава заповед, вероятно това е било в момент, когато аз лично съм отсъствал от кабинета или не съм бил на тоя пост, е прав да продължи тази линия. По отношение например на заместника ми д-р Добрев имам някакви угризения, защото практически сега ще се получи така, че той като заместник-министър ще получава значително по-малко пари от работата си като лекар, значително по-малко пари от работата на всички директори, за които той трябва да отговаря, което за мен поставя сериозен въпрос за мотивацията на кадрите. Това го казвам без изобщо да дискутираме връщането. Те ще ги върнат парите. Но като казахте пък  за бонусите, тъй като имаше много атаки, че са били раздадени 5 милиона и 800 000 лева непрозрачно в Министерството на здравеопазването, аз искам да кажа, че голяма част от тях бяха примерно за хора, работещи, едно от тях в кръвните центрове, лекари. Ние след това изказване, че не трябва да има бонуси, как трябва да се разделят, взехме решение на ръководството, че до десет или до двайсет процента, максимума, може да се дава допълнително материално стимулиране за тези центрове. И ето какво писмо получих вчера от д-р Добромир Стайков, лекар в Център за кръвопреливане във Варна - заплатата му без това материално стимулиране е 400 лева, и аз съм съгласен, той казва, че е унизително ниско. В тия пари, които ние ги декларирахме, влизаха 800 000 лева дадени точно на такива хора, защото съгласете се, че наистина 400 лева за лекар, който при това не може да работи нито на частна практика, нито някъде да отиде, а отговаря за това да има кръв в тежки инциденти, да може винаги да се намери този изключително важен продукт, е унизително ниско. Така че искам да покажа колко много е сложен въпросът, многопластов и не е просто така някакви чиновници взели парите, обаче те не работят добре и ние сега да ги накажем.

Водещ: На ваше място, г-н министър, без да нарушавам повелята на премиера, но бих разговаряла с него много сериозно по този въпрос, защото нещата, които говорите в момента са изключително важни. Става въпрос за мотивацията на лекарите.

Стефан Константинов: Да, разбира се, ние разговаряме. Тук става въпрос все пак за политически фигури, които знаят, че са поели някакъв кръст и някаква отговорност и ако щете дори и за престиж. Поне аз ги виждам така нещата, че това е нещо, което е важно, отговорно и престижно. Примерно, аз никога не съм питал колко ще м е заплатата като министър, ще ми намалеят ли доходите, поне, ако мога, да ходя на кабинет. Този въпрос никога не е стоял. Така че ние говорим за политическите кабинети и от тази гледна точка подкрепям премиера. Но в дългосрочен план трябва да се търси решение. Няма как хора да поемат изключително голяма отговорност, хората, които са по веригата надолу под тях да взимат дори вече пъти повече средства. Това дезорганизира системата.

Водещ: Благодаря ви за този разговор. Това беше министърът на здравеопазването Стефан Константинов.