/КРОСС/ Може би най-великият ренесансов автор - Данте Алигиери, е написал своя шедьовър „Божествена комедия", страдащ от постоянна слабост, умора, имал е и халюцинации. Или с други думи писателят е страдал от нарколепсия, сспоред италиански умен, цитиран от „Гардиън".

Според Джузепе Плаци,част от екипа за биомедицински и невро-моторни науки към университета „University of Bologna", това е най-логичното обяснение за обсебеността на Данте от съня.

Той твърди, че 6 века преди първия научен доклад по този въпрос, Данте описва симптомите си на нарколепсия и катаплексия в своите литературни творби.

Макар да е ясно, че някои части са художествени описания, трудно е да се оспори точността на описанията на тези симптоми. Ясно се вижда това и в „Божествена комедия". Изглежда правдоподобна хипотеза, че проблемите на Данте със съня, сънищата, халюцинациите се дължи на дългогодишно патологично заболяване, за което той или е знаел, или поне е предполагал, споделя Плаци.

Нарколепсията е обособена като термин за първи път през 1880 г. от френския учен Жан-Баптист Едуар Желину, който го описва като хронично неврологично заболяване, което пречи на мозъка да контролира процесите, свързани със съня. Хората, които страдат от него, често им се спи постоянно през деня и понякога заспиват изведнъж.

Плаци отчита факта, че въпреки световната му известност, все още се знае прекалено малко за живота на Данте. Неговото творчество обаче може да се използва като източник на информация, защото италианският автор често е използвал себе си за главен герой в своите произведения.