Съвместен кризисен екип на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец и Българския Червен кръст, ръководен от координатора по бедствията на Зона Европа Алберто Монгуци, посети центровете за временно настаняване на бежанци в областите София, Хасково и Ямбол и проведе срещи с представители на държавните институции, ангажирани с разрешаването на хуманитарната ситуация с увеличаващия се бежански поток в Република България.

Целта на съвместната мисия бе да се направи реална оценка на хуманитарните нужди на бежанците в България. На базата на последващ доклад Българският Червен кръст ще поиска помощ от Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец в Женева, в съответствие с отправения към БЧК апел от българското правителство за търсене на международна подкрепа.

В петък Алберто Монгуци ще отчете резултатите на брифинг в централата на БЧК и ще представи своите заключения, включени в доклада, на базата на който БЧК ще поиска помощ от Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец в Женева, в съответствие с отправения към БЧК апел от българското правителство.

Пред ИА КРОСС Христо Григоров, председател на БЧК, бе категоричен, че докладът на Алберто Монгуци е положителен и България ще получи европейска финансова помощ за справяне с бежанците в следствие на Сирийската криза.

Приключи проверката на БЧК и неговите международни партньори. Какви са резултатите?

Както е известно, българското правителство моли чрез Българския червен кръст да се потърси помощ от Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец. Там има фондове, които биха могли да се отворят и да се помогне в тази изключително критична ситуация, в която е изпаднала България заради непрекъснато увеличаващия се поток от чужденци. След като официалното искане на г-н Орешарски ние сезирахме нашите централи  да изпрати своя специалист тук Алберто Монгуци и той обиколи всички места. Няма да използвам думата „лагери", защото ме връща 80 - 90 години назад. Утре той ще даде своята пресконференция и ще информира чрез журналистите правителството и хората за неговата визия и това какъв доклад е подготвил. Мога предварително да ви кажа, че това, което е видял, за него е достатъчно сериозно, за да може докладът му да бъде положителен и да може респективно заедно с БЧК и всички заедно да поискаме да се размразят тези фондове. Тоест до 72 часа Българя може да получи финансов ресурс.

Алберто Монгуци сега готви резюмето за своя доклад, но мога още от сега да кажа, че резултатът ще бъде препоръчителен, защото това, което се видя, надминава всякакви очаквания. Ние сме в 21 век и ситуацията, в която са изпаднали някои от тези бежанци, е повече от трагична. За това не е виновна България. Ние бяхме поставени в тази ситуация.

Тоест да ви разбирам, че страната ни действа абсолютно адекватно на ситуацията?

В рамките на своите възможности. Вижте, всяка хуманитарна криза има своите финансови измерения. Още повече, когато се вижда, че идва майка с пет-шест болни дечица, голи и т.н., трябва да се помогне с храна, с дрехи... Въпросът е България беше ли готова да поеме този допълнителен финансов натиск. Имам предвид хуманитарен натиск, който е и финансов натиск. Аз считам, че ние не бяхме готови, не сме и готови. Защото това са едни допълнителни разходи за бюджета и за всички нас, които действително объркват цялата ни макрорамка. На 20 август се създаде национален кризисен щаб, в който влизат всички държавни институции, включително и БЧК, независимо, че той не е държавна институция, но която е най-голямата хуманитарна организация. И когато има закон, в който е записано, че ние помагаме на държавата, и това го правим 135 години (сега навършваме 135 години), то логично е да се взимат отговорни решения и държавата прави всичко възможно. Но това не е достатъчно. Нещата вече навлизат в зоната на една критична ситуация. Беше казано, че 5 000 човека е максимумът, но тези 5 000 човека са минати. Е, какво правим в това положение?

 Как да излезем от този „параграф 22"? Тезата за затваряне на границата ни с Турция не среща одобрение.

Не само не затваряме границите, ами тези хора имат зелени коридори за преминаване през Турция и те много лесно и безпрепятствено идват в България. Но ние не трябва да се сърдим на турското правителство, защото там има над 600 000 бежанци. Сами разбирате, че това е една огромна тежест и за Турция. Затова аз казах, че това вече не е локален въпрос, това даже не е даже междуконтинентален въпрос, това е един вече световен въпрос. Всички тези хора напускат своите домове не по собствено желание, те са принудени. И затова въпросът е в чисто човешки, хуманитарен аспект, на тези хора трябва да се помогне.

И от друга страна искам да кажа, че това вече не е въпрос само на България, това е въпрос на цяла Европа, защото България е част от едно голямо европейско семейство и ние би трябвало да получим помощ не само от нашата международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец. Тук Европа трябва да погледне към България, има протегната ръка, и да помогне. Защото когато се види, че четири човека се завиват с едно одеало и че има една тоалетна на триста човека, ще се разбере ситуацията, в която са поставени тези хора и ние. Държавата прави всичко възможно - в момента се ремонтират казарми, ремонтират се училища, прави се всичко възможно тези хора да имат условия, но не може толкова много хора, които идват, да бъдат устроени. Тук имаме нужда от международна солидарност.

Говоря емоционално, но действително нещата вече излизат извън контрол.

Как БЧК се включва в разрешаването на кризата?

Нашето конкретно участие е да влияем за създаването на подходящи условия. Искам да ви кажа, че имаме пълното съдействие на институциите, на МВР, които разрешиха на Гранична полиция да се отиде навсякъде и съвсем обективно да се погледне.

Ние направихме една национална кампания за подпомагане на тези хора. Ние открихме сметка на SMS номер 1466 за всички мобилни оператори, която вече се зарежда (1лв. за SMS), имаме онлайн дарения. И, ето, ние направихме един призив към нашата международна федерация да отвори своите фондове и да помогне. Това е едната страна на въпроса. От друга страна, чрез Агенцията за бежанците, която иска от нас помощ, ние осигуряваме стотици кревати, одеала, възглавници, каквото можем. По банковата сметка ние имаме вече около 6000 лева. От тях 3 000 лева вече сме извадили. Направихме хранителни пакети и раздадохме на тези нещастни хора във „Враждебна", където се открива един стационар за близо 1500 човека. И тези 3 000 лева заминаха за един ден. Е, сами разбирате, че въпросът има сериозни финансови измерения. Но Червения кръст има своя капацитет и своя лимит. Ние имаме една червена линия, под която не можем да слезем, защото от тази линия надолу ние пазим склад за българския народ. Преди една седмица имаше земетресение в Долна баня. Ами това земетресение, ако беше голямо и силно? Така че това, което имаме в нашия резерв, го пазим за българския народ. Не дай Боже да стане нещо! И работим с този буфер, който имаме. Затова призовахме българския народ да ни помага и да участва, да дава финансов ресурс. Ние никого не сме върнали. Който има желание, да дава и дрехи, и други пособия.

Но нещата не са само до БЧК. Ние подпомагаме държавните институции. Но не може нито държавата, нито Червения кръст, нито който и да е да отговори на това предизвикателство. Затова трябва международна подкрепа. Проблемът не е български само- пак казвам.

В страни от финансовата страна на проблема, какво е необходимо на бежанците в центровете у нас, за да посрещат ежедневните си нужди?

Ние не сме обявили апел за събиране на дрехи, защото за 4-5 хиляди човека 7 милиона да тръгнат да събират дрехи, разбирате, че не е рационално, но ние не сме върнали никого. Особено за малките дечица. Хората носят памперси, одеалца, пелинки, детски храни. Всичко, което желаят, ние го приемаме и го даваме в тези стационари. Но тук има един друг момент и аз искам да използвам да апелирам българина: ако действително няма финансов ресурс и желае с нещо да помогне, нека не си чисти гардеробите. Нека това, което се дава, да бъде изгладено, да бъде изпрано, да бъде чистичко, да бъде ново. Защото в крайна сметка това, което даваме на тези хора, това е и лицето на България. Това, което даваме, то презентира всички нас, българите. И затова призовавам, ако нямаме възможност, по-добре нищо да не даваме.

Споменахте за Турция. Как се справят там с бежанската вълна и съизмерими ли сме с хуманитарната подкрепа там?

България не може да се сравнява с Турция по много причини. Първо по мащаби и второ по икономическо развитие. Турция направи международен апел за десетки милиони и тя получава една сериозна международна помощ. Турция има сериозна работеща икономика. Турция създаде една много сериозна организация. И фактът, че в момента тази държава успява да поеме над 500 000 бежанци и да ги устрои с училища, с възможността за хранене и т.н. говори, че действително организацията там е много добра. Така че ние имаме какво да учим от нашите колеги в турския Червен полумесец и ние работим по този въпрос. Но важното е ние да решим и да уредим нещата в собствената си къща.