Медиите у нас понесоха сериозна критика от страна на посланика на Германия в София Матиас Хьопфнер. Според Негово превъзходителство има медии в България, които симулират медийна свобода, търпят натиск. Свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите, категоричен е той.

Според посланик Хьопфнер състоянието на медийната свобода е знак, че "системата не работи, а успоредно съществува и сериозна автоцензура".

Хьопфнер отбелязва и факта, че собствеността в медийните компании е в ръцете на няколко души и често пъти тя е непрозрачна.

Представители на гилдията обаче не се съгласиха с упреците на Хьопфнер и на свой ред отправиха критики към анализа на посланика и ситуацията у нас. Защо?

На този и други въпроси на ИА КРОСС отговаря дългогодишният журналист Ива Николова:

Нищо на този свят не е само по себе си. Не беше обективен немският посланик. И аз дори го помолих, ако наистина много го боли за демократичните ценности, да призове своя германски колега в Париж да защити по същия начин правата на нашите сънародници, които там са дискриминирани, във Франция имам предвид. Тогава ще повярвам, че той наистина се грижи за някакви права на гражданите.

Иначе, имайки предвид кой беше поканен за модератори на тази среща, както и ораторите, като изключим, разбира се, доцент Лозанов, защото той беше човек, който има пряко отношение към медиите, останалото е абсолютно, според мен, преднамерен разговор. Неговата цел не е да установи, да се говори за някакви стандарти или от някакви неблагополучия нашите медии да бъдат изчистени, а това е назидателна среща. Не приемам назидания от никого на света! Особено от хора, които не практикуват професията.

Собствеността, политическият натиск и платените публикации - това ли са наистина трите основни проблема в българските медии?

Не са това нашите проблеми. Ама въобще не са това нашите проблеми. Нашите проблеми са съвсем други. Нашите проблеми са, че от медиите постепенно бяха изтласкани журналистите с опит и знания, журналистите с бегграунд, както се казва на наш жаргон. Това е много удобно - да се държат съвършено млади хора, които тепърва ще се обучават.

Искам да припомня едно правило в абсолютно всички, особено в американските медии, които претендират за най-свободните медии. Искам да припомня, че тъй наречените коментарни рубрики, коментарни предавания не се водят от хора под 40-годишна възраст, смята се, че нямат нито наблюденията, нито опита, нито знанията да правят това. При нас е обратното. при нас репортерите са 15-годишни. Хайде да не са 15, но 25-годишни момичета и момчета. И то момчета няма.

А ние се занимаваме със собствеността на медиите, като че ли... Аз не мога друго да разбера. Добре, има банки колкото щете, има кредити. Който не му харесва някаква собственост на някакви медии, отива тегли кредит и прави собствена медия. Ама да стоиш под шапката на някого и от там да се провикваш за някаква собственост нещо не го разбирам аз. Ами махни се. Махни се, създай собствена независима медия и нека тя да е най-обективната. Намерени са най-релефните оправдания и най-безсрамното алиби да обслужваш един или друг работодател. Защото, говорим например за монопол - извинявайте, кой държи монопола напарите на българския данъкоплатец, като медия? Може ли да се сетите? Българската национална телевизия. Която не стига, че храним и поим без да имаме право под никаква форма да изразяваме своето мнение за това какво прави тя срещу парите ни, ами на това отгоре притежавайки, до скоро, мултиплексите, да речем така, но тя има и парите, за да се качи на мултиплекса, притежавайки това покритие, което има една национална телевизия и което тя е заварила от когато тази телевизия е била една единствена, тя на всичкото отгоре със зъби и с лакти се бие на техния рекламен български пазар. Какво е това? Кого съм избирала аз в тази медия да работи? Бойко Василев? Не, не съм го избирала, извинете. Аз не съм го избирала Бойко Василев. Нито когото и да било. Добре де, СЕМ е девет души, а ние сме криво-ляво седем милиона. Кота нула сме ние, ние сме просто кота нула в регулацията. И ако трябва да започнем с някаква регулация, от там трябва да започнем.

Съгласете се, ние храним и политиците, нали така. на четири години, на три години, зависи колко си изкарат мандата, отиваме и си казваме мнението по въпроса доволни ли сме или не. Докато на медията как да й кажа доволна ли съм или не? Как да й го кажа? Като не я гледам? Че какво като не я гледам - държавата пак й дава пари. Какво е това? И Бойко Василев модерира за обективността на медиите!  Ама това е нахалство, извинявайте. Просто е нахалство. При това много добре знаем колко е обективен, какви роднински отношения и т.н. Не искам да влизам в този детайл. Просто сме толкова като държава, ние сме една махала, и няма как нещо да бъде скрито.

Не обичам такива лицемерни дискусии. Това е лицемерие.

От "Репортери без граници" обърнаха внимание и на факта, че у нас има опити за сплашване на журналисти. Защитена ли е гилдията?

Сплашване на журналисти?! Знаете ли за тези ревльовци уволнени какво ще ви кажа за тях, тъй като аз съм минала от там и минавам редовно? Чудо невиждано - уволнили някого. Същите тези „Репортери без граници" да бяха съобщили цифрата на загиналите журналисти по горещите точки на света. Я да ги сложим едни до други и да видим как изглеждат нашите ревльовци, уволнени и изгонени. Чудо невиждано! Мен ме е срам, просто ме е срам. Разбирате ли, срамувам се от такива. Някого уволнили от някъде и дайте да бием тъпана. Жалете всички. Защо да те жаля, нали си журналист.  Това ти е част от професията. И не разбирам аз да не те жаля, защото не ми се е случвало това нещо. Напротив, много пъти, но от това не съм правила политика за себе си.

„Репортери без граници" - сплашвали журналисти. А те защо се плашат? Нали са много храбри, какво като ги сплашват.

Оставете професионалните, има човешки стандарти, които не могат да бъдат нарушавани дори и от някого, който се е провъзгласил за будната съвест на обществото. Първо трябват доказателства, че е будна съвест на обществото, а не обслужващ персонал на някого.

Като споменахте за човешките стандарти - какво се случи с Етичния кодекс на българските медии през всичките тези години от подписването му до сега?

Какъв етичен кодекс?! Аз тогава работех във вестник „Политика", не днешния подчертавам, а който правеше Радостина Константинова, светла й памет. Тогава нашата пресгрупа отказа да подпише този Етичен кодекс. Той беше с шампанско, цялата власт се беше изтърсила там. Сега, ако някой се пита защо не действа този Етичен кодекс, нека да кажа: защото това бяха просто едни условни средства, по европрограми най-вероятно, по евролиния, не мога да посоча точно от къде, за да се изработи този етичен кодекс, защото във всяка държава европейска би трябвало да има такова нещо. Но това не беше етичният кодекс, който ние се съгласихме да спазваме. Извинявайте, ние нещо различно от гражданите на България и гражданите на Европа ли сме? Има си закони за лъжа, за оклеветяване, за изопачаване, за злепоставяне. Има си Наказателен кодекс. Всички членове са разписани много подробно и той действа, той не е отменян. Какво значи Етичен кодекс? Етичният кодекс се получава първите седем години в къщи. Той не е по-различен от този на журналистите.