Това е като лош сън. Започва да се повтаря. С първото застудяване връхлита като кошмар. Обвит в дим и с образа на нетолерантността. А си мислех, че сме се излекували. Точно от този кошмар. Уви.
Бавно падат жълтите листа и навън вали. Студено и мрачно.
И в този сумрак бързо ти се изяснява, че България си е пак там, където си е била - далеч от Европа. В този студен сумрак, къпейки се в първия есенен дъжд, излизат лобистите и започват да говорят. Говорят и плашат, гледат своя интерес. Но това не е интересът на хората, не е интересът на младите, не е интересът на европейска България. Това е дребен, балкански интерес. Но кога ли у нас и е имало други интереси?
Демократичната диктатура работи. Мнозинството разбра - 121 гласа стигат. Стигат за всичко - стигат за добро, стигат и за лошо. Стигат и да върнат пушенето на закритите обществени места.
Ето това е България, дами и господа. Ето това са вашите политици. Ето това са вашите бизнесмени.
Ресторантьори и лобисти, Благой Рагин и сие, помислете, поспрете и разберете - не това е пътят за просперитет и развитие.
Това само показва как сами работим за да заслужим нерадостната си съдба.

Коментар на Людмил Кърджилов, Дарик радио