Нобелова седмица
Секция: Анализи
08 Октомври 2013 10:54
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Нобелова седмица

/КРОСС/ Нобеловата седмица започна. През следващите седем дни в Стокхолм ще бъдат обявени тазгодишните Нобелови лауреати. Отличието се връчва от 1901 насам.

Първи вчера бяха обявени носителите на отличието за физиология и медицина. Това са американците Джеймс Ротман и Ранди Шекман, и роденият в Германия Томас Судоф. Наградата им се присъжда за изследването на начина, по който клетката организира транспортната си система.

Наградите на името на шведския учен и предприемач Алфред Нобел се присъждат са за най-важните открития в областта на физиката, химията, икономиката, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения и за дейност в интерес на световния мир. Отличията за физика и химия се дават от комисии, излъчени от Шведската кралска академия на науките, това за медицина - от Каролинския медицинско-хирургически институт в Стокхолм, а за литература - от Шведската академия по литература. Петчленен комитет, избран от норвежкия парламент, определя наградата за укрепване на мира. През 1968 г. е учредена и Нобелова награда и за икономически науки, финансирана от шведската национална банка. Първата Нобелова награда е връчена в Сен Тропе през 1901 г. - 5 години след смъртта на Нобел.

Всяко отличие може да бъде присъдено най-много на трима номинирани. То се състои от златен медал, диплом и парична сума, Заради финансовата криза обаче от миналата година сумата е намалена с 20% до 8 милиона шведски крони или 1 200 000 щатски долара.

По правило за Нобелова награда не могат да бъдат номинирани покойници. Носителят на Нобела за мир Даг Хамаршелд (1961) и носителят на Нобела за литература Ерик Аксел Карлфелд (1931) обаче получават наградата посмъртно - и двамата умират в периода между номинирането и обявяването на наградите.

От 1974 година насам тази практика вече не е разрешена. Въпреки това през 2011 година Нобеловата награда за медицина отново е връчена посмъртно. Причината: когато Нобеловият комитет обявява наградата, все още не знае, че лауреатът - канадецът Ралф Щайнман - е починал три дни преди това. Комитетът прави изключение и връчва наградата на наследниците на Щайнман.

Четирима учени са получавали Нобеловата награда по два пъти. Американецът Джон Бардийн е удостоен с два Нобела за физика - първият път през 1956 година за откриването на транзистора и вторият път през 1972 година за теорията на свръхпроводниците. Британският биохимик Фредерик Сангър е удостоен с две Нобелови награди за химия - през 1958 за изясняването на структурата на белтъците и особено на инсулина и през 1980 - за изясняване на последователността на нуклеиновите основи в ДНК.

През 1954 пък американският химик Лайънс Полинг получава Нобела за химия, а малко по-късно и Нобела за мир - през 1962, тъй като се зъстъпва непрекъснато за прекратяването на ядрените опити.

Най-известната личност, удостоявана с две Нобелови награди, без съмнение е Мария Кюри. През 1903 година тя получава наградата за физика във връзка с изследванията си на радиоактивността. През 1911 година пък ѝ е присъдена Нобелова награда за химия - за откритието на два химически елемента - полоний и радий.

До 2012-та Нобеловата награда е присъждана общо 44 пъти на жени, но само 16 пъти в една от трите научни дисциплини - две жени са получавали Нобелова награда за физика, четири - за химия и десет - за медицина.

Жан-Пол Сартр, носител на Нобела за литература, и виетнамецът Ле Дук То, носител на Нобелова награда за мир, са единствените, които досега са отказвали да получат наградите - съответно през 1964 и 1973. Сартр следва своя принцип да отказва всякакви официални отличия, а То отхвърля наградата заради продължаващите сражения във Виетнам - Нобелът все пак му бива отреден заради договарянето на виетнамските мирни споразумения.

В научните дисциплини досега никой не е отказвал Нобеловата награда. По времето на Хитлер обаче на германските учени е забранено да получават Нобелови награди. Потърпевши от тази забрана са Рихард Кун (химия - 1938), Адолф Бутенанд (химия - 1939) и Герхард Домаг (медицина - 1939). След края на Втората световна война те получават диплома и медал, но губят паричното възнаграждение.

Сартр еедин от малкото, отказали Нобеловата награда.

Най-много Нобелови награди в научните дисциплини са печелили учени от САЩ - те представляват 43 процента от всички носители на Нобелова награда за физика, химия и медицина. Германците остават на второ място в класацията в дисциплините физика и химия, следвани от британците. В дисциплината медицина британците са втори, а германците - на трета позиция. На четвърто място в класацията по нации се нарежда Франция.

Името на носителя на Нобеловата награда по литература ще бъде огласено на 10 октомври, в четвъртък, в 14.00 часа българско време, сочи информация, съобщена от Шведската академия по литература, присъждаща отличията.

По традиция датата на огласяване на имената на носителя на наградата в областта на литературата се съобщава отделно от тези, които огласяват другите Нобелови комитети.

Нобеловата награда по литература се смята за една от най-очакваните и популярни от всичките пет отличия, учредени по желание на Алфред Нобел. Миналата година с нея бе удостоен китайският писател Мо Ян.