Д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ

- ГЕРБ ще поиска вот на недоверие към правителството и заради проблемите на здравеопазването. Спешната помощ е един от най-сериозните. Вие как приемате този акт на опозицията, д-р Кателиева?

- Проблемите на Спешната помощ са изключително тежки, защото от години тя изпълнява ролята на резервна гума в здравеопазването. От години обираме луфтовете на реформата, изпълняваме огромен обем неотложна помощ, защото няма такава организирана, независимо че ние нямаме нищо общо с нея. От години обслужваме неосигурени, защото правителствата не успяват да ги накарат да си плащат вноските. Друг е въпросът дали сега трябва да се иска вот на недоверие към кабинета заради здравеопазването, при положение че той е на власт от няколко месеца. ГЕРБ ни управляваха три години и половина, но освен че написаха няколко концепции за Спешната помощ и дадоха едно смешно увеличение, друго не направиха.

- Финансовият министър на ГЕРБ Симеон Дянков така и не позволи на колегите си да увеличат бюджета на Спешната помощ от 75 млн. на 150 млн. лв., както примерно бе поискал д-р Стефан Константинов. Т. е. за пореден път финансист не зачете мнението на здравен министър.

- Тогавашното ръководство на Министерството на здравеопазването нямаше точна визия за бъдещето на Спешната помощ. Д-р Константинов предложи въвеждането на парамедици, което може да е уместно за ЕС и САЩ, но не и за нашето болно и реформиращо се здравеопазване. Даже направо би било катастрофално. Т.е. ако 150-те млн. лв. бяха дадени на сектора, те щяха да отидат за заместването на лекарите с парамедици.

А с всички наши проблеми асоциацията ни запозна г-н Пламен Орешарски още по време на предизборната кампания. Той бе единственият кандидат-депутат, който се поинтересува от нас. Новият здравен министър създаде работна група за решаването на проблемите на Спешната помощ. Събирали сме се 2 пъти, на 15-и предстои трето. Да видим дали нашите искания ще бъдат стиковани с предложенията на експертите от Министерството на здравеопазването в нещо ново и позитивно.

- Кое е най-важното, за което се борите?

- Първото е да се разпишат ясни правила и категоризация на повикванията. Според медицинския стандарт в момента до провеждането на медицинския преглед спешен е всеки пациент, стига да се е преценил за такъв и да е набрал тел. 112 за помощ. А ние смятаме, че обективизацията на състоянието може да стане чрез снемане на анамнезата по телефона (б. р. - разпитване за състоянието на пациента чрез конкретни ключови въпроси). В никакъв случай не става дума за отказване на адреси, а за категоризирането и подреждането им във времева рамка, за да има предимство наистина най-спешният.

Много важно е също държавата да накара общопрактикуващите лекари да изпълняват задълженията си, т.е. да осигуряват денонощна помощ на записаните при тях пациенти. Ако не го правят, трябва да сключват договор с неотложни кабинети. Само в 98 общини от всичките 264 обаче има такива кабинети. Няма в цяла Силистренска област, а във Варненско те са концентрирани в града, т.е. липсват в малките общини и всички там разчитат единствено на Спешната помощ. Щом здравната каса плаща по 11 ст. за всеки пациент в листата на личния лекар, нека той докаже, че изпълнява това свое задължение. Или да се направят нови неотложни кабинети. Ако това е невъзможно, джипитата да дават по няколко дежурства в месеца в Бърза помощ, а касата да им ги плаща. Ние не искаме парите на джипитата, не искаме техните 3000 лв., които получават, искаме само да си вършат работата. Защото вършейки тяхната, ние не можем да свършим нашата. От това страдат пациентите, страдаме и ние. Агресията срещу нас се засилва. Стоварването пък на огромен брой неспешни пациенти в спешните портали на болниците ни пречи да бъдем Спешна помощ.

- Какво разделение на болните би подобрило работата ви?

- Ако повикалите ни се разделят на наистина спешни, такива, които могат да изчакат, и такива, които се насочват към личния лекар. Такова бе категоризирането преди години. Нека пак се върне. За съжаление има общопрактикуващи лекари, които не си вдигат телефона, особено в почивните дни.

Болните трябва да разберат, че като ни викат, получават донякъде некачествена услуга, защото семейният доктор познава пациентите си. В документацията му се пазят всякакви изследвания, кардиограми, минали заболявания и др. А ние не знаем какво имаме насреща. Да, някои пациенти са високо ерудирани и могат да посочат какви са заболяванията им и какви лекарства пият. Но други - не.

- Бихте ли дали примери за пациенти, които въобще не са били за вас, но са ви потърсили, защото рано или късно линейката ще дойде? Или че в спешния портал няма да ги върнат?

- Само от последните дни - при мен дойде пациент със схващане на мускулите на врата. Брал орехи, настинал и пристигна в 12,30 ч през нощта в спешния портал. Кое тук е спешното? Попитах го защо не е отишъл при личния лекар, защо не си е направил рентгенова снимка? Той мълчи. И понеже системата позволява подобни абсурди, получи безплатния си преглед при специалист. Друг път идват с висока температура или с пикочна инфекция, които са с давност от една седмица. Трети не отиват при джипито, понеже са трудно подвижни, семейните доктори пък не могат да стигнат до тях, защото имат много болни. И така и тези пациенти стават наши.

Какво повече да ви разказвам?! Положението е тежко! В този случай е много важно да има електронна здравна карта, за да имаме повече информация за идващите болни.

- Да, ама загубихме 10-те млн. лв. от ЕС за електронното здравеопазване. Така че забравете скоро да се въведе подобна карта!

- Не знам какво сме загубили, но се задава поредното безумие, което ще донесе нов хаос в системата - приемането на спешни повиквания с есемес. Многократно сме заявявали, че това не е редно да се случва в България. Дори в Европа все още се прилага чрез пилотни проекти. Само в три държави в Европа сигналът може да бъде подаден по този начин, но злоупотребите ли и повикате ли линейка, без да сте спешен пациент, плащате жестоки глоби! Докато у нас можете да ни извикате за каквото си поискате. Без никакви санкции.

- Внесохте в парламента подписка от над 3000 души от всички 7000 работещи в системата на Спешната помощ, с която се обявихте против сигналите с есемес. Какво ви казаха депутатите?

- Те трябваше да разгледат предложението в пленарната зала, но заради липсата на кворум не се стигна до него. Явно ще се гледа през тази седмица. Досега здравното министерство не е излязло с позиция по проблема. А аз питам - повикването на линейка с есемес ли е най-важното в Спешната помощ в момента? От всичките ни безброй проблеми с този ли трябва да се започне? Аз вече ви казах кое е най-наложителното - да се въведе ред в системата! Трябва да се подобри и комуникацията. В момента се свързваме по джиесемите. Това също е безумие. По-добре даваните пари да се вложат в стабилна телекомуникационна система.

- А как е в ЕС?

- Там, освен че имат добра връзка, имат и телемедицина. Чрез интернет и от линейката изследванията на пациента се пращат в Спешния център. На този етап ние дори не може да мечтаем за подобен начин на работа. Да не говорим, че много от реанимобилите вече са в окаяно състояние, карат се нонстоп по 24 часа при всякакви метеорологични условия по разбитата ни пътна мрежа.

А от завършващия пореден випуск медици половината пак ще заминат зад граница. Защото промените в наредбата за специализация, които дават повече възможности за развитие, още не са факт.

- То и кой начинаещ лекар ще дойде за 500 лв. заплата? Продавачките в мола вземат повече.

- Лекарите в Спешна помощ с дългогодишен стаж също не вземат много.

- Да, между 700 и 800 лева!

- Това също е безобразие. Младият лекар обаче може да бъде привлечен, ако види, че за него има перспектива. Спешните центрове са ковачница на кадри. Всеки, който е минал през тях, е станал страхотен лекар. Време е след всичко казано, обещано и написано заявените пожелания за системата да се реализират. Иначе ние просто ще изчезнем. А тогава - със или без нашето предложение, лекари от болничната и доболничната помощ ще трябва да влизат в линейките и да дават дежурства. Както е било преди 25-30 години.

- Заплата от 1000 лв. ще увеличи ли екипите ви?

- Да. Но парите не са най-важното. Трябва да се наложи ред. Ако го няма, ние ще продължим да бъдем ругани, бити, заплашвани и от пациентите, и от обществото.

- Изпитвали ли сте страх, като сте били на криминален адрес?

- Попадала съм във всякакви ситуации - и на вербална агресия, и на заплаха с побой, влизали са с шут в кабинета, ритали са ми линейката, обграждали са я... И пак в този момент съм мислила има ли там болен и как мога да му помогна. Но това се прави до едно време. Идва момент, в който решаваш, че твоят живот е по-важен от този на всеки друг. Точно след подобни случаи на саморазправа много от колегите ми си тръгват. А няма как агресията да се ограничи, след като всеки смята, че е спешен случай.

Интервю на Диана Тенчева, в. „Труд"