/КРОСС/ Повишаването на повърхностните температури на световния океан, предизвикано от климатичните промени, може да причини натрупването на твърде много живак в тъканите на морските риби и дарове. Това може да има сериозни последици за консумиращите морска храна.

Изследване, публикувано в журнала PLOS ONE, демонстрира как живачни пари и съединения, отделени в атмосферата от индустриално замърсяване се натрупват във водни басейни на сушата, откъдето се изливат безспирно в световните океани. Там те се превръщат в метилживак и се свързват химически с хлориди, които трудно се поддават на разлагане във водата и са трайни. Морските организми постепенно поемат живачни замърсители от водатаq, в която живеят, дишат и се хранят.

От това замърсяване страдат както животните, така и хората. Токсичният метал забавя техния метаболизъм и понижава жизнените им способности. При човека живакът, прониква в черния дроб, бъбреците, кръвта и главния мозък.

Черният дроб и бъбреците развиват дегенеративни изменения, в кръвта пада броя на червените кръвни клетки - еритроцити, а в храносмилателната система практически се разкъсва от множеството възпалителни процеси, протичащи след тихото и незабелязано натрупване на живак в тъканите и. Най-тревожното свойството на живака като отрова, е да се натрупва бавно, в течение на няколко години без явни симптоми, но при достигането на определени концентрации може бързо да доведе до фатален край.

Макар в природата да съществува механизъм, който обезврежда живачните отрови в окените с помощта на слънчевата светлина, той от десетилетия не е достатъчен, за да компенсира замърсяването. Съдържащият се живак в риби от отровени води може да надхърли 5-7% от теглото на една риба, като това количество слабо се влияе от топлинната обработка на храната. Максимална концентрация на живак се среща при хищни риби като акули, сомове, риба тон и др.

Източник: www.puls.bg