Свети апостол Филип бил роден в Кесария Палестинска. Той встъпил в брак и имал четири дъщери, които пророчествали. Впоследствие той бил избран от светите апостоли за дякон и след ръкополагането си едновременно със свети първомъченик архидякон Стефан започнал с цялото си усърдие да служи на вярващите, като се грижел за нищите и вдовиците. След гонението срещу Иерусалимската църква, когато свети Стефан бил убит и всички християни, с изключение на дванадесетте апостоли, се разпръснали по иудейските и самарийските области, в Самария по същото време пристигнал и свети Филип. Тук той проповядвал Христа и всички самарийски жители се вслушвали в проповедта му. Свети Филип потвърждавал проповедта си с много чудеса, изцелявал всякакви болести и прогонвал лукавите духове, които излизали от хората с вик. И тогава в града настъпила голяма радост, защото онези, които приемали проповедта на Филип и повярвали в истинския Месия, се изцелявали не само от телесните, но и от душевните недъзи. По това време там имало и един много знаменит и прославен влъхва на име Симон, който изумявал цяла Самария с вълшебствата си и всички го почитали като велик. Виждайки големите знамения и чудеса, извършвани от филиповите ръце и слушайки благовестието на светия апостол за Царството Божие и за името на Иисуса Христа, Симон повярвал и се кръстил заедно с другите.

Веднъж на апостола се явил ангел Господен и му заповядал да тръгне на юг по пътя от Йерусалим за Газа. По пътя свети Филип срещнал един етиопец, евнух на етиопската царица Кандакия, който се завръщал в Газа, намираща се под негово управление, от Йерусалим, където бил на поклонение. Евнухът седял в колесницата си и четял пророчески книги. Апостолът го научил на вярата в нашия Господ Иисус Христос и като продължил пътя си заедно с него, го кръстил.

След кръщението на евнуха апостол Филип бил грабнат от ангел и пренесен в Азот, и проповядвал словото Божие във всички градове по пътя си, докато не стигнал в Кесария. Тук той имал собствен дом, в който известно време живял заедно с четирите си дъщери - пророчици. После отново се завърнал в Йерусалим. Светите апостоли го поставили за епископ и го изпратили да проповядва в Мала Азия, в град Тралия. Там апостол Филип обърнал мнозина към Христа, извършил големи чудеса и, достигнал дълбоки старини, се преставил в Господа.

Житие на преподобния Теофан, изповедник и създател на канони

Преподобният Теофан се родил в Палестина от благочестиви родители. Те били хора богобоязливи и особено усърдни в страннолюбието. Свети Теофан имал брат, впоследствие заради понесените от иконоборците страдания наречен Начертани. Родителите се погрижили Теофан и Теодор да бъдат обучени на книжната мъдрост и братята станали изкусни философи. Разбрали суетата и непостоянството на света, „защото е преходен образът на този свят", те оставили всичко, отишли в Лаврата на свети Сава и се посветили на монашеския живот, в който се подвизавали ревностно, преуспявайки в молитвите и всички добродетели. За своя добродетелен живот Теофан бил удостоен с презвитерски сан.

По това време започнало безбожното гонение на светите икони, което развълнувало цялата Божия Църква. Заради почитането на светите икони много християни били подложени на мъчения и гонения. Тогава Иерусалимският патриарх изпратил тези премъдри учители и защитници на православието като агнета сред вълци при император Лъв Арменец, за да изобличат нечестието му.

Когато пристигнали в Константинопол и застанали пред богопротивника, те дръзновено го изобличили в злочестие. Братята философи много пострадали заради това и не само от императора Лъв Арменец, но и от приемниците му - императорите Михаил Валвос и Теофил. Те понесли много различни мъчения, рани и окови, глад и жажда, заточение, жигосване на лицата и други безчислени страдания. Повече от две десетилетия, от 817 до 842 година, те били мъчени и преследвани от иконоборците. Сред тези бедствия свети Теодор се представил на Господа, а Теофан дочакал настъпването на мира в Църквата. Михаил, синът на византийския император Теофил, който приел заедно с майка си Теодора скиптъра на византийските императори, възстановил почитането на светите икони, внесъл ги в Божиите църкви и с големи почести върнал от заточение всички свети мъже, пострадали за иконопочитанието. Тогава се завърнал и свети Теофан и след като бил ръкоположен от патриарх Методий, който унищожил иконоборческата ерес, бил назначен на митрополитската катедра на Никейската църква.

Свети Теофан съставил тържествен канон за почитането на светите икони и оставил на Христовата църква много други полезни писания. От този земен живот той се преселил при Господа и след много страдалчески подвизи сега блаженства в небесните обители.

В памет на светите мъченици Зинаида и Филонила

Светите сестри Зинаида и Филонила произхождали от Tape Киликийски и били роднини на апостол Павел.

Като оставили майка си и се отказали от имуществото си, те изучили лекарското изкуство и вършели наистина апостолско дело.

Сестрите дошли в град Деметриада и се заселили в околностите му в една пещера. Тук света Зинаида лекувала всякакви недъзи, а света Филонила, отдала се на пост и бдения, извършвала големи чудеса.

Една нощ езичници ги нападнали и ги убили с камъни. Така те мирно починали в Господа и в блажен сън се преселили в небесните обители.