В дискусия в студиото на Нова телевизия ( 10 октомври 2013 г.) относно т.н. сатанизиране на депутата Делян Пеевски се видя кой му адвокатства с призиви да бъдат зачетени качествата му.

Досега това правеха шефове на партията му ДПС, като Лютви Местан, макар тази роля да отива изначално на НДСВ. Там най-напред избуя невижданата ( вероятно в световен мащаб като скорост и размах) кариера на талантливия младеж, годен според тогавашните кадровици да стане не просто шеф на младежката организация на победоносните през 2001 царисти, но и скоро след това да управлява най-голямото морско пристанище, ресурсите на министерството на бедствията и авариите, съчетавайки в един момент и формалната си роля на депутат с поста на следовател и ролята на медиен магнат.

Ето този разностранен талант от сърце защити днес Светлана Шаренкова.

Би трябвало водещите на предаването да я представят в истинското й амплоа на водеща фигура сред многобройните структури на петата колона, действащи в България на попрището на българо-съветската дружба, маскирана напоследък като българо-руска. В края на краищата в това си качество, а не в поддържащата й роля на медиен издател, тя има достъп до най-високите етажи на Кремъл, където не й отказват срещи.

Шаренкова обаче се ограничи да защитава Пеевски не от височината на кремълската камбанария, а като медиен сподвижник. Тя обясни на публиката, че издателят Пеевски имал големи постижения тъкмо в тази област, в която всъщност той има най-скандална репутация на (подставено) лице на олигархията в овладяването и монополизирането на медийния сектор в България.

Концентрацията на медиите и тяхната задълбочаваща се несвобода, която за най-различни международни организации и цели държави на Запад ( изразено чрез техните посланици в София), е сред най-вредните тенденции за българската демокрация, очевидно се пише като плюс за Пеевски от страна на радетелите на русофилството у нас.

За момент Шаренкова залитна във възторга си. Тя понечи да похвали Пеевски по-наедро и за законодателна му дейност, но след проявения интерес на водещите какво точно е дал от себе си като законодател, тя бързо осъзна грешката си и гордо обясни, че говори от името на 70 медии, обединени в Българския медиен съюз и познава по тази линия Пеевски ( в отлична светлина, явно).

Тук ще си позволя малко отклонение от темата за петата колона, която дава другарско рамо на Пеевски и праща на амбразурата да го защитава своето най-представително лице.

Че Пеевски не е свършил работа за пет стотинки в предишния парламент, от който практически отсъства перманентно като участник в законодателната дейност, това го знаем. Защо обаче отсъства досега от пленарните заседания на това Народно събрание при положение, че самият председател на Конституционният съд професор Токушев е категоричен за статута му: той не е преставал да бъде депутат, твърди професорът.

Казусът ми напомня детския виц за лудия, изписан като оздравял, защото вече не вярвал да е грахово зърно, но все пак се върнал и попитал доктора: „ а петелът дали знае"?

Едва ли някой се съмнява, че лудият и в този случай не е онзи, който всеядно плюска баницата, поднесена му на тепсия. Това е толкова очевидно, че няма нужда да се връщаме към младежа с гаргантюанския апетит за власт, пари и обобщено казано- влияние.

Кой стои отзад, кой меси баницата, кой я пече ?

Нямам предвид една журналистка, която опече и занесе баница на победителя Бойко Борисов в дома му в Банкя през 2009-та, а след това се оказа единственият външен свидетел на еднодневния възход на Пеевски в началническия му кабинет в ДАНС, бидейки избрана да го интервюира в звездния му час.

Отговорът може и да не е изчерпателен, но се видя.

Видя се важен „нюанс": петата колона си харесва колегата Пеевски и с патоса на Шаренкова взе неговата страна открито- за разлика от официално управляващите, които втори ден се крият и на практика бойкотират поканите на телевизиите да коментират положението, давайки си сметка колко вредна е за тяхната популярност демонстрацията на симпатии към „успелия мъж на 33".

В трудния момент петата колона подпря другарите си във властта.

Колоната няма какво да губи, защото има резервни варианти в случай, че се наложи ново разиграване на българската шахматна дъска с някой ход на троянския кон за поддържане на патовата ситуация в България.

Видяхме още едно доказателство за цивилизационния разлом в България, разделена на прозападно настроени българи ( българофили) и русофили, които защитават ретоградността ( макар олигархията в днешния й вид тук да е копие на руския управленски модел и в този смисъл вероятно е „прогресивно явление" за русофилите).

P.S. По неясни за автора причини тази статия не се е появила в ivo.bg вчера, т.е. в деня, в който беше написана и публикувана ( както авторът беше убеден).

Коментар на Иво Инджев; ivo.bg