С идването на власт на тройната коалиция БСП-ДПС-Атака се промениха много неща. Новите управляващи върнаха обществото много назад. Политиката запуши ушите си за исканията на гражданите, като започна да разпределя сграбчената власт между своите хора с малко грижа за качества, етика или национални приоритети. Задкулисието се превърна в ежедневие.

Върнаха се и кадрите на бившата "Държавна сигурност", гнетила живота на поколения българи по времето на комунизма - режим, обявен за престъпен през 2000г. със закон от Народното събрание.

Всъщност, докато изпълнява бизнес плановете си, марионетното правителство на тройната коалиция има и друга много важна задача. Важна за онези, които дърпат конците на България, забогатели по съмнителен начин, а още по-рано сътрудничили или дирижирали престъпните деяния на комунистическия апарат и неговия железен юмрук.

Младият ни външен министър от първият ден на този пост зададе посоката на българската дипломация - да се уповава на опита и професионализма на бившите кадри на Държавна сигурност, служили на един човеконенавистен тоталитарен режим и шпионирали сегашните партньори в Европейския съюз. За щастие България има Президент с принципна позиция, както в подкрепа на гражданските искания (и през февруари, и сега), така и по темата с дипломати с досиета.

Росен Плевнелиев ясно заяви, че такива дипломати нямат място в съвременната българска дипломация и не би одобрил да са посланици. Ето защо бившите комунисти и сегашни социалисти прибягват до плитки хитрини и С раздут щат и нарастващ дефицит МВнР продължават да изпращат за заместник-псоланици хора от старата комунистическа гвардия. Почти като политкомисарите, които следят за "правилната" работа на институцията. Разбира се бившите комунисти и агенти и техните хора с банките и вестниците няма да простят това на Президента и той ще продължи да бъде обвиняван за офшорки, любовници, олигарси, източване на фирми и за какви ли не дяволии. Накратно - за това, че се осмели да има съвест и да не играе по свирката им.

Същевременно новата тройна коалиция подготвя законодателни промени, целящи да разпънат политически чадър върху кадрите на Държавна сигурност, заемащи висши длъжности в Националната разузнавателна служба и в служба "Военна информация" след 1991г. Това е небезизвестният параграф 12 от Закона за досиетата, който забранява обявяването на техните имена. Тази забрана бе отменена от предишното Народно събрание преди по-малко от година с огромно мнозинство в отговор на обществените очаквания за прозрачност и справедливост.

Всъщност това е атака срещу Комисията по досиетата, която след отпадането на забраната обяви някои вече проверени сътрудници на ДС останали скрити от обществото. Сегашните поправки са слабо мотивирани и вероятно с цел пркирване на хора, чиито брой е толкова малък, че не може да оправдае законодателни промени.

Редно е Народното Събрание да спре да следва практиката с назначението на Делян Пеевски и да проведе открит обществен дебат по внесените поправки по закона за досиетата и по всички законодателни инициативи без да се нарушава правилника за работа. Случаят, далеч не е такъв и вече предложенията бяха гласувани в комисия без необходимото обществено обсъждане.

Всичко това не е просто безсмислено ровене в прашните рафтове на историята, а поредица от стъпки за възстановяването на справедливостта (макар и със задна дата) и установяване на обективната историческа истина.

С реставрацията на комунистическите агенти, припрените законодателни промени и ударът срещу Комисията по досиетата сегашното правителство се опитва да затвори една непрочетена страница и да скрие от обществото историческата истина. Това не е справедливо. Всяко говорене за справедливост на това управляващо мнозинство е лицемерие. Каквото е и обяснението им за назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и онези, които са му написали писмото.

Надявам се, българският президент да продължи да проявява принципност по темата с досиетата и да не позволи връщане назад.

Коментар на Иван Калбуров