Меланхоличният залез на протестните дни, освен като остра абстинентна криза на телевизионни репортерки, извади на бял свят всички елитаристки, нарцистични, смахнати и провинциални черти на това, което трябваше да бъде интелектуален елит на България.

След като професор Калин Янакиев блесна демонично с откритието си, че протестът бил на качеството срещу количеството, тези дни още един професор, Александър Кьосев, реши да дообогати със свои идеи това евангелие на сатаната. В свое интервю Кьосев гръмогласно информира света за идеята си, че протестът може да премине в друга форма и тук ще се наложи да цитираме буквално: "в определени дни протестът да се насочи срещу конкретни хора, например, към олигарсите или към журналисти от типа на Явор Дачков".

Ако мозъчните ви клетки са отказали, е необходимо да обясним. Култорологът Кьосев предлага протестът да бъде използван като наказателна шпицкоманда. Всеки българин има право да е недоволен от олигархията, но с какво е виновен Явор Дачков. Неговата единствена вина е в това, че той си позволил, видиш ли, наглостта и нахалството, да не мисли като качеството и да има мнение, различно от тяхното.

Качеството вече не може да търпи различието и заради това "интелектуалният елит" си самофантизара използването на протеста като бухалка срещу всеки, който се различава от тях. Каква ли ще е следващата стъпка по този път? Публично изгаряне на всеки, който не се вписва в красивите снимки на протестиращите? Нямам представа откъде се е натрупала тази интелектуална мътилка в съзнанието на хората, които предлагат такива идеи, но е плашещо, че обект на гнева на господин професора е един журналист. Той дори не е толкова гневен на Пеевски и сие, колкото на Дачков.

Подобен тип светоглед напомня за някакъв оруеловски кошмар. Ако привиждаш бъдещето на протестите като някаква петминутка на омразата, резултатите от тях ще бъдат много по-разрушителни, отколкото се предполагаше. Предлаганата алтернатива си е направо вид фашизъм. Публично аутодафе на несъгласните. Олигархията, бъдете убедени, няма да пострада от такава театрална омраза, ще пострадат всички обикновени хора, които безвъзвратно и безнадеждно ще бъдат завинаги разделени.

Подобен политически кошмар трябва да бъде разобличаван в мига на неговото появяване, защото той показва една тенденция, за която трябва да си признаем. "Интелектуалният" елит всъщност е най-изостаналата част от този народ. Защото, вместо да ни зарежда с нови идеи и светла визия, този елит е в състояние да произвежда единствено черен шаманизъм, политически заклинания и обществени кошмари. Правят, струват, сучат - винаги стигат до някаква форма на собствено самообожание, която завинаги ги маргинализира от другите хора.

Ето заради това не пада кабинета.

Просто тези, които искат да го свалят, досега не са предложили нищо друго, освен мисловни безумия, обвити в пиар-целофан.

Автор: Александър Симов, avtorski.pogled.info