Вчера, докато бързах между две срещи в центъра на София, ме спря група хора, които се представиха като антиглобалисти и участници в протест срещу продажбата на земя на чужденци. Всеки ден си говоря с много хора и на различни теми и не бих се спирал специално на вчерашната среща, ако по-долу на стената, под информация по съвсем различна тема, един от участниците се е развихрил с поредния коктейл от лични обиди, инсинуации и откровени лъжи по мой адрес. Не че е изолиран случай, но тези хора имаха смислен и интелигентен вид и е страшно разочароващо, че политическите спорове се израждат в подмяна на аргументите с личи нападки и лъжи.

Това пише днес в социалната мрежа Фейсбук евродепутатът Ивайло Калфин.

Това не помага особено за установяването на истината, продължава Калфин. Това, което обясних подробно и неколкократно беше, че правилата в ЕС налагат всички граждани да имат еднакви права. Включително правото за придобиване на земя. България, както и останалите нови страни-членки получи преходен период от 7 години. Този период изтича в края на годината. Разрешението за закупуване на земя е само за граждани на ЕС и изключва всякакви други чужденци. Обясних също, че единственият начин това да се промени е Договорът ни за членство да се промени и тази промяна да се ратифицира от всички национални парламенти. Другата опция е да излезем от ЕС. Изслушах внимателно как ЕС е виновен, че има бедност в България, че ни е накарал да си продадем ЕРП и т.н. абсолютно неверни неща. Обясних и се опитах да дам аргументи, че без ЕС България ще загуби много. Проблемите в страната са резултат от сбъркана политика, която обаче се провежда по волята и под контрола на избирателите. Ще си направя труда да проверя дали и как Унгария е продължила мораториума си с 3 години, за което представят информация от неясен източник. Само че предлагам споровете, дори за политика, да се водят с уважение към другото мнение и с аргументи, а не - с лични нападки и лъжи.

А иначе - радвам се, че антиглобалисти ползват активно глобалната мрежа, завършва с усмивка Ивайло Калфин.

В коментарите под написаното от евродепутата се намесва и Вени Марковски:

Г-н Калфин, прочетох мнението на "Св. Христофор" и се замислих - какво точно постига удължаването на срока, в който не се продава земя на чужденци - граждани на ЕС, с още... 3 (три) години? Нищо не постига, разбира се, освен, че някакви хора ще могат да се тупат по гърдите и да викат гордо: "Булгар! Булгар!"

Да оставим настрана факта, че НИЕ искаме да сме граждани на ЕС, борим се да НЕ ни броят за чужденци, че ЗА НАС няма ограничения в другите страни.

И да оставим настрана другия, по-важен факт: земята се продава при наличието на две условия: че има кой да я купи и че някой иска да я продаде. Ако някой иска да си продаде земята, това си е негово/нейно право. А ако никой не иска да я купи - това ще е трагедия за човечеца, който десетилетия е живял с идеята каква хубава земя има, пък изведнъж се оказва, че... никой не иска да я купи.

В края на 2013 година членката на ЕС и на НАТО България е заплашена да се върне горе-долу век и половина назад и да загуби своята „извоювана с кръв и страдания независимост". С такова впечатление може да остане човек, ако се вслуша в аргументите на най-активните участници в дебата за земята. Възможно е той да придобие още по-истерични децибели с наближаването на края на годината, коментира Дойче веле вчера в статия под заглавие „Безсмисленият дебат за българската земя".

През 2005-та, за да изпълни едно от задължителните условия за бъдещото европейско членство на страната, българският парламент прие промяна в Конституцията, отменяща забраната за покупка на земя от чужденци. С една уговорка обаче: „в договорените с Европейския съюз срокове.

Тези срокове по-късно бяха посочени изрично в Договора за присъединяване на страната към съюза - по искане на България след влизането в ЕС тече седемгодишен гратисен период, в който забраната остава в сила. Същата отсрочка получиха и други страни, присъединили се към ЕС през предходното десетилетие. За България тази отсрочка изтича на 1 януари 2014 година, припомнят от медията.

Правителството все още няма категорично решение по въпроса.