/КРОСС/ И в момента чужденци могат да купуват земеделска земя в България. Този дебат е абсолютно безсмислен към момента. Важният въпрос е, ако се удължи този мораториум какво ще се направи в следващите 3, 5 или 7 години. Трябва да има конкретни ангажименти за бъдещите планове за земеделието от конкретни хора, а такива няма. В България винаги всичко се е правило на парче, няма единна политика и програма. Това коментира за БНТ Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

Когато говорим за земеделската земя в България по-скоро емоцията е водеща. Така е било и през 90-те години на миналия век, когато е била възстановявана собствеността в България. Факт е, че в момента ние берем гнилите плодове на това възстановяване. В момента само български арендатори са готови да инвестират в българска земя.

Земеделската земя в България е изключително раздробена - средната площ на парцелите е 3-4 дка, липсват съоръжения за хидромелиорация и добра инфраструктура. В последните 6-7 години са водени много разговори с чуждестранни инвеститори, които са се интересували и от евентуални инвестиции в земеделска земя. В момента, в който разберат реалната ситуация със земеползването в България те се отказват.
Голяма част от земеделската земя в страната пустее. Около 4,5 млн. дка е пустеещата земя в България. Държавната политика трябва да е в тази посока - да направим така, че да няма пустееща земя; да направим земята си привлекателна за инвеститори - български или чуждестранни, защото инвестициите ще бъдат в България; да направим така, че произвежданите продукти от земеделската ни земя да имат добавена стойност и те да бъдат продавани и в чужбина.

Държавата трябва да направи всичко възможно да създаде предпоставки първо и основно за комасация на земята, което е добавената стойност. Стойносста към земеделската земя се добавя с комасация, хидромелиорация и инфраструктура. Ако държавната политика не се промени и след 10 години няма да има наплив на инвеститори.