Експерти обсъдиха възможностите за профилактика, скрининг и лечение на рак на гърдата
Секция: Здраве
17 Октомври 2013 18:28
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Експерти обсъдиха възможностите за профилактика, скрининг и лечение на рак на гърдата

/КРОСС/ Под патронажа на Комисията по здравеопазването към 42-то Народно събрание се проведе кръгла маса на тема: „Съвременен поглед върху профилактиката, скрининга и лечението на рака на гърдата". Събитието се организира от Първа САГБАЛ „Св. София", ВМА и УМБАЛ „Св. Марина"-Варна и е част от инициативите по отбелязването на Световния месец за борба с рака на гърдата.
Председателят на Комисията по здравеопазването към 42-то Народно събрание д-р Нигяр Джафер подчерта, че националната здравна система е подложена на сериозно изпитание в следствие наблюдаващата се тенденция за повишаване броя на пациентите със злокачествени заболявания.
Директорът на Първа САГБАЛ „Св. София" д-р Иван Костов, който е инициатор на събитието, съобщи, че по данни на Световната здравна организация всяка година в света се диагностицират около 1.38 млн. нови случая на рак на гърдата, а 458 000 умират от болестта. „Ракът на млечната жлеза се е превърнал в социално значимо заболяване и в България. Това е причината трите болници ВМА, УМБАЛ „Св. Марина"-Варна и Първа САГБАЛ „Св. София" да обединят усилията си в борбата с рака на гърдата в рамките на едномесечна кампания с безплатни прегледи при мамолог, психологически консултации и училище за бъдещи и настоящи майки", каза д-р Костов.
Ракът на гърдата заема 25.8% от всички онкологични заболявания в женския организъм, съобщи д-р Евгений Василев. Втора гинекология за онкохирургия на млечната жлеза на Първа САГБАЛ „Св. София". В България всяка година диагнозата се поставя на около 3800 жени, а около 1200 умират от болестта. В световен мащаб, а България не прави изключение, се наблюдава тенденцията честотата на рака на гърдата да се покачва най-рязко при жените след 40-годишна възраст. Данните сочат, че заболяването се проявява средно годишно при 136 българки във възрастта 35-39 години. След 40-годишна възраст до 80 години се наблюдава рязък скок на заболеваемостта.
„За прогнозата на рак на млечната жлеза най-важен е моментът на поставяне на диагнозата", каза доц. Георги Байчев от Клиниката по гръдна хирургия към ВМА. Той даде примр със САЩ, където 26.6% от новодиагностицираните са в III и IV стадий и само 0.7% са в 0 стадий. „Това се дължи на ниска здравна култура и стил на живот, генериращ онкологичен риск", каза доц. Байчев. Ракът на млечната жлеза е най-честото и най-скъпо онкологично заболяване в САЩ, което генерира годишно разходи за около 31 млрд. долара, включващи: 16.5 млрд. за диагностика и личение, 12.1 млрд. загуби от нетрудоспособност и смъртност и 2.5 млрд. за научни проучвания.
Проф. Генка Петрова - президент на българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи (ISPOR), изтъкна, че за да имат достъп пациентите до повече нови и ефективни терапии, е необходимо да се въведат иновативни модели на ценово договаряне.
Доц. Димитър Калев от Клиниката по медицинска онкология към УМБАЛ „Св. Марина"- Варна отбеляза, че създаването на Национален електронен регистър, специализиран за пациенти с карцином на гърда, може да оптимизира проектирането на бюджета и контрола на разходите за лекарствено лечение. Освен това регламентирането на предоперативния анализ може да спести следоперативни лекарствени процедури и разходи.
По време на форума бе излъчена кратка версия на документалния филм „Тя, Невидимата...", който разказва личната история на онкоболна жена.
В рамките на форума представители на държавни институции, съсловни организации в сферата на здравеопазването, на професионални и пациентски организации и директори на лечебни заведения обсъдиха възможностите за профилактика, скрининг и лечение на рак на гърдата, както и алтернативите за подобряване на достъпа на българските пациенти до съвременна терапия.