/КРОСС/ "Образованието в България е откъснато не само от бизнеса, но и от живота. Не само пазарът на труда няма връзка със случващото се в училище, а ежедневието и нещата, които предстоят на младите хора. Това заяви днес пред Дарик психологът и председател на Национален алианс за работа с доброволци Ренета Венева. По думите й компетенциите и уменията, които децата трябва да имат от следващия ден след завършване, са недокоснати в българското училище. Те са объркани, несигурни и силно зависими от възрастните хора.

„За 12-те години в училище никой не ги пита за тяхното мнение, идеи и решения. Младите хора са едни послушни слушатели. Когато си напълно откъснат от процеса на отстояване на позиция и създаване на промяна, ти се дистанцираш и демотивираш", добави Венева. Затова според нея не е чудно защо в 12-ти клас погледите на децата са пълни с много въпроси.

„Те са умни като потенциал, но с нулеви умения за справяне с живота", категорична бе Венева.

„Младите хора в България „чукат по масата" и „бият камбаната" за това колко некомфортно се чувстват в училище от много дълго време. Педагози, психолози и въобще всички, ангажирани с образованието на децата се правим на глухи за техните искания заради безсилието да се справим с част от въпросите, които те поставят. Налага се младежите да си отговарят сами и част от техния отговор е това, че те напускат България или не желаят да работят за развитието на своите общности, защото не знаят как", обясни Венева.

„Кога на един човек му е скучно - когато не участва. Младият човек иска и може да бъде активен. Когато не те учат да разсъждаваш върху проблемите, да намираш причинно-следствената връзка с изучавания материал, е много трудно да приложиш наученото в живота", допълни психологът.

В защита на педагозите в училище може да се каже, че те препускат през материала. Бърза се да се научат децата на много неща, а се забравя, че ученето трябва да носи наслада и забавление, особено в началния курс. Голяма част от тях тръгват с нежелание на училище, с негативна нагласа и страх от това дали ще се справят според очакванията. Децата много добре виждат, че възрастните - родители и учители, не са в синхрон в подкрепата си към тях. И у дома, и в училище наказанието продължава да бъде начинът, по който се общува с тях.

„Нашето поведение към децата е агресивно, думите и посланията, които използваме към тях - етикирането, иронията. Това се пренася и в тяхното общуване", категорична бе Венева.

Тя добави, че много по-често чува от колегите си педагози думите „трябва да", свързани с децата, отколкото „мога да".

„Младите хора могат да правят всичко онова, което изискваме от тях, ако посланията ни са подходящи и позитивни. Ние ги демотивираме като ги сравняваме едни с други, а не със собствения им ритъм и възможности", каза още Венева.

Според нея неформалното образование, интерактивният подход изискват време и обучени педагози, каквито вече има достатъчно. За съжаление обаче при това препускане през материала по всеки предмет липсва време за решаване на казуси, дебати, промяна на обстановката в класната стая.

„Няма по-затворена и консервативна система от образователната по отношение на допускането на нови форми, неформално учене, граждански организации на територията на училището", допълни Венева.

По думите й това го откъсва школото от процесите, които текат в живота.

„По отношение на ваканциите, свързани с религиозни празници не виждам нищо лошо да се случват. Проблемът не е там, а в това, че ние като педагози си затваряме очите за грамотността на децата, свързана с изучаването на български език. Празниците възпитават децата на толерантност и сензитивност към различността. Необходимо е обаче да сме абсолютно категорични, че в българското училище българските ученици трябва да знаят български език", каза в заключение Венева.