ЗА ВТОРИ път Нобеловата награда за мир се присъжда на организация, а не на личност. Миналия път тя бе дадена на Европейския съюз, който от години е затънал в проблеми и чиито лидери и държави членки не са в състояние да спрат лавинообразното развитие на кризисните процеси.

Благодарение на тази управленска немощ на ЕС отново надигнаха глава и заговориха с езика на омразата расисти, нацисти и други радикални групировки и течения. Тревожното е, че те успяват да укрепят общественото си влияние и вече поглеждат към властта, както се видя в една Франция.

Що се отнася до Организацията за забрана на химическото оръжие, която получи "Нобел" тази година, нейната мисия по обезвреждането на сирийския арсенал (включващ над 1000 тона химически вещества, от които над 300 тона токсичен газ зарин) започна едва на 1 октомври. Да не говорим за някакъв принос за мира в Сирия, който все още е отвъд хоризонта. Така че наградата от 1,25 млн. долара е по-скоро един чисто политически жест.

Не е изключено това да е компромисно решение, с което норвежкият комитет да си е измил ръцете пред натиска за присъждането на наградата на Путин - човека, на чиято съвест лежи потъпкването на правата на човека в Русия и 100-те хиляди жертви на подкрепяния от него режим в Дамаск.

Разбира се, това не означава, че трябва да подценяваме ролята на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО). През периода 1997-2013 г. тя е успяла да обезвреди и неутрализира до 81% от световните химически арсенали и над 57% от бойните глави с токсичния газ зарин. Пак през този период тя успя и да ликвидира над 57 хиляди тона химическо оръжие в Ирак, Русия и САЩ. Цялата тази дейност обаче остана далеч от медийния интерес и до голяма степен не бе оценена от световната общност. Същевременно това е предупреждение към всички останали държави, които притежават подобни оръжия, натрупвани за всичките тези години след катастрофалния опит от Първата световна война.

Трябва обаче да се отбележи, че новата мисия на организацията е заредена с проблеми, което подхранва съмненията, че тя ще може да бъде изпълнена в предварително определения срок. Главната причина е самият сирийски режим, който за изминалите 50 години от идването на баасистите на власт се превърна в пословичен с уменията си да заблуждава и да прилага тактиките на протакането и другите методи на надлъгване.

Естествено, най-сериозното предизвикателство ще бъде продължаващият военен конфликт и липсата на гаранции за сигурността на мисията. Според признанията на самия режим седем от химическите бази, в които е складирано това оръжие, се намират в зоната на бойните действия Поради този факт всички западни и руски наблюдатели са наясно с трудностите по пътя на премахването на сирийските химически арсенали. Подобен извод се налага и от отлагането на крайния срок за ликвидиране на химическите арсенали на самите САЩ и Русия, което бе договорено да приключи в края на тази година, но ще се проточи до 2020 г.

Особено важно е признанието на експерта по стратегически и политически въпроси на ОЗХО Даниел Ралф, според когото сирийската мисия ще включва предимно проучвателна и верификационна дейност, тъй като липсват нужните за реалното им премахване съоръжения и технологии в самата страна.

При това според него "...нашите експерти няма да извършват самото унищожаване на оръжията, а само ще наблюдават операцията и ще оценяват доколко въпросният арсенал е бил ликвидиран". Това означава между другото, че организацията ще разчита страните членки да предоставят наред с нужната финансова подкрепа специална екипировка и експерти с опит в унищожаването на химическо оръжие. Този тип експерти са аташирани към армиите и военните учреждения на страни с опит в тази област като Германия, Швеция, САЩ и Япония.

Връщайки се към решението на Нобеловия комитет, трябва да припомним, че не всички носители на престижната награда за мир имат реален принос за международната стабилност. Президентът Обама например не успя да постигне мир нито в Афганистан, нито в Ирак, нито в Сомалия. Неговият неуспех е особено очевиден в Сирия. Спорни са и амбициите му да се справи с ядрената заплаха от Иран. Други примери са бившият палестински лидер Ясер Арафат, бившият премиер на Израел Исхак Рабин и тогавашният външен министър на Тел Авив Шимон Перес, които не успяха да постигнат палестинско-израелски мир.

Затова може да се каже, че макар и косвено, големият победител в надпреварата за тази престижна награда е самият... Башар ал-Асад, който за един ден се превърна от "новия Хитлер" (по думите на Обама) в надежден международен партньор, заслужил похвала от самия Кери, без при това да прекратява ликвидирането на собствения си народ с използването на целия останал арсенал от бомби, артилерия и ракети. Това засилва впечатлението, че с последните събития политическото решение на конфликта става все по-трудно постижимо.

Коментар на Мохамед Халаф, журналист; "24 часа"