/КРОСС/ Напълно съгласен съм с казаното от Иван Костов вчера. Налага се да разясня на някои мои ФБ-приятели, които изглежда не са разбрали добре какво точно е казал Костов, разяснява в социалната мрежа Вени Марковски.

Бившият лидер на ДСБ Иван Костов гостува вчера на Росен Петров в предаването "Нека говорят" на бТВ.

Костов не се обявява против правото на всеки един гражданин да протестира. Той не се опитва да си купи медийно отразяване, пише Марковски. След 24 години в политиката, Иван Костов няма нужда от подобни неща. Той простичко казва - и за мен това е една от основните черти на интервюто му:

"Аз не искам никой да бъде демонизиран в тази страна.
Това чувство е непродуктивно, то не носи абсолютно
нищо, то разпалва песимизъм, негативизъм сред хората,
кара ги да бъдат нещастни."

Допълвам го с две наблюдения:
- парламентарната опозиция (по същество това е само Бойко Борисов) се държи така, сякаш е малко момченце, на което някой току що му е взел играчката и то се тръшка на пода, плачейки, ритайки и викайки "Искам си играчката-а-а!";
- В страната масово се говори и пише срещу бежанците, евреите, арменците, циганите, турците, хомосексуалните хора, чужденците и т.н.

Демонизирането, говоренето срещу някого, за мен е начин да разбера кой човек е читав и кой - не. Ако някой говори лошо по адрес на другиго зад гърба му, кой е по-нечитавият? Ако журналист напише статия, в която използва източници, пожелали анонимност, а той ги разкрие, кой е човекът без морал? Ако помогнеш на някого, а след това му го натякваш на четири очи или публично, помощта ти безкористна ли е?

Впрочем, демонизирането е налице по принцип по отношение на всеки, който е малко по-известен в обществото. Ето произволен и непълен списък: Тома Белев бе демонизиран, че брои делфини, аз - че съм агент на ЦРУ (пак добре, че не на руската ФСБ/КГБ/), Юрий Асланов - че е брат на Станишев, Богомил Бонев - че бил служител на някакъв пловдивски "олигарг", Явор Дачков - че е близък до Алексей Петров, Бойко Борисов - че не обичал да губи на тенис (или това май беше вярно?) и т.н., и т.н.

Единствено за Цветанов няма демонизиране - той наистина си е задочник по физкултура с липса на правна култура, който стана вторият човек в историята на България (след Муамар Кадафи) обявил лекари за детеубийци, пише още Марковски ипита:

Вие как мислите - защо се стига до това демонизиране? Защо искаме политиците ни да са идеални, но имаме точно обратните искания към нас самите си?