Хората, които нямат пари винаги имат цигари! До това трайно заключение ме е довела житейската неволя да бъда слушател на човешката мъчнотия, споделена на по цигара.
По-впечетляващото обаче е, че в тая сентенция явно вярват група димящи - под - герба мефистофели, решили да изпълнят докрай предизборното си обещание да направят уверен скок към съживяване на икономиката ни. В случая тая стремителна цел е оправдана с необходимостта от засилка, сиреч две крачки назад - едната в законодателството ни, а другата с представата ни за здравословна среда на живот.
И тъй засили се народа с две крачки назад:
Дежурните поклонници на безверието дочакаха белия пушек от комина на най-висшия храм на правораздаването, за да посрещнат вестителя на политическото възкресение. Този младенец обвит в пелената на народната обич се възнесе в своето тайнство и смирено ще дочака чудото сполетяващо често гладния ум на българина, за да се появи отново с човешки образ, дарявайки ни с права и сигурност. А тримата влъхви дето заровиха в пепелта най-жаркия въпрос на съвремието ни поднесоха своите дарове: пушек, пушек, пушек за всички!
В тази димна завеса сега свети звездата на българската икономика - наемният труд в обществените заведения, сиреч тези, в които социумът се пие в плитки чаши с малко лед, за предпочитане отлежал. Именно тука бедния българин ще лигави тютюна, а кръчмарят му ще бъде щастлив, че тая зима няма да подгрява плочките на тротоара със скъпо, синьо гориво. Така навярно законодателят ще постигне най-съкровената си цел да затвори необятната светлина на социалната идея в малка стъкленица, която като легенда да се носи от маса на маса, за да оправдае съществуването на разклатеното парламентарно мнозинство.
- Глупава страст! - възкликвам и аз като Щастливеца в своя фейлетон. - Страст за власт!
Дори в гнева си бих поискал наред с пушалните в закрити помещения да бъдат въведени вомиторий (помещения за повръщане в древен Рим), та да може тези, които не сме поддали съзнанието си на порока да бълваме там горчилката, която сме стаили в себе си от липсата на здравословна среда на живот и адекватна грижа за нея, от липсата на прозрачно управление и от грубото обезценяване на труда ни.
В тютюнопушенето няма нищо лошо, когато е личен избор, но е пагубно, когато оправдаваш с дима му липсата на адекватни мерки за заетост и насърчаване на бизнеса.
Нима ще повярваме, че порокът на бедните може да е преимущество на богатите?

Коментар на Георги Кардашев