Неписано правило в класическия PR гласи, че когато не можеш да решиш даден проблем, трябва да създадеш друг, който можеш да решиш и с който да отвлечеш вниманието на обществото от първия.

Практиката досега е доказала, че тази система работи безотказно в енергетиката. Например, когато се заговори, че "Белене" е много неизгоден проект, някой се сеща да каже, че руснаците ще ни осъдят заради спирането му. Или пък когато проблемът с дълговете в енергетиката опре до кокала, веднага се появява управленец, който да освежи

вечната тема
за цените

на тока и парното и как може да ги намалим. Хората, естествено, се връзват - когато само за сметките за ток, парно, газ и вода отиват повече от 14% от доходите им всеки месец, изобщо, ама изобщо не ги интересува състоянието на енергетиката.

Битовизмът така ги е сграбчил за гушата, че само срив в системата - разбирай прекъсвания на тока, може да ги накара да обърнат внимание и на този ефект от играта с цените.

В тази ситуация най-учудващ е дебатът за промяната на закона за енергетиката, който се води в едноименната комисия в Народното събрание. Не че законът няма нужда от промяна, но вместо разговори как да се решат поне част от проблемите в сектора, се дебатира как да бъдат облекчавани условията за неизрядните платци на енергото.

Всичко това става на фона на тецове, които все повече затъват заради парите, които не могат да си вземат от държавната Национална електрическа компания (НЕК), на фона на нароилите се като гъби след дъжд екоцентрали, които не могат да работят, защото няма за кого. Изобщо - на фона на българската енергетика, която отдавна е забравила думата "иновация".

А държавата продължава да дава лоши примери:
- Дружествата в енергетиката са се овъртели в омагьосано кълбо от дългове, в което всичко започва от държавата. НЕК дължи пари на почти всички производители в страната. Те от своя страна не плащат на доставчиците си, част от които са частни фирми.

Тогава защо се учудват управляващите, че хората се замислят, преди да си платят сметките? Нали и самата държава не го прави в лицето на НЕК? А НЕК няма пари, защото първо е похарчил над 1 млрд. лв. за спрения вече проект "Белене" и второ, именно тази компания обира негативите от поредното "възможно" поевтиняване на тока.

- Злоупотребите в държавните енергийни дружества не спират. Ако разгледаме отчетите на Агенцията за държавна финансова инспекция и на Сметната палата от няколко години насам, ще забележим, че сред най-честите нарушители на финансовото законодателство са държавните дружества.

Най-пресните примери са от приключили през третото тримесечие на тази година проверки в НЕК и в ТЕЦ "Марица-изток 2", за които "Труд" вече писа. Накратко - ръководствата на двете дружества са харчили държавни пари без да се съобразяват със закона за обществените поръчки.

- Държавата продължава да мери с двоен аршин в енергетиката. За нея е нормално държавният Български енергиен холдинг да дава консултации и да оказва финансови и правни услуги на дъщерните си дружества, но същото това е недопустимо за частните доставчици на ток ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго про".

Идентична е ситуацията и с проверките - частният сектор в енергетиката е подложен на постоянен натиск чрез регулаторни одити и публични критики, докато проверките в държавния обикновено минават почти незабелязано.

- Инвестициите на енергийните дружества сериозно изостават. Постоянно се говори за умни мрежи, умни топломери, умни електромери, които ще ни намалят сметките. И постоянно регулаторът отлага включването на разходите за тях в същите тези сметки.

Дори и текущите ремонти за поддръжка на мрежата се свиват. Най-ярко доказателство за ситуацията е фактът, че двама от общо трите доставчици на ток в страната - ЕВН и "Енерго про" водят дела срещу България заради умишленото им довеждане до загуби.

- Държавната комисия за енергийно и водно регулиране продължава да бъде независим орган единствено в смисъла, че от нея нищо не зависи. Ведомството, което би трябвало да определя политиката в енергетиката и да регулира пазара, се ръководи по политически

директиви отгоре

И последните две поевтинявания на тока от тази година са само последните два примера от богатата практика на комисията.

Или да обобщим - от дойна крава енергетиката все повече се превръща в сериозен проблем. Само че депутатите не се занимават с това как да вдигнат на крака сектора или поне да затворят част от най-големите пробойни в него, а нищят кога точно да се спира токът на тези, които не си го плащат.

И не че темата не е важна, но със сигурност никой няма да се сети за нея, когато изключи централния шалтер на енергото.

Коментар на Цветелина Катанска, в. "Труд"