... Оказало се, че първият архиепископ в Англия бил ваш богомил. Ето сега - у нас са унищожавали, но са я запазили пък оттатък...

Това е част от книгата на Магдалена Асенова „Петър Димков - откровено".

Тя е по документален запис на почти четиричасов разговор с Петър Димков, проведен на 15 април 1981 г. в дома на народния лечител. По онова време Магдалена Асенова е журналистка и прави интервюто в ефира на БНР. Легендарният природолечител е на 95 години, но с готовност се съгласява да говори пред репортерския микрофон - наясно е, че му е предоставена ненадейна възможност да остави част от най-важните си послания към българите.

Близо 30 години по-късно можем да се докоснем до мъдрите прозрения, до дълбоките познания на Лечителя. Това е необикновена изповед-завещание за българската история и фаталните за нея грешки, за ролята на доброто и злото, за билките и за хората, за чудотворното въздействие на песента и пеенето, за тайната на дълголетието.

Ето откъс от книгата, публикуван от ydara.com:

Действително не си знаем историята. Що я криете, бе? Защо не я кажете на народа - да се гордее? Писателката Вера Гюлгелиева, която пише върху исторически сюжети, един ден ми каза, че нейна приятелка, английска писателка, й писала: Вера, радвай се, има едно голямо откритие. Знам, че ти се интересуваш и пишеш за богомилите.

Сега в Шотландия възстановявали най-стария и голям замък. И какво открили там? Зазидана една колосална библиотека само с богомилска литература.

Оказало се, че първият архиепископ в Англия бил ваш богомил. Ето сега - у нас са унищожавали, но са я запазили пък оттатък.

Да е жива и здрава Людмила Живкова, че благодарение на нея по света разбраха за нашия малък български народ, че го е имало, че е давал и разнасял култура и духовност а не е грабил.

Като била в Швеция, на Аксиния Джурова й казвали: Елате, вземайте! Книгите не могат да отидат при вас, но тук има ксерокси, възползвайте се! И безплатно ще ви се даде... Ако трябва, и платете!

Там се намирали много интересни сведения за богомилите. Нали и нашият Николай Райнов, когато превеждал „Песента на Нибелунгите", много страдал за това, че у нас цар Борил го криеха. По искане на гръцкия патриарх обявяват и у нас Вартоломеева нощ. Само през една нощ са избили 450 хиляди души и са принудили стотици хиляди хора да тръгнат голи и боси и търсят спасение по света. Така е, когато един народ изпадне в голяма беда. До такава паника се е стигнало.

А нашите прикриват това. Нека се знае, че това са го правили наши боляри - подлеци и предатели на народа. И Райнов в книгата за Нибелунгите пише така: И когато българските богомили голи и боси минаваха през нашите държави, за да си търсят ново отечество, правеха впечатление, че всеки си имаше две торбички: в едната си носеше хлебец, а в другата - билки. Лекуваха хората из Европа, а те им даваха хлебец. Старейшините им пък - съвършените, - познаваха болестите по очите (клон в медицината открит преди десетина години).

Кой ги е научил на тази дарба? Аз знам: Боян Мага ги е научил. Ето корена на природолечението. Богомилите дадоха на Европа Реформацията. Прочетете Раковски какво пише: Една голяма маса българи се заселва в Италия, в Ломбардия. Там се криели, гонени от папата. Данте също от богомилите научава легендите за живота в „Горния" свят И което е научил, го пише в поетична форма. Чисто богомилско учение. И в Ломбардия, и навсякъде са все наши богомили. Във Франция са катари. Има бугри, албигойци и всякакви - все богомили...

Трябва да се гордеем с историята си! Чие дело е например Хагската конвенция да не се избиват пленниците? Пак е българско дело. Когато богомилите помагат на цар Иван Асен да се справи с тоя гад Борил, който убил баща му, целият народ го посреща с почести - още дори не оформил държавата си. Тогава гърците, въпреки че имат сключен договор, с коварство използват да ни окупират Но когато царят ни тръгва на поход за защита, Бог ни помага, защото народът му казва: Не бой се, целият народ е с теб.

И както се вдигнахме всички при Ивайло, така и при теб ще го сторим. И победиха. Какво направиха? Императорът пленен, войските му също до един пленници. И тогава съветниците богомили на нашия цар го учат: Не бързай! Покажи на целия свят, че България има нов цар, който не убива пленници. И тогава ще видиш какво ще стане с България.Царят ни тогава събира всички свои вождове, боляри и прочее и се обръща към пленените: Ромеи, вие си изпълнихте вашия дълг към своя император и вашата държава. Бихте се като добри войници. Сега сте наши пленници. Аз ви подарявам свободата, вървете си и кажете, че в българия има цар, който не убива пленници! Ония са стъписани. Смеят се. Много от тях плачат. Какво да правят? Най-после тръгват, но все се обръщат. Страх ги е да не е капан.

А когато наближават крепостите си и ги питат: Вас не ви ли убиха? - Не! - отвръщат. -Там има нов цар, той не убива пленници. Подари ни живота.И така тръгва животът у нас. През царуването на цар Симеон почти няма войни. Това е и Златният век за страната ни. Но защо не го казвате това на народа си бе? Защо го криете? Нека се гордее! Ето, това сме били - гордейте се! Да ни свалят всички шапка, а не да ни смятат людоеди. Сърбите от мухата правят слон. а ние от слона - вирус. Трябва да се знаят тия неща... Така беше... Извинете. Поувлекох се (смее се през сълзи)."