/КРОСС/ Решението на парламента за мораториума за продажба на земя на чужденци може да се коментира като продължение на играта на "Атака" от първия вот на недоверие и "изчезването им" в Брюксел. Разбира се, тази игра е невъзможна без интереса на ГЕРБ
и противоречията вътре в БСП.

Безспорно първия поглед показва див популизъм, стремящ ако не да се възползва, то поне да не настрои общественото мнение срещу себе си. За българина земята винаги е била голяма ценност и заплахата да бъде изкупена от чужденци ражда страх. Рационалните аргументи за България като член на ЕС, подписала договори, едва ли може да промени враждебността към това чужденци да купуват земя.

И тук идва вторият пласт. Ако ги нямаше политическите калкулации, които правят всички играчи, едва ли щеше да се стигне до този безполезен акт.

На първо място тук е стратегията на "Атака". Всички някак си постоянно забравят, че днес това е балансьорът в парламента. Националистичната формация очевидно понесе най-големите щети от подкрепата на правителството и има две цели. Първата е
да излезе от ролята малкото лудо братче, което гледа как големите си играят. Втората не по-важна цел е да си върне електората, който загуби с подкрепата на правителство, в което участва ДПС.

Последни данни показват, че "Атака" успява да стабилизира електората си. Досега те нямаха варианти за сваляне на правителството - това би означавало невлизането им в следващия парламент, т.е. излизане от политиката.

Сега се очертават обаче обстоятелствата, които им дават няколко популярни теми, които те използват за да привлекат отново част от електоралната си периферия. Мораториумът за земята е една от тях.

Интересът на ГЕРБ е видим - тестване възможността да разцепи парламентарното мнозинство с "Атака". Те вероятно преценяват, че това няма да им нанесе особена щета,
защото Конституционният съд ще обезсили този мораториум. Техния електорат е достатъчно устойчив, както показаха месеците след изборите и критиките от Реформаторския блок едва ли ще нанесат някакви вреди.

Колкото до БСП, вотът в полза на мораториума от 59 червени депутати явно се дължи на настроения да не загубят популисткия вот, но на втори план проблясват настроения срещу ДПС и ръководството на БСП.

Следващият стъпка в играта на "Атака", която ГЕРБ вероятно отново ще подкрепят, е темата с бежанците. Тук политическият пласт е важен, но по-важна е оценка на рисковете по същество.

Основния проблем е, че ние знаем твърде малко за потенциала на тази криза. По-лошо е, че хората които взимат решения, знаят също твърде малко. Имаме ситуация, в която към лавината от сирийски бежанци в Турция се вливат и икономически емигранти от Близкия, Средния изток, Северна и дори екваториална Африка. Турция премахна визите си за голям брой държави с цел да си улесни туризма и последствието е че
се превърна най-големия път на емигранти към Европа.

Нека припомним, че преди гражданската война в Сирия около 70-90 хиляди човека годишно нелегално минаваха през турско-гръцката граница. Сега обаче има промяна: ако преди нагласата беше - влиза се в Гърция и оттам се стига до Европа, сега този маршрут става много труден, след като Гърция затвори практически границата си.

Виждаме алтернативата да се влезе директно в Италия по море по човешките трагедии от последните седмици.

Другото трасе, обаче е България То очевидно е по-достъпно от морския път. Различни проучвания на специализирани организации сочат, че има рязка промяна в нагласите на емигрантите и те избират пътя през България. Очевидно вълната се насочва към нас.
След известно колебание в България в момента започна да говори за изграждане на стени, развиване на инфраструктура. Да споменем, че дори Съединените Щати признават че въпреки техните огромни ресурси - електроника, стени и т.н., залавят само половината от нелегалните емигранти.

Но да допуснем, че за няколко месеца построим стена по границата. Големият проблем е, че границите на ЕС не са границите на САЩ. САЩ имат детайлен договор със своята южна съседка и нелегалните емигранти, който се залавят бива приеман обратно от Мексико. При нас, от другата страна на границата е Турция, която няма договор за реадмисия с ЕС. И тук възниква въпросът какво точно правим с хората, които залавяме по стените.

Бутаме ги обратно?
Нека погледнем от гледната точка на наша южна съседка. Само сирийските бежанци там сега са вече над 600 хиляди. Икономическият интерес на Турция е търси намаляване на разходи по тези хора.

Друг проблем е отсъствието на механизъм тези хора да продължават към Западна Европа, каквито са очевидно плановете им. В случая с Гърция, например (преди тяхната стена) те умишлено пропускаха нелегално влизащите без да ги регистрират като бежанци, за да не им ги връщат по Дъблинската конвенция. България не го правеше, съответно бежанците продължаваха към Западна Европа, там ги хващаха и ги връщаха у нас. Те, вече бяха похарчили парите си и засядаха у нас. Подобни истории може лесно да срещнем ако се разходим от бул. Мария Луиза в София до ул. Никола Петков. Това обаче беше времето, когато 100-200 човека влизаха на година. Сега толкова влизат на ден.

С две думи, никой не знае какво ни очаква. Никой не знае какъв процент от тези 2 млн. бежанци от Сирия ще тръгне през Турция, какъв процент от заклещените там икономически емигранти от третия свят ще се присъединят към тях. Не знаем и каква ще е тенденцията - дали ще се обезкуражат, като разберат за условията тук, и ще предпочетат да останат в Турция или ще предпочетат рисковия път през Средиземно море?

Очевидно обявеният прием от Франция, Германия и останалите ЕС страни не може да реши проблема на хората, които влизат в България, чакат в Гърция, Турция, Йордания, Ливан, Египет.

Една от причините бежанците да се насочват към България е ксенофобията в Гърция след вълната от имигранти. Тук се връщаме пак към тайните политическите стратегии. Атака и залагащите на националстическия нагон формации вероятно усещат, че предстоят трудни времена, ако потока бежанци не секне. Да добавим и това, че в управляващата коалиция има и ДПС и виждаме, че рискът от националистически настроения става още по-голям. Така че случките с партийните калкулации около земята са вероятно само прелюдия към следващите - за бежанците.

                                                                                                              Тихомир Безлов, 24chasa.bg