/КРОСС/ Като гражданин, като родител, като университетски преподавател и като бивш политик, натоварен с огромно чувство на вина, че бях от първия и истински Съюз на демократичните сили, който не успя да се пребори за демократична, европейска, модерна и развита България, аз нямам колебание в отношението си към протестите през цялата тази година и към сегашната, на моменти отчаяна, но при все това вдъхновена съпротива на част от студентите.

Позицията е на Николай Слатински, изразена в личния му блог.
  
Ще кажа тук само следните четири неща, пише Слатински:
  
Първо, моята гледна точка е свързана с драматичното осъзнаване на необходимостта България да се промени - за да се спаси.
И поради това подкрепям със сърце и с разум всичко, което дава шанс за промяна, дори да не е по-по-най-правилното (вероятно) и съвсем напълно естетичното (може би) в редица очи. И съм категорично и убедено против това, което циментира статуквото и досъсипва България, дори да има резонни аргументи в някои неща от неговите действия.

Второ, не искам да се бия публично в гърдите за своята подкрепа към студентите, защото не желая по никакъв начин да хвърлям сянка върху акцията им - за да не каже някой - ето и този се прикачи към тях, защото много му се иска да ги използва за своето връщане в политиката!

Трето, колкото и както ние по-възрастните да подкрепяме младостта, младите хора на България, това е преди всичко ТЯХНАТА борба - защото те се борят да си отвоюват България
от проваления Преход,
от огромната маса пасивни и примирени, махнали с ръка и свели глава, озлобени и отчаяни, тихи и безгласи "мнозинства",
от корумпираната и алчна, реакционна и популистка политическа каста
и от олигархичното, антинационално и антибългарско задкулисие.
Младите хора искат да си отвоюват България, за да живеят нормално в нея, а не да се спасяват от нея с бягство и обръщайки се с гняв назад, казвайки с горест и жал: Няма да им живеем в тази скапана държава!

Четвърто, нека, ако може всички, а ако не може всички, то поне част от хвърлящите злоба и буквално помия (както направи например един доскоро несъмнено уважаван от мен и отскоро вероятно склеротизирал професор) по протестиращите студенти,
да не разглеждат техните сегашни действия изолирано, сами по себе си, като отделен акт,
а ги осмислят като поредната, радикална крачка в една вече много дълга, агонизираща страната политическа и морална криза!
А също така, вдигналите ръка да осъдят и охулят сърдитите и гневни студенти, нека не се взират само и единствено в протестиращите, а насочат поне 1% от своя гняв и негативните си преценки и към онези, срещу които се протестира.
Защото онези, срещу които се протестира са ключова, перманентна и вечно присъстваща част от дълбоката причина, от истинското зло, което като раково образувание разяжда България и изпива съпротивителните й сили.