"Лошо използваме нашите ресурси", предупреди Умберто Еко, като имаше предвид образованието и научните изследвания. После си спомни шегата на бившия министър Тремонти, когато бе съкратен бюджетът на правителството на Берлускони: "Някои бяха казали, че с култура не можеш да се нахраниш, но ето, че във Франция културата дава възможност да печелиш нелошо за насъщния." (Джулио Тремонти бе финансов министър на Италия през 2008-2011 г. - бел. ред.), пише в. "Стампа", цитиран от в. „Сега".

Умберто Еко току-що публикува в Италия "Историята на легендарните места и земи" (Storia delle terre e dei luoghi leggendari (Bompiani). В Ню Йорк той пристигна да изнесе в ООН лекция на тема "Срещу загубата на паметта" и да представи своята EncycloMedia, нова цифрова енциклопедия, създадена в сътрудничество с EM Publishers на Корадо Пасера и Данко Сингера. С писателя се срещнахме след това събитие, организирано от посланика Себастяно Карди в италианското посолство.

Ето част от интервюто с Умберто Еко:

- Какво лошо има в това, че някой търси в интернет датата, на която Никсън е избран за президент на САЩ?

- По принцип няма нищо лошо. Винаги съм казвал, че образованият човек не е този, който помни рождената дата на Наполеон, а този, който може да намери търсената справка за пет минути. Но не може да тръгваш от пълното незнание. Ако някой няма представа дали Никсън е бил президент преди или след Кенеди, това вече е лошо.

- Ние губим общата или качествената памет от излишъка на информация в мрежата?

- И двете. Често се налага да чуваш, че студенти от университетите не знаят дори кой е Де Гаспиери (Алчиде де Гаспиери е италиански премиер и външен министър през трудния следвоенен период от 1945-1953 г. - бел. ред.).

- Какви са проблемите, свързани с такава загуба на паметта?

- Ще посоча няколко примера. Ако Хитлер бе прочел "Война и мир", би разбрал, че идеята да окупира Русия е неправилна. Ако Буш бе прочел историята на западните нашествия в Афганистан, би направил друг избор.

- Дали полемиката, разразила се във връзка с погребението на Прибке, е пример за вреда, нанесена от загуба на паметта? (Починалият наскоро нацистки военнопрестъпник Ерих Прибке бе осъден през 1998 г. в Италия на доживотен затвор заради избиването на 335 цивилни италианци през 1944 г. - бел. ред. )

- Това е проблем от обществен калибър. Не мисля, че хората са забравили за неговите престъпления.

- И така, EncycloMedia предлага обширна информация, подобно на "Уикипедия" и други енциклопедии в интернет, но филтрирана и гарантирана.

- Несъмнено. Проблемът на интернет е, че информацията е твърде обширна, а източниците й често са неизвестни. EncycloMedia обаче позволява да се намерят връзките, което мрежата не позволява. Например, някой търси в интернет сведения за Бетовен, но не знае дали той е мислил за Наполеон, когато е писал "Ероика". Нашата енциклопедия позволява това да бъде намерено.

- В света доминират "големите данни" (Big Data), информация за всичко и за всички, която се използва и в политиката. Дали това застрашава личния ни живот?

- Личният живот малко ме вълнува. Аз съм ползвател на интернет, но привилегирован, защото образованието ми позволява да филтрирам информацията. Телевизията стана благо за бедните, защото с нейна помощ те научиха италиански, но бедствие за богаташите, които започнаха да гледат телевизионни програми, вместо да ходят на опера. Интернет прави обратните неща - той е благо за богатите, които умеят да го ползват, и зло за бедните (естествено бедните не в материално отношение), които не могат да различат доброто от лошото в интернет.

- А Big Data не ви ли плаши?

- Това е проблем не на културата, а на политиката. Какво значи да живеем в общество, в което всички знаят, че в 18.30 ч. аз съм излязъл на магистралата, водеща до Варезе? У мен се създава впечатлението, че в края на краищата всички тези събрани данни ще престанат да интересуват когото и да било.

- Днес информацията се предава и чрез социалните мрежи, но писатели като Джонатан Франзън твърдят, че това нанася вреда. Вие как мислите?

- Аз не влизам във Facebook, в Linkedin и която и да е друга социална мрежа. Те не ме интересуват, не искам да се разсейвам.

- Вие сте в ООН в момент на голяма неопределеност. Изглежда никой вече не управлява света. Тази дезориентация свързана ли е с излишъка на информация, която често е погрешна?

- Има прояви на анархия, но отговор на този въпрос не мога да ви дам.

- Преди известно време нарекохте себе си "трагичен оптимист". Това все ли е така, или вече надделява песимизмът?

- Все още се опитвам да бъда оптимист, трагически.

- И така, ще се справим ли независимо от изоставането на Италия?

- Може би. Ако пък не се справите, аз няма да съм свидетел на това.