/КРОСС/ Съюзът на българските медицински специалисти бе домакин на пресконференция на тема: „Иновациите в биотехнологиите - медицина на бъдещето. Участие в брифинга взеха проф. д-р Тодор Попов - почетен председател на Съюза на българските медицински специалисти (СБМС); проф. д-р Емил Паскалев - председател на Българското нефрологично дружество (БНД); проф. д-р Георги Михайлов - национален консултант по клинична хематология и член на ръководството на Българското дружество по клинична хематология и трансфузиология (БДКХТ) и д-р Красимира Чемишанска - генерален мениджър на Амджен за България.
Повод за събитието е предстояща научна конференция, организирана от Амджен България, на която над 100 медицински специалисти и експерти от страната и чужбина ще обсъдят развитието на биотехнологиите и новите възможности за лечение в ключови терапевтични области като онкология, хематология, нефрология, кардиология, ревматология, ендокринология и др.
„За нас е чест да сме партньор на подобна научна среща. Съюзът на българските медицински специалисти обединява над 70 дружества и асоциации от всички области на медицината и негова основна мисия е продължителната медицинска квалификация на българските лекари и предоставянето им на своевременна информация за най-новите достижения в отделните медицински области", заяви проф. д-р Тодор Попов.
Той допълни, че такива образователни инициативи надграждат познанията на родните специалисти за нови научни открития и развитието на иновативни подходи, като по този начин българските пациенти ще имат достъп до най-съвременно лечение.
„В съответствие с глобалната стратегия на компанията за сериозни инвестиции в областта на науката, насърчаване на научния обмен и образователния процес, една от основните цели на Амджен България е българските лекари да се запознаят с последните достижения на медицинската наука и биотехнологиите в лечението на редица значими заболявания", коментира д-р Красимира Чемишанска.
Тя допълни, че понастоящем около 20 % от всички лекарства в света са произведени по методите на биотехнологиите, като те осигуряват шанс за по-ефективно лечение на повече от 350 милиона пациенти по света. Над 300 на брой са в клинична употреба, одобрени от регулаторните агенции, а около 900 са новите молекули, които са в различен период на клинични проучвания. В момента четири от всеки пет нови лекарства в процес на разработка са биотехнологични.

Д-р Чемишанска разясни, че за разлика от традиционните лекарства, които са химически съединения, получени чрез синтез в лабораторни условия, биотехнологичните медикаменти, са продукт на живи клетки или живи организми. Когато се разбере например точно кой ген или генна мутация са „виновни" за определено заболяване, с методите на генното инженерство, генетичната информация се вкарва в живи клетки и организми и те започват да произвеждат в достатъчно количество от този белтък, така че той да може да се използва като лекарствено средство.
Именно тази основа, на която се създават биотехнологичните лекарства, ги прави високо специфични. Те много точно се прицелват върху основния причинител на болестния процес. В редица случаи, след определяне на генетичния профил на пациента, се решава дали едно лекарство ще бъде подходящо за него или не.
Проф. д-р Емил Паскалев представи данни за приложението на биотехнологиите в нефрологията и лечението на бъбречната анемия. Той припоми, че през 1989 г. в САЩ за първи път е лицензиран рекомбинантния човешки еритропоетин, предназачен за лечение на бъбречна анемия. Това е едно от първите приложения на биотехнологичен лекарствен продукт в историята на съвременната медицина, което е довело до коренна промяна в качеството на живот на болните.
Той допълни, че бъдещето на биотехнологиите в нефрологията се крие в разработване на успешни модели за регенериране на бъбречна тъкан със стволови клетки и за установяване на гените, отговорни за отхвърляне на бъбречен трансплант. Това дава надежда за преодолояване на проблемите на хората с бъбречни заболявания.
Проф. д-р Георги Михайлов запозна аудиторията с основните тенденции през последните години в лечението на хематологичните заболявания.
„Хематологията е високотехнологична медицина и терапевтичните подходи са комплексни, решенията са огромна отговорността за целия екип. Благодарение на биотехнологиите в клиничната практика навлизат таргетни терапии за заболявания, за които до момента не е имало ефикасно терапевтично средство. Биотехнологиите са настояще, но и бъдеще за медицината, те са новата философия в търсенето и откриването на лечение за различни болести - от редки до масови социално значими", каза още проф. Михайлов.
Той подчерта, че светът все още се намира в зората на биотехнологичните възможности, но изрази надежда, че 21-и век ще бъде определен за века на биотехнологичната революция. Една от причините за твърдението му са постиженията в борбата с онкологичните заболявания. „В момента в света се разработват антитела, които носят закачени за себе си определени вещества. Тяхната цел е да проникнат само в раковите клетки и да ги унищожат по безболезнен и безопасен за организма начин", допълни проф. Михайлов.