/КРОСС/ Гражданско движение "България без цензура" и Център за Демографска политика проведоха съвместна кръгла маса на тема "Образование, култура и нравственост ". Дискусията e част от кампанията "10 разговора за България", която има за цел да постави за обсъждане болните за страната ни теми и да изгради стратегии за тяхното разрешаване. Като основни проблеми бяха поставени темите "Безумия в образованието и науката" и "Деградация в културата и нравствеността".
Ето и подробно някои от изнесените факти по двете теми, представени от проф.Петър Иванов от Центъра за демографска политика (www.bgdemography.eu):
"Безумията в образованието и науката"
1. България е на първо място по неграмотност в Европейския съюз. За 2012 г по грамотност (Literacy) сме на 53-то място в света, далеч пред нас по грамотност са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Тонга и др. (http://www.photius.com/rankings/population/literacy). Според доклад на ЕК по Конвергентната програма за 2012-2015 г., процентът на хората с трудности при четене у нас е най-високият в ЕС. Неграмотните българки граждани, по данни на ЦДП, вече са между 50-60%. По официални данни 41% от лицата до 16 години са неграмотни (за сравнение, във Финландия този процент е 8,1%). Социалното министерство посочва, че близо 70% от хората без работа у нас са напълно неграмотни. Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на МОНМ вече над половината от учениците в 1-3 клас нямат за майчин език българския език. Те имат проблеми при усвояването му.
2. Интелигентността на нацията (National IQ Scores) намалява. Българите дълги години гордо заемаха челни места по този критерий, а сега в списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място, далеч след Монголия, Молдова, Казахстан и др. (www.photius.com/rankings/index). Един от причините за този тъжен факт е състоянието на образователната ни система. У нас отличниците в училище са 2,8%, докато във Финландия са 14,5%, т.е. близо пет пъти повече.
3. По официални данни на ЕК, процентът на българчетата, които не завършват започнатото си образование, е 38% (http://harmonia1.com/node/100). Близо една трета от учениците, задължени по закон да се образоват, не ходят на училище Тези дни РИО на МОНМ в Русе обяви, че от 29 000 ученици само около 20 000 посещават училище. Подобна, а някъде много по-драматична, е картината в почти всички региони на България. Много от ученичките между 5 и 7 клас, чиито родители продължават да получават детски и други бонуси за тях като малолетни, се оттеглят от училище и стават майки, а много момчета се отдават на всякакви други занимания, включително и престъпни, но не и на учене.
4. В България са налице огромни увеличаващи се разлики в образователната практика и в резултатите от нея между училищата в големите градове и малките селища, между училищата в София и училищата в провинцията като цяло. Съществени разлики има в резултатността на обучението при различните социални слоеве: за съжаление по-добрите резултати са при ученици от богати семейства, докато децата на бедните се учат значително по-зле. Обучението в елитните държавни училища със специален прием за деца на богаташи и управляващи, издържани от бюджета, е много по-добро в сравнение с училищата за по-бедни. Следователно, у нас не може да се говори за равен старт, равни права и равни възможности в образованието, което е безумие в страна от ЕС. Училището се отказа от възпитателните си функции.
5. Висшето образование както в държавните, така и особено в частните висши училища, се базира единствено на принципа за търсене на максимална финансова изгода и максимална печалба, което не кореспондира с академичните изисквания на съвременното модерно образование. По тази причина голям процент от „обучаващите се" студенти в нашите университети са турци. Те получават платена диплома в някои случаи без даже да знаят български език. Липсват всякакви връзки на университетите с бизнеса, произвеждат се масово ненужни специалисти, в България голямо процент от дипломираните през последните години магистри са по право, мениджмънт, маркетинг и др., при положение, че наситеността с такива кадри отдавна е много над потребностите на обществото. В университетите има ненужни факултети, които обслужват само интересите на застарелите преподаватели. Много от преподавателите и от ректорите са бивши агенти на Държавна сигурност (и сега ректори са агент Оазис, агент Базов и много други.). Същото се отнася и до образователните министри през Прехода. Този безумен факт - ДС в образованието - влияе зле не само на имиджа на образователната ни система, но и на самата образователна практика.
6. В България отдавна функционира цяла индустрия за фалшиви дипломи. Офертата „Продавам дипломи" според Гугъл се среща 69 800 пъти (на 01.02.2013 г.) През 2010 г. това число беше по-малко - 55 400 пъти (13.05.2010 г.) Пак Гугъл показва, че днес търсенията с „Купувам диплома" са 1 200 на брой. Самите портали за продажби на фалшиви дипломи (www.oferti.bg; www.predloji.com; www.dalavera.net; www.obyavi.bg и др.) са от най-посещаваните. Гарантира се използването на истинските печати на висшите училища и вкарването на „дипломирания" клиент в регистрите на МОНМ. Ако имаме предвид, че сделките по продажба на фалшиви дипломи не се извършват само електронен път, то нещата са още по-драматични. По наши данни през последните 20 години между 350 000 - 400 000 български граждани и голям брой чужденци са придобили фалшиви дипломи за образование и фалшиви документи за квалификация. Хора с фалшиви дипломи заемат и в момента високи управленски постове в държавата и в местното самоуправление. В България има пазар на научни звания и степени, те се предлагат и се купуват.
7. За разлика от закритата вече Висша атестационна комисия, раздаваща научни звания и степени от „Яйцето" в СУ, у нас продължава да функционира Национална агенция за оценяване и акредитация, съставена главно от софийски пенсионери. Въпреки че висшите училища в България са прекалено много (над 50) за рязко намаляващото ни население, тази агенция акредитира (даде положителна оценка): Пернишки европейски университет за технологии и комуникации, Университет в Бухово,Университет в Добрич, Висше богословски университет и др.(http://www.neaa.government.bg/bg/projects/high_schools_opening), узакони безброй правни факултети, безброй филиали навсякъде из страната. Произвеждат се ненужни никому „специалисти".
8. Фонд „Научни изследвания" финансира със милиони лева „научни" проекти на такива „научни институти" като квартална бръснарница, мандра за кашкавал, фирма за изработка на сандъчета за музейни експонати и др. В числото на шестте „главни експерти", оценяващи научните проекти на професорите и академиците, влизат: гардеробиерка-разпоредителка в софийски театър, лице със средно професионално образование (май по обществено хранене), колеги на бившия министър от НБУ и други подобни „научни капацитети".
9. Според ЦДП пълно безумие е задължението родителите да предоставят деца на 4 години в детски заведения (държавни и частни) за обучение, без да имат правото да преценяват и да вземат решение в рамките на семейството. По безумен начин не е искано становище на здравните институции в България, не е отчетено състоянието на детските заведения, тяхната локация по българските селища и т.н.
10. Както е известно, висшето образование в редица европейски страни е безплатно. Държавите, в които обученията за бакалавър и магистър са безплатни, са Австрия, Дания, Финландия, Норвегия и Швеция. В Кипър, Малта, Гърция и Шотландия се плаща само за магистърските програми. В по-голямата част от Германия висшето образование също е безплатно. Безумие е в най-бедния регион в ЕС, в най-бързо намаляващата по население в света държава и в най-напусканата от младите си поданици страна студентските такси, даже и в държавните университети, издържани от бюджета и печелещи значителни суми от турските си студенти, непрекъснато и рязко да се увеличават, като последното увеличение е със средно 8% в СУ, по 9% в други университети и т.н. Този факт очевидно не съответства на демографските реалии и на тенденциите в страната за обезлюдяване и за емигриране на младите хора. Няма реакция и на щедро финансираните програми на страни от ЕС за привличане на образовани наши младежи в тези страни.
"Деградация в културата и нравствеността"
Деградацията е процес, който касае обществото като цяло (деградация на българското общество), но той касае и отделната личност (деградация на индивида). В най-общи линии деградацията има нравствени (морални), конфесионални и психични аспекти, всеки един от които ще разгледаме накратко по-долу. В най-общи линии деградацията има нравствени (морални), културни и конфесионални аспекти, всеки един от които ще разгледаме накратко по-долу.
В Европа няма толкова изпаднала държава, в която корупцията и престъпността да са рутинно ежедневие, с което всички свикват. Няма такова разлагащо се и самоунищожаващо се общество като нашето. Никъде в Европа няма (по социологически данни) толкова много нещастни хора като нас, българите. Защо е така?
Културата в българия отдавна е в ръцете на хора без култура. Само да си припомним как бившият министър на културата публично пред медиите напсува на майка цялата българска нация и не се намери нито един българин да му потърси някаква отговорност за тази обида. Културните институти и звената на художествената самодейност, а също така и читалищата, библиотеките клубовете и др. са оставени на милостта на Природата и на някой милостив спонсор. Бяха закрити редица театри, опери почти всички кина и т.н. На практика системата на културата в България вече не съществува. Има бинго зали, казина, дюнерджийници на всеки ъгъл, пазари, хотели.
Нравствеността на хората би трябвало да е свързана със задълженията на всеки един от нас към обществото и да управлява поведението и постъпките ни. Нищо подобно не се наблюдава отдавна у нас. За голямо съжаление всички сме свидетели на унищожаването на изконни морални норми и стереотипи - няма я християнската нравствена система, няма я личната и обществената съвест, липсва нравствено съзнание и др.
У нас хората нямат спонтанни подбуди да вършат добро. Забравили са Господ Бог. Не спазват Божиите заповеди. Изкушават се от тъмните съблазни на недостойното поведение. Гледат как да излъжат и да измамят в своя полза. Водят ги тъмни страсти. Нравствените закони, доколкото ги има, избледняват и постепенно изчезват. Отстъпват място на абсурдна безнравственост, безотговорност, сатанинска безчовечност, алчност и дълбока социална омраза. Ако обществото не се обърне към нравствеността и не потърси нравствените закони, нищо у нас никога няма да се промени, каквото и да става. Трябва да знаем, че никакви други мерки и средства няма да помогнат при обществените ни беди (корупция, престъпност, бедност, хаос, болести и др.)
В България фактически няма православна вяра. Паленето отвреме-навреме на свещички и обикалянето на църквата по Великден не е достатъчно за вяра в Бога. Вижда се ясно, че ни предстои огромна работа по изчистването на националната душа от безбожната комунистическа и атеистична мръсотия. В повечето европейски страни обучението по вероучение е държавна работа. То е задължително, а ако е избираема дисциплина, избира се между Етика и Християнско вероучение. В Гърция, Германия Ирландия и в други страни обучението е по 2 часа седмично, в Малта е 5 часа седмично, в Полша часовете са 6 седмично, в Исландия обучението е 10% от целия учебен план, а в Швеция и Норвегия за обучение по религия се предвиждат общо за средното училище около 800 часа.
Никъде в Европа не си и помислят за обучение по ислям, както вече се настоява у нас. Според мен българските ученици до четвърти клас задължително трябва да учат традиционния за българското училище Закон Божи, в който да се запознаят с всички подробности и страни на християнската вяра, включително Божите заповеди, тайнствата, църковните служби, молитвите, църковните празници, християнските ценности, греховете, добродетелите и т.н.
След това да продължат задължително с Вероучение, в което да изучават нравствените аспекти на християнската вяра, да се запознават със Стария и с Новия Завет, да се учат на християнските добродетели, на християнския начин на живот, да си формират истински жизнени ценности, да си поставят правилни жизнени цели, да усвоят добродетелни поведенски патерни и т.н.