/КРОСС/ „Да се твори днес, означава да се твори опасно". Това са думи на френския писател Албер Камю, произнесени през далечната 1957 г. в Швеция, когато изнася реч под наслов „Артистът и неговото време" по време на конференция в Университета в Упсала.

Днес се навършват сто години от рождението му.

Не е достатъчно да се каже, че изкуството е застрашено от държавната власт. Ако беше така, задачата щеше да е проста: артистът се бие или се предава. Проблемът е по-сложен и дори е на живот и смърт, схване ли се веднъж, че битката се води вътре в самия човек на изкуството. Омразата към изкуството, за която обществото ни предлага толкова много образцови примери, е така мощна днес именно защото се поддържа от самите артисти. Ако творците от предишните поколения се съмняват в нещо, то е в собствения си талант. Докато днешните са засегнати от съмнение относно необходимостта от изкуството им, тоест относно самото си съществуване, казва още Камю в речта си.

Несъмнено можем да си пожелаем, самият аз го искам, по-кротък пламък, отдих, предразполагащ към мечтание и почивка. Но може би за артиста не съществува друг покой, освен огъня на битката. „Всяка стена е врата", точно е казал Емерсън. Да не търсим вратата и изхода другаде, освен в стената, край която живеем. Но да подирим покоя там, където е той, в сърцето на битката. Защото според мен, и с това завършвам, той е там, казва още френският писател.