/КРОСС/ Хематологията е малко позната на обществеността медицинска и научна специалност, чийто напредък обаче през последните десетилетия се свързва с разгадаването на ключови механизми за възникването и развитието на различни злокачествени и доброкачествени заболявания. Изучавайки кръвта и кръвотворната система, която е имплантирана в цялото тяло и има значение към всички дейности на човешкия организъм, хематологията е изключително интегративна дисциплина.

Няколко са основните направления, в които хематологията има ярки постижения и които дават тласък на цялата медицинска наука и практика. Разбирането на интимните механизми на развитие на заболяванията в резултат на нарушения в генетичния апарат и регулаторни процеси на молекулярно ниво води до разработване на нови високо-технологични диагностични методи и внедряването им в рутинната практика, както и до въвеждането на революционни терапевтични подходи, които в последствие бързо навлизат и в други медицински дисциплини.
Онкохематологията е уникална област, в която са реализирани най-големите успехи на съвременната онкология през последните 20-30 години. Утвърждаването на многокомпонентната химиотерапия при злокачествените хематологични заболявания потвърди, че едно злокачествено заболяване може да бъде „изтръгнато" от организма, а солидните доказателства от прилагането на прицелна терапия - да бъде променен естествения му ход, превръщайки го от животозастрашаващо в хронично, бързо тласнаха терапевтичните резултати в онкологията като цяло и създадоха принципно нова философия на лечение.
Трансплантацията на хемопоетични стволови клетки се превърна от полу-експериментална технология в началото на 70-те години до рутинна - през 90-те, и днес тя е високо-технологична част, която затваря кръга на терапевтичните възможности. Ключовият принос в научните проучвания на стволовите клетки значително надвишава дисциплината хематология.
Успоредно с приложението на принципно нови терапевтични подходи в хематологията, се налагат и нови подходи за контрол на ефективността на лечението. Прилагането на високо-технологични лабораторни методи позволяват следенето на нива на минимална остатъчна болест на молекулярно ниво, далеч под разграничителната способност на конвенционалните лабораторни и образни изследвания. По този начин се постига много по-точна оценка за ефекта на лечението и преценка кога да го интензифицираме или кога можем да го спрем, както и да предвидим рано рецидива на заболяването и бързо да възобновим лечението преди да се е проявила сериозна симптоматика.
Всички тези успехи на хематологията и специалистите работещи в тази област превръщат хематологията в желана и предпочитана специалност за младите лекари. От друга страна, напускането на младите лекари още след завършване на медицинското им образование в нашата страна създава проблеми и в една така динамична специалност като хематологията.
В усилията си да задържи българските лекари хематолози в страната, „Българското медицинско сдружение по хематология" е решено да заеме активна позиция като предприеме действия, които да стимулират младо поколение професионалисти, като ги подпомогне в изкачването на трудните стъпала на професията и им вдъхне самочувствие, увереност и мотивация за работа.
За втора поредна година Българското медицинско сдружение по хематология организира „Национален симпозиум млад хематолог". Целта на събитието е да се създаде общност на млади специалисти, поели своя професионален път в областта на хематологията, които в стимулираща среда да споделят проблеми, свързани с диагностиката, лечението и комуникацията с пациенти и колеги, като намерят партньори в бъдещото си професионално развитие.
Събитието е компонент от дългосрочната програма на Българското медицинско сдружение по хематология за кариерното развитие на младите в професията, успехът на която е значително зависим от познаването кои са младите в областта, какво могат и какво ги вълнува, какво ги мотивира и какво би ги подпомогнало.
В тази връзка Сдружението проведе проучване сред 42 млади хематолози, изследващо нагласите им към развитието на хематологията в България, от което става ясно, че хематологията се оценява като модерна дисциплина, даваща възможност за изследователска работа, което е и основната причина тя да бъде изборът на специалност за тези млади хора.
Сред факторите, носещи най-високо удовлетворение в работата, като най-значим се откроява „възможността да работя с пациенти със сложни заболявания", посочен от мнозинството анкетирани (93%). Следващите по значимост фактори са „възможности за участия в образователни и научни събития в чужбина", посочен от малко над половината (55%), "възможности да участвам в научни проекти и да публикувам научни статии» (41%) и „колаборация с колегите от лечебното заведение, в което работя" (38%).
Акетираните хематолози посочват и редица проблеми в настоящата си работа, сред които на първо място е липсата на достъп до медикаменти, изтъкнат от две трети от тях, следван от липса на достъп до специализирани изследвания (41%), ниско заплащане (38%) и лоша колаборация между различните медицински дисциплини (36%), като последният се посочва предимно от по-младите участници.
Половината от анкетираните млади хематолози са ангажирани с преподавателска дейност, а една трета не са, но биха желали.
Същият е делът (50%) на тези, които не са преминавали обучение/специализация в чужбина, в т.ч. индивидуално обучение, образователни курсове за следдипломно обучение и др. Малка част са преминали обучение в рамките на образователните лекции по време на конгрес или при клинични проучвания, както и кратки специализирани курсове - с продължителност под една седмица.
Резултатите от проведеното проучване ще бъдат подложени на анализ и обсъждане в професионалната общност и ръководството на сдружението с оглед плануване на бъдещите проекти и дейности, насочени към израстване на ново поколение професионалисти, способни да отговорят на изискванията на времето, със самочувствие и съзнанието, че са равностойни с колегите си в Европа.