/КРОСС/ "Съюзът на съдиите в България винаги е отстоявал позицията за пълна прозрачност по въпросите, свързани с осигуряване на необходимите финансови средства за функционирането на съдебната власт, които са и гаранция за независимостта и ефективността на съдебната система.

Това гласи открито писмо до НС, ВСС, финансовия и правосъдния министри на председателя на Съюза на съдиите в България Нели Куцкова, съобщиха от ССБ.

"Апелираме към вас незабавно да се сформира консултативна група между представители на Висшия съдебен съвет, Министерство на финансите, Министерство на правосъдието и Парламента, която да извърши анализ: какви средства са необходими за нормалното функциониране и провеждане на предвидените реформи в съдебната система; как те могат да се обезпечат и разпределят във времето; какви мерки следва да се предприемат за оптимизиране на разходите. Единствено оповестяването на резултатите от такава задълбочена оценка може да стои в основата на политическия дебат и информираното обществено мнение какви средства да се отделят за утвърждаването на независима и ефективна съдебна система.

"През последните седмици сме свидетели на разгорещеното обсъждане на държавния бюджет и по-специално предложения от Висшия съдебен съвет бюджет за съдебната власт за 2014 година. Отново възникна конфронтация по повод на коригирания бюджет от Министерството на финансите, който е предложен в Народното събрание, като в средствата за масова информация се появиха становища, че управляващите са на път да блокират финансово съдебната система. Това не е ново явление и същият проблем беше поставен на дневен ред през миналата година, когато се обсъждаше бюджета на съдебната система за 2013 година. Тогава се обърнахме едновременно към бившия министър на финансите Симеон Дянков и Висшия съдебен съвет за предприемане на съвместни действия за оптимизиране на бюджета на съдебната власт", се казва в писмото на съдиите.

Те напомнят, че още в становище № 1/2001 г. на Консултативния съвет на европейските съдии е констатирана очевидната връзка между финансирането и управлението на съдилищата и принципите на Конвенцията за правата на човека. "Достъпът до правосъдие и правото на справедлив процес не са надлежно гарантирани, ако делата не могат да бъдат разглеждани в разумен срок от съд, който разполага с подходящи средства и ресурси, за да действа ефикасно". "Недостигът на финансов ресурс, който е необходим за нормалното функциониране на съдебната система, води до широк набор от недостатъци, които се изразяват в неподходящ материален ресурс за изпълнение на задълженията и пълна липса на подпомагане, от което се нуждаят съдиите за адекватно изпълнение на задълженията си (квалифицирани служители, съдебни помощници, достъп до електронни документационни източници и други). Така с години най-натоварените в страната - в София и Варна, и много по-малки съдилища бяха оставени да работят в унизителни условия на труд, без да се обезпечи решаването на проблема със сградите им. Съдиите не могат да бъдат натоварени с несвойствени задачи по материалното организиране на провежданите процеси. През последните три години финансово се обезпечават единствено заетите щатни бройки за магистрати и съдебни служители, което води до невъзможност за кадровото обезпечаване на съдебната система, респективно - за нормално разпределение на натовареността, се казва в документа.

Натрупват се значителни задължения, особено на прокуратурата, за заплащане на обезщетения на гражданите за вреди от незаконни действия, а не се предприемат никакви мерки тези недостатъци да се отстранят, като се включат като критерии за оценка качествата на магистрата и като се провеждат системни обучения за отстраняването им.

Остават нерешени проблемите с разумното разходване на средства за външни услуги и със събирането на съдебните разноски, направени за решаването на делата.

"В резултат на трайния отказ за разрешаване на споменатите проблеми заетите в съдебната система се демотивират, тъй като не виждат политическа воля за преодоляването им, но най-вече - гражданите страдат, защото не могат да получат очакваното качество на обслужване от правораздавателните органи.

Висшият съдебен съвет е натоварен от Конституцията със задължението да осъществи прекия контакт с парламента при оценката на нуждите на съдилищата. От друга страна - не получихме достатъчно ясен и конкретен отговор на писмото на Съюза на съдиите в България от 07.12.2012 г., с което се обърнахме към ВСС с искане публично да оповести финансов отчет за законосъобразността и целесъобразността на разходването на бюджета на съдебната власт. Апелирахме да се предостави информация за фактическото състояние на наличностите по бюджетните сметки на съдебната власт; има ли разлика между изпълнението на бюджета и предвиденото в приетия бюджет; извършвани ли са от ВСС разходи в отклонение на предвижданията. Поставихме въпроси какви конкретни мерки са предприети при формирането и предлагането на бюджета, за да не възникнат отново недостиг и затруднения в дейността на органите на съдебната власт, на какво се дължи значителното увеличение на разходите за ВСС и набелязани ли са мерки за оптимизиране на разходването на бюджета на съдебната власт през следващата година.

Напълно осъзнаваме трудността да се определят приоритетните за финансиране от държавния бюджет области в условията на финансова и социална криза и необходимостта от подпомагане на уязвимите групи от българските граждани. Същевременно проблемите в нито една социална и икономическа сфера не могат да бъдат успешно решение без качествено правосъдие. За съжаление, в продължителен период от време, икономическите аспекти надделяват при обсъждането на важните структурни промени в съдебната власт и ефикасността й. Убедени сме, че приемането и разпределението на бюджета на съдебната система пряко отразяват постигнатото съгласие между трите власти дали да се провежда реформа в съдебната и в каква степен.